2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София, 01.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 37/2011 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Г. М.” ЕООД,[населено място] срещу решение на Софийския градски съд по гр. д. № 3325/2000 г., с искане да бъде отменено като неправилно. В касационната жалба вх. № 33213/24. 6. 2009 г. и допълнителна молба към нея вх. № 42481/12. 8. 2009 г. жалбоподателят излага съображения и се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за наличие на реално съкращаване на щата в противоречие с практиката на ВКС – приложени решения на състави на ВКС, трето гражданско отделение, постановени по реда на чл. 218а ГПК /отм./.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Б. Р. С. от[населено място] моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд с решение от 14. 7. 2000 г. по гр. д. № 8152/1997 г. е отменил заповед от 21. 5. 1997 г., с която е прекратен трудовия договор на С. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител на смяна” в цех за производство на течна глюкоза и осъдил [фирма],[населено място] да заплати на С. сумата 159.60 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради уволнението и сумата 38 лв. разноски по делото. Решението е оставено в сила от Софийският градски съд, с въззивно решение от 15. 5. 2000 г. по гр. д. № 3325/2000 г.. Въззивният съд е постановил решението си без да разглежда спора по същество, на основание чл. 344, ал. 3 КТ, като се е позовал на факта, че работодателят не е поискал съгласие от инспекцията по труда за уволнението на ищцата, както изисква чл. 333 ал. 1, т. 3 КТ при представено по делото доказателство – епикриза, че С. има заболяване „захарен диабет”.
Първоинстанционното и въззивното решение са постановени по реда на ГПК /отм./ и за тях са приложими предвидените в този закон процесуални правила. Софийският районен съд като първа инстанция е признал за незаконно уволнението на ищцата С. на две от основанията, посочени в исковата й молба – липса на реално съкращаване на щата и неизвършен подбор по чл. 329 КТ. Първоинстанционниаят съд е оставил без уважение иска за незаконност на уволнението на другите основания, заявени от ищцата – нарушаване на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ относно правото й на специална закрила за професионалното заболяване „хроничен бронхит” и работодателят не й е предложил да заеме налични вакантни длъжности, подходящи за нейното здравословно състояние. Въззивното производство пред Софийския градски съд е образувано по жалба на работодателя, с която е оспорено първоинстанционното решение за уважаване на иска на С. на двете основания – липса на съкращаване на щата и неизвършен подбор. В това производство, въззивният съд следва да се съобразява с принципа на диспозитивното начало, който ограничава предмета на разглеждане и произнасяне до основанията, посочени в жалбата и чл. 208, ал. 2 ГПК /отм./, че положението на жалбоподателя не може да се влошава, когато решението е неправилно. Нарушено е и правилото на чл. 211, ал. 1 ГПК /отм./, че за въззивното производство важат правилата за производство пред първа инстанция. Съгласно чл. 2, ал. 1 ГПК /отм./ съдът разрешава подадената молба за защита на права, а в чл. 98, ал. 1, б.”г” ГПК /отм./ е предвидено, че в исковата молба се посочват обстоятелствата, на които се основава искът. В исковата молба, подадена от С. на 21. 11. 1997 г. не е заявено като основание на иска фактическото обстоятелство, че боледува от „захарен диабет”, за която болест има право на закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Такова твърдение, заявено като ново основание на иска, по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./ ищцата не е направила до приключване на първоинстанционното производство. При това положение, следва да се счита, че предмет на спора за незаконност на уволнението не е нарушаване от работодателя на законовите изисквания спрямо нея като работник, боледуващ от болестта „захарен диабет” и този въпрос е извън правораздавателната власт на решаващия съд. Като се е произнесъл по иска за незаконност на уволнението на това основание, което не е заявено от ищцата по надлежния ред и не е било предмет на правния спор, въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск и решението му е недопустимо съгласно чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСГКТК на ВКС относно въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационният съд допуска касационно обжалване по правен въпрос, който има значение за недопустимостта на обжалваното въззивното решение, независимо дали този въпрос е посочен от касаторът. На това основание следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, без да се обсъждат въпросите, поставени в касационната жалба.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15. 5. 2009 г. по гр. д. № 3325/2000 г. на Софийския градски съд.
Да се уведоми жалбоподателя „Г. М” ЕООД,[населено място] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 38 /тридесет и осем/ лева по сметка на ВКС и да представи документ за плащането.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: