О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София, 04.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.09.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1006/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№167797/01.12.2017г.,подадена от С. К. В.,чрез пълномощника си адвокат Е. П. Д.,против решение №6522/25.09.2017г. на Софийски градски съд,въззивно отделение ІV Д отделение,постановено по в.гр.д.№4505/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 20.07.2015 г. на СРС, 27 с – в, по гр. д. № 277/2011 г., с което са отхвърлени предявените от С. К. В. срещу [фирма], Б. Н. Поповска и А. Д. А., искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането им да премахнат за своя сметка покрива над ателието, двете железни конструкции, двата зида откъм калканната стена на двете тераси от тухли тип „Итонг“, циментовата замазка на терасите и балконите на ателие № 1 на петия етаж, новите фасади от П. дограма и изградените от външната страна стени от „Итонг“, бетонни конзолни правоъгълни елементи, водосточните тръби, идващи от куполообразния покрив и водоотвеждането по калкана, както и да изградят за своя сметка по одобрения проект стоманобетонен покрив, водосточни казанчета, които да поемат водите от стрехите на покрива и водоотвеждане, а също и да поставят на балконите и терасите изолация и мозайка,като осъжда, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. К. В., да заплати на 1/ [фирма], сумата от 650 лв. за адвокат за въззивното производство, 2/ на Б. Н. Поповска сумата от 800 лв. за адвокат за въззивното производство и 3/ на А. Д. А. сумата от 1 000 лв. за адвокат за въззивното производство.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение,в частта му,в която се потвърждава горепосоченото решение на първоинстанционният съд за отхвърляне на иска с правно основание член 109 ЗС срещу А. Д. А. е недопустимо и се иска неговото обезсилване в тази му част,а в останалата му част,касаторът твърди,че въззивното решение е неправилно,необосновано и постановено в нарушение на материалния закон,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответникът по касационната жалба А. Д. А.,чрез пълномощника си адвокат К. И. А.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция.
Ответницата по касационната жалба Б. Н. Поповска,чрез пълномощника си адвокат В. Д.,в писмения отговор излага доводи,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и същото не следва да се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира направените разноски за касационното производство.
Ответникът по касационната жалба [фирма],чрез пълномощника си адвокат П. С.-С.,в отговора на жалбата,счита че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска, по същество счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на направените разноски по делото за касационната инстация.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че претенциите на ищцата С. В.,с правно основание член 109 ЗС,са заявени по отношение на всеки от ответниците поотделно,а не солидарно,като по силата на договор за покупко-продажба,обективиран с нотариален акт№43/1999г.,сключен с продавача [фирма]-първия ответник,ищцата С. В. придобила правото на собственост на недвижим имот,в незавършен вид,представляващ апартамент №6,на четвърти жилищен етаж в масивната жилищна сграда,находяща се в [населено място], [улица],а ответницата Б. Н. Поповска придобила от същото дружество право на собственост на ателие №1,на пети жилищен етаж на същата сграда.Съдът е посочил,че претенцията на ищцата се основава на нарушения на правото й на ползване,свързани с извършени СМР върху открита тераса,част от гореописания имот на ответницата Поповска,находящ се над имота на ищцата,която процесна тераса с оглед установеното с доказателствата по делото-данните по съдебно-техническите експертизи,действително по естеството си представлява обща част от сграда-покривна плоча на жилищни помещения на четвъртия жилищен етаж на сградата,но едновременно с това съставлява по предназначение и открита тераса по смисъла на т.59,пар.5 ДР ЗУТ.По отношение на ответника [фирма]- строител на сградата,съдът след анализ и преценка на доказателствата по делото-представените протоколи,издадения акт обр.16,който ищцата също е подписала без забележки,а също така и приемо-предавателния протокол за въвеждане в имота,както и с оглед протокола на Държавна приемателна комисия от 05.01.2001г. за въвеждане сграда в редовна експлоатация,е стигнал до извода,че към този момент покривът на сградата,в това число и частта представляваща тераса на ателието на ответницата Поповска, е изграден в съответствие с изискванията на член 42,ал.1 от ЗТСУ/отм/.Наред с това, съдът е отбелязъл,че ищцата не твърди,а не доказва,че елементите,чието премахване иска са изпълнени от ответното дружество,още повече,че ако те са били изградени към момента на издаване на разрешението за ползване на сградата-05.01.2001г.,ищцата е могла да възрази,също и да ги релевира като недостатъци,при заявените от нея претенции към строителя през 2003г.,в производството по гр.д.№4295/2003г. по описа на СГС,Іго,приключило с влязло в сила от 23.01.2006г.решение срещу ответника [фирма]/по заявените искове по член 193-194 ЗЗД/,за установени течове от терасата на горния етаж,дължащи се на липса на топлоизолация и некачествено изпълнена хидроизолация,като на ищцата с решението са присъдени за отстраняване на недостатъците 1 478 лева,а за неотстранимите недостатъци във връзка със строителството спрямо ответника [фирма] цената на имота е намалена с 12 730 лева,с което са изчерпани правата й да търси гаранционна отговорност от продавача.Освен това,съдът е посочил,че по делото не се установява ответното дружество да е извършило неправомерни действия,с които да пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост-респективно да ползва обекта си.По отношение на ответницата Б. Поповска,съдът след като е посочил,че в тежест на ищцата е да докаже,че ответникът е извършил описаните в исковата молба неоснователни действия,пречещи да се упражнява в пълен обем правото на собственост,каквото пълно доказване не е проведено от ищцата,а в хода на производството единствено последната е целяла установяване законността или незаконността на СМР извършени на терасата на имота на ответницата,без да установи с какво конкретно тези й действия пречат да упражнява правата си върху имота.Освен това,съдът е отчел приключил спор с влязло в сила решение на 06.01.2011г. постановено по гр.д.№8811/2006г. по описа на СРС, по предявен иск от С. В. ,с правно основание член 109 ЗС, срещу Б. Поповска,с което последната е осъдена за възстанови за своя сметка ателие №1 отпреди нарушението и касае част от действията,претендирани в настоящото произвдство,но не е с напълно идентичен предмет,като съдът е стигнал до извода,че дори и да са налице строителни дейности,извън тези по постановеното горепосочено решение,ищцата не е провела пълно и главно доказване на другата предпоставка за уважаване на иска-създаване на пречки от страна на ответницата Поповска за упражняването й в пълен обем на правото й на собственост върху нейния имот,както и в какво се състои нарушаването на това й право.
По отношение на третия ответник А. Д. А./срещу когото няма подадена въззивна жалба/,съдът е изложил с решаващите си мотиви доводи,че предявеният иск срещу него е изцяло неоснователен и недоказан,тъй като този ответник е осъществявал единствено действия във връзка с контрола по строителството на процесната сграда,в изпълнение на функциите си по трудов договор с [фирма],което може да обуслови евентуално само отговорност по трудовото правоотношение с ответника юридическо лице,а и спрямо този ответник ищцата не установява извършването на никакви действия,с които да е създал пречки за упражняване в пълен обем на правото на собственост върху имота й.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,инкорпорирани в касационната жалба,съдържаща изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,единствено в частта й –заключение,касаторът твърди,че/цитирам/:
„1.Като имате предвид обстоятелствата изложени в настоящата касационна жалба,моля на основание член 280,ал.2 ГПК да допуснете до касационно обжалване решение от 25.09.2017г.,постановено от Софийски градски съд,Въззивно отделение,ІV-Д въззивен състав,по гр.д.№4505/2016г. като недопустимо и очевидно неправилно.”
На второ място касаторът заявява,че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение като недопустимо,по отношение на частта потвърждаваща отхвърленият иск срещу ответника А. Д. А.,тъй като във въззивната си жалба изрично е посочил,че с нея се обжалва първоинстанционното решение,само в частта му,с която е отхвърлен иск срещу ответниците [фирма] и Б. Н. Поповска,но не и срещу А. Д. А.,спрямо когото това решение е влязло в сила.
Видно от отправеното с въззивната жалба искане/лист 8 от жалбата/,както и в самото начало на жалбата,със същото се иска отмяна на решението на СРС в частта,с която е отхвърлен иска ,с правно основание член 109 ЗС,предявен от ищцата В. по отношение на ответниците [фирма] и Б. Н. Поповска.
К. съд намира,че е налице хипотезата на член 280,ал.2 ГПК по отношение на тази част от обжалваното решение,а именно,с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска предявен от С. В. против ответника А. Д. А.,като му са присъдени разноски по делото за въззивното производство и следва на това основание да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в тази му част.
В останалата му обжалвана част,с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска с правно основание член 109 ЗС по отношение на ответниците [фирма] и Б. Н. Поповска,липсва основанието по член 280,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
На ответниците по касационната жалба [фирма] и Б. Н. Поповска,следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за настоящата касационна инстанция,като за първия от тях- [фирма] в размер на 450 лева,представляващи адвокатско възнаграждение-съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 15.02.2018г.,а за втория от тях-Б. Н. Поповска в размер на 500 лева-адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 20.02.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6522/25.09.2017г. на Софийски градски съд,въззивно отделение,ІV Д състав,постановено по в.гр.д.№4505/2016г. по описа на същия съд,в частта му,с която е потвърдено от 20.07.2015г. на СРС,27 състав,по гр.д.№277/2011г.,с което е отхвърлен предявеният иск срещу А. Д. А.,с правно основание член 109 ЗС,както и в частта му,с която се осъжда С. К. В. да заплати на А. Д. А. сумата от 1000 лева-разноски по делото за въззивното производство.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6522/25.09.2017г. на Софийски градски съд,въззивно отделение,ІV Д състав,постановено по в.гр.д. №4505/2016г. по описа на същия съд,в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С. К. В. да заплати на [фирма],С. сумата от 450 лева/четиристотин и петдесет лева/ и на Б. Н. Поповска сумата от 500 лева/петстотин лева/ ,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
УКАЗВА на касатора С. К. В.,лично и чрез пълномощника й адвокат Е. П. Д.,да внесе по сметка на ВКС сумата от 40 лева държавна такса за разглеждане на касационната жалба и представи документ по делото за внасянето й,в едноседмичен срок от получаване на съобщението,като в противен случай жалбата ще й бъде върната.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: