Р Е Ш Е Н И Е
№ 484
гр. София, 04 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на 27 о к т о м в р и през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
касационно дело № 491 по описа за 2008 г.
Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжната прокуратура В.
С подадения протест се оспорва частично издадената от Варненския окръжен съд по в н о х д № 2105/2007 г. нова присъда № 82 от 08.07.т.г. С позоваване на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК обжалващият прокурор предлага отмяна на съдебния акт в оспорените му части и връщане на делото за ново разглеждане.
Протестът се поддържа пред В К С от представител на Върховната касационна прокуратура.
Подсъдимият П. Х. У., когото оспорената по касационен ред присъда отново засяга, не участва в третоинстанционното производство. От негово име защитникът му изразява становище за неоснователност на протеста.
Подсъдимият В. Г. Й. не участва и не се представлява в третоинстанционното производство.
Върховният касационен съд – І н.о. провери оспорения съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционната присъда № 145 от 25.03.2008 г. на Варненския районен съд по н.д. № 2105/2007 г. посочените двама подсъдими са признати виновни и са осъдени за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 НК – кражба на 6000 литра керосин на стойност 5122.98 лева, собственост на Л. – В. , извършена в нощта на 19.08.2004 г., за която са се сговорили предварително и са използвали техническо средство и моторно-превозно средство, като са им наложени наказания.
Издадената присъда е проверена по жалби на подсъдимите.
Въззивният съд е потвърдил осъждането на подсъдимия В е отменил присъдата по отношение на подсъдимия П, като е постановил нова, с която го е оправдал по предявеното срещу него обвинение. Корекция в първоинстанционата присъда е извършена и за подс. Х. , поради отпадането на квалифициращия признак по т.5 от чл.195, ал.1 НК.
Държавното обвинение оспорва по касационен ред само оправдателните части от въззивната присъда. В писменото допълнение към подадения касационен протест основно се критикуват изводите на въззивния съд за оправдаването на подс.зунов, с твърдения за допуснати нарушения по чл.14 и чл.301, ал.2 НПК.
Касационният протест е неоснователен и съображенията за това са следните:
Обжалващият прокурор премълчава в протеста и в писменото допълнение към него истинските причини, на които се е позовал въззивния съд, за да отхвърли обвинителната теза срещу подсъдимия У. Съображенията на съда се основават изцяло върху констатации за недопустимо пренебрегване на изискванията, на които следва да отговаря обвинителния акт, съгласно чл.235 /стар/, сега чл.246 НПК и обвързващите указания по този повод, дадени от ОСНК в ТР № 2/2002 г.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е задължително за прокурора да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, респект., времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на дееца. Когато обвиняемите лица са повече, посочените изисквания са задължителни за всеки един от тях в изготвения обвинителен акт.
Не така стоят нещата обаче в процесния случай: В обстоятелствената част на обвинителния акт, „фактическото обвинение” срещу подсъдимия У е формулирано с едно изречение, в предпоследния абзац от втората страница, чиито смисъл /както и да се чете/ е, че този подсъдим е наблюдавал в инкриминираната нощ действията на другия подсъдим и на св. Г. Д. по източване на горивото. При тази съществена непълнота в обстоятелствената част на обвинителния акт, прав е бил въззивния съд да посочи, че участие на подсзунов в инкриминираното деяние и по смисъла на чл.93, т.12 НК и по смисъла на чл.20, ал.2 НК, няма как да бъде изведено в изискваната от закона степен на несъмненост. Затова и по повод преценката за фактическа правилност на присъдата, въззивният съд е констатирал отсъствието на каквито и да било мотиви по фактите от предмета на доказване за подсзунов – дефект, очевидно мултиплициран от обвинителния акт в присъдата на основния съд.
Ето защо за третата инстанция няма правни основания да не се солидаризира с изложените от въззивния съд съображения за отхвърлянето на обвинителната теза по отношение на подсзунов изцяло, което засяга частично и другия подсъдим. Казано другояче, при изготвянето на обвинителния акт е допуснато процесуално нарушение, което е неотстранимо, защото е обективно невъзможно законосъобразното повтаряне на действието, при което нарушението е било извършено. Затова е закономерен резултат оправдаването на подсзунов по така повдигнатото срещу него обвинение.
По тези съображения обжалваните части от въззивната присъда следва да останат в сила.
Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваните й части въззивна присъда № 82 от 08.07.2008 г., издадена от ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД по в н о х д № 2105/2007 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: