Р Е Ш Е Н И Е
№ 484
С о ф и я, 17 октомври 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 о к т о м в р и 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 2056/2011 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане от осъдения Т. А. П. от [населено място], област Б. на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила определение от 23.02.2011 г., постановено по НОХД № 371/2011 г. на районен съд-Бургас, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Иска се изменяване на съдебния акт с чувствително намаляване на размера на наказанието на П..
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.
Осъденият лично и чрез процесуалния си представител адв.К.Я. от АК-Б. моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение от 23.02.2011 г., постановено по НОХД № 371/2011 г. на районен съд-Б. е одобрено споразумението между прокурора от районна прокуратура-Б. и защитника на подсъдимия Т. А. П. от [населено място]., област Б. адв.Ц., с което той е осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4 и 5 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”б” вр.чл.20, ал.2 от НК, извършено в съучастие с други 3 лица – А. К., В. Б. и М. А., като съизвършители, на 28.08.2010 г., в землището на [населено място] връх, област Б. и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 10 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Впоследствие, с определение, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК на основание чл.68, ал.1 от НК е задействано изтърпяването на предишно наложено на съучастника на П. – подсъдимия В. Б. наказание от 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 56/2008 г. на районен съд – Средец.
Определението по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК е било обжалвано от подсъдимия В.Б. с оплакване за неправилно приложение на чл.68, ал.1 от НК и с решение № 109/20.05.2011 г. по ВЧНД № 385/2011 г. на окръжен съд-Б. е потвърдено, но то не е предмет на настоящата проверка от ВКС.
Определението за одобряване на споразумението на четиримата подсъдими, включително и относно осъждането на Т. П., като необжалваемо е влязло в законна сила на 23.02.2011 г.
В искането на осъдения П. от 02.03.2011 г. се навежда като основание за възобновяване на наказателното дело явната несправедливост на наложеното му наказание, като се прави искане за изменяване на определението и намаляване чувствително на размера на наложеното му наказание.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет определение за одобряване на споразумение, неподлежащо на въззивна проверка, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Оплакването за несправедливост на наложеното на осъдения П. наказание е неоснователно. Същото е определено значително под законовия минимум на предвиденото наказание за престъплението, осъществено от П. при условията на опасен рецидив, с което той се е съгласил при подписване на споразумението между защитника му и прокурора. Размерът на наложеното му и този на реално изтърпяното от него към настоящия момент наказание, до който претендира първото да бъде намалено, не се различават съществено до степен, от една страна, да се обоснове явна несправедливост, а от друга, то да е несъразмерно тежко на извършеното от него с съучастие с останалите трима осъдени за инкриминираното деяние. Друг е въпросът, че от обстоятелствената част на обвинението става ясно, че е била нарушена целостта на съобщителен кабел, с което е прекъсната телефонна линия, собственост на “БТК-Виваком”-АД и с това съобщенията по нея, но на осъдените е било спестено обвинение за извършено престъпление по чл.347, ал.1 от НК, в идеална съвкупност с престъплението, за което са се признали за виновни и са осъдени. Това завишава обществената опасност на деянието, а миналите осъждания на П. все за кражби го сочи и като деец с утвърдени престъпни навици и със завишена обществена опасност. Поради това ВКС намира, че няма никакво основание за по-голяма благосклонност към него, още повече, че и така наложеното му наказание е твърде снизходително за извършеното. Не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за възобновяване на производството по делото и искането му следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. А. П. от [населено място], област Б. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение от 23.02.2011 г., постановено по НОХД № 371/2011 г. на районен съд-Б., с което е одобрено споразумението между прокурора от районна прокуратура-Б. и защитника му за осъждането му за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4 и 5 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”б” вр.чл.20, ал.2 от НК, извършено от него в съучастие с други 3 лица – А. К., В. Б. и М. А., като съизвършители, на 28.08.2010 г., в землището на [населено място] връх, област Б., за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 10 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :