ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 484
София, 11. април 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1344 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3940/05.06.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 5057/2012, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 20.02.2012 по гр.д. № 40440/2011, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], С., представляван от юрк. М. Т., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правомощието на съда по иск за признаване на уволнението за незаконно да се произнася по законосъобразността на актове на органи на търговското дружество и за правното значение на обстоятелството търсил ли е работникът активно работа, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата С. И. П., представляван от адв. Кр. М. от САК я оспорва, като считат, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение – въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съдът е длъжен да прецени налице ли е основанието за уволнение, в т.ч. всички актове на работодателя, които имат отношение към това основание, както и че обезщетение поради незаконно уволнение се дължи независимо от това, колко активно работникът е търсил друга работа.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „ръководител” на отдел „П. и р.” в дирекция „П., р. и т. п.”. Трудовото правоотоншение е прекратено с оспорваната заповед № 66/04.08.2011 на прокуриста на дружеството поради съкращение на щата, каквото не е налице, тъй като решението на съвета на директорите за създаването на два нови отдела в дирекцията: „Здравни услуги” и Туристически услуги” не е взето надлежно.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3940/05.06.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 5057/2012.
Указва на касатора [фирма], С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 90,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.