О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
гр. София, 11.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2102/2019 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], и по частна жалба на „Хаос Инвест” ЕАД, [населено място] против определение № 308 от 13.05.2019 г. по в.т.д. № 221/2018 г. на Варненски апелативен съд .
Жалбоподателят- „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], чрез адвокат А. Т. изразява несъгласие с размера на присъдените му разноски за производството по гр.д. № 60132/2016 г. по описа на ВКС и за производството по т.д. № 2282/2012 г. по описа на Окръжен съд Варна. Счита, че не са налице предпоставките за намаляване на адвокатския хонорар за процесуално представителство пред касационната инстанция поради прекомерност, както и сочи процесуални нарушения, изразяващи се в немотивираност на съдебния акт. На следващо място, счита, че необосновано и неправилно съставът на Апелативен съд Варна е отказал да присъди в негова полза сумата над 60831,83 лв. до пълния претендиран размер от 92216,59 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за развилото се първоинстанционно производство.
Жалбоподателят – „Хаос Инвест“ ЕАД, [населено място], чрез адвокат А. Г. и адвокат Г. М., оспорва законосъобразността на атакуваното определение, като изразява свое разбиране за недоказаност на претендираното адвокатско възнаграждение на противната страна за развилото се, второ въззивно производство. Развива пространни доводи за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на противната страна във връзка с минимумите, определени по Наредба № 1 / 04г., в редакцията й към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд.
Страните в взаимно оспорват жалбите си.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд, след като е очертал предмета на обжалване – постановеното решение, в частта за присъдените разноски за заплатените адвокатски възнаграждения, е изменил на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 33 от 05.02.2019 г., постановено по в.т.д. № 221/2018 г. по описа на съда, в частта му за разноските, като е осъдил „Хаос Инвест“ ЕАД, [населено място], да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], направените от последното съдебно-деловодни разноски за производството по т.д. № 221/2018 г. на ВАпС в размер на 225678,30 лв., съдебно-деловодни разноски за производството по т.д. № 83/2016 г. на ВАпС в размер на 193287,88 лв., съдебно-деловодни разноски за производството по т.д. № 2282/2012 г. по описа на Окръжен съд Варна в размер на 60831,83лв. като е оставил без уважение молбата на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], за изменение на решението, в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени за производството по т.д. № 60132/2016 г. на ВКС, както и в частта над присъдените общо съдебно-деловодни разноски от 60831,83 лв. до претендираните 92216,59 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за производството по т.д. № 2282/2012 г. на ВОС. За да постанови този резултат, решаващият въззивен състав е мотивирал с практиката на ВКС, че нормите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения имат материалноправен характер, поради което приложима е редакцията, действала към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие пред съответната съдебна инстанция. След това е пристъпил към изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции, като, позовавайки се на действащата подзаконова нормативна уредба е уважил възражението за прекомерност на „Хаос Инвест“ ЕАД, [населено място], по отношение претендираните от електроразпределителното дружество разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция, и отхвърлил възражението за прекомерност на същото дружество по отношение на останалите претендирани разноски. За производството по т.д. № 2282/2012 г. по описа на ВОС съставът е съобразил, че решението по делото не е обжалвано изцяло, поради което частично е влязло в сила за сумите от 1 136 834 лв. и 133 787 лв. На база крайния изход от делото е извършил преценка, че на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], се дължат разноски в общ размер на 124847,04 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение и пропорционално разноски за експертиза. Сумата от 64 707,21 лв., представляваща общо съдебно-деловодни разноски, от които 64015,21 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, вече били присъдени с влязлата в сила част от първоинстанционното решение, поради което оставало да се присъди остатъкът от 60139,83 лв. с ДДС, а молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК да се остави без уважение за частта над тази сума до пълния претендиран размер от 92216,59 лв.
Върховният касационен съд, състав на І т.о., констатира,че частните жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт.
По същество, жалбата на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], е основателна.
С исковата молба на „Хаос инвест” ЕАД срещу „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], са предявени в обективно съединение три главни иска – за реално изпълнение на задължение за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия, и два иска за обезщетение на имуществени вреди – пропуснати ползи, както и при условията на евентуалност иск по чл.12 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – претендирани обезщетения за вреди от забава и при условията на кумулативно съединяване с всеки един от евентуалните искове обезщетение за пропуснати ползи в резултат на противоправно ограничаване под 8 МгВ на подаваната ел. енергия. С решението на първостепенния, сезиран с тези искове ВОС те са отхвърлени частично. Решението е обжалвано в осъдителната част и е потвърдено с решение № 95/14.04.2016 г. по в.т.д. № 83/2016 г. на Апелативен съд Варна. С решение № 150 от 04.04.2018 г. по т.д. № 60132/2016 г. на ВКС, състав на IV г.о. е отменил първото въззивно решение и е решил спора по същество, като е отхвърлил всички предявени главни искове и е върнал делото на друг състав на Апелативен съд Варна за разглеждане на предявения евентуален иск за присъждане на обезщетение за вреди от недобросъвестно водене на преговори по сключването на договор за присъединяване. В изпълнение на дадените указания е постановено решение /допълнено с обжалваното определение в частта за разноските/, с което евентуалният иск на ищеца също е отхвърлен. С оглед това, че всички искови претенции са отхвърлени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], се дължат разноски в пълен размер, като същите са поискани и установени от дружеството по делата / както ги е съобразявал и въззивният съд/ при разглеждане на спора. Следва да се отбележи, че производството по делото, образувано по искова молба на „Хаос Инвест“ ЕАД, [населено място], срещу „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], е приключило с решение № 33/05.02.2019 г. по в.т.д № 221/2018 г. Решението е връчено на страните на 11.02.2019 г. и на 07.03.2019 г., а чрез служебно извършена проверка е установено, че същото не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което и решението в частта на разноските, с оглед постановеното определение по чл.248,ал.1 ГПК следва да бъде разгледано, с оглед така постановения окончателен правен резултат, обуславящ конкретно възлагане на отговорността за разноски на ищеца по спора, чиито претенции са отхвърлени.
Основателно е оплакването на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място],за неправилно намаляване на претендираното от него, адвокатско възнаграждение като прекомерно. Въззивният съд не е изложил никакви мотиви в тази насока, извън бланковото цитиране на правната норма на чл. 78, ал. 5 ГПК и съпоставяне на търсения адвокатски хонорар с минималния такъв, изчислен съобразно нормите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на сключване на договора за правна защита. Преценката за прекомерност се извършва от съда с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, а не единствено на база сравнение между нормативно определения минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. и претендирания адвокатски хонорар. Намаляването на адвокатското възнаграждение като прекомерно е обусловено от предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно т. 3 на ТР№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява адвокатския хонорар. В настоящия случай, делото е било предмет на касационен контрол и два пъти на въззивен, проведени са редица открити съдебни заседания пред всички инстанции, били са назначени и извършени комплексни съдебни експертизи, една от които е била съдебно-метерологична експертиза, изследван е обширен доказателствен материал, депозирани са становища и писмени защити. Тези действия не обуславят ниска фактическа и правна сложност на делото, предпоставяща намаляване на заплатения адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението на ответната страна, че разгледаната правна материя не е специфична за електроразпределителното дружество, с оглед предмета му на дейност в енергийния сектор. Законодателят в чл. 78, ал. 5 ГПК не е въвел професионалното качество на страната като предпоставка за уважаване на възражението за прекомерност – преценката следва да се извърши единствено върху правната природа на предявените искове и фактологията на спора, тъй като именно те очертават фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника по частната жалба- „Хаос Инвест”ЕАД, че не са налице обстоятелства, оправдаващи по-висок от минималния хонорар по Наредба № 1/09.07.2004 г. в касационното производство. С решение № 150/04.04.2018 г. по т.д. № 60132/2016 г., съставът на ВКС е разгледал по същество предявените главни искове, като в хода на делото са ангажирани и разгледани правни доводи, основаващи се на нормите на редица действащи и отменени специализирани законови /ЗЕ, ЗВАЕИБ /отм./ и ЗЕВИ/ и подзаконови /Наредба № 6/2004г. /отм./, Наредба № 14/15.VІ.2005г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на ел. енергия, / нормативни актове, както и е изследвано правното действие на административни актове /като напр. отмененото решение на ДКЕВР от 14.ІХ.2012г. за определяне на временни цени за достъп до ЕРМ, считано от 18.ІХ.2012г./ върху правоотношенията, съществуващи между дружествата. От тези обстоятелства се извежда и правна необоснованост на доводите на ответника за липса на фактическа и правна сложност на делото, както и неправилност на атакуваното определение.Следователно,на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], следва да бъде присъден пълния размер на претендираните в касационното производство разноски, тъй като е доказано тяхното договаряне и реалното им заплащане на процесуалния представител на страната. Този извод произтича от представения / л. 390 от т.д. № 60132/2016 г. на ВКС /договор за правна защита и съдействие № 9998/02.02.2017 г. с предмет процесуално представителство пред ВКС в образуваното по касационна жалба на „Енерго-Про Мрежи“ АД, [населено място] /предишно наименование на жалбоподателя/ производство срещу решение № 95/14.04.2016 г. по в.т.д. № 83/2016 г. на Апелативен съд Варна и договорено възнаграждение в размер на 60342 лв. с вкл. ДДС, както и представените фактура № 10704/02.02.2017 г. и платежно нареждане от 07.03.2017 г., с което се доказва, че сумата е постъпила по сметка на адвокатското дружество, представляващо жалбоподателя, във връзка именно с посочената фактура. Или, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], за изменение на решение № 33/05.02.2019 г. по в.т.д. № 221/2018 г. по описа на Апелативен съд Варна в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в производството пред касационната инстанция по т.д. № 60132/2016 г. по описа на ВКС, като решението бъде изменено и „Хаос Инвест“ ЕАД, [населено място], бъде осъдено да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], сумата 60 342 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за процесуално представителство.
Жалбата на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], е основателна и по отношение неприсъденото в цялост възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство. Неясно защо, въззивният съд приема, че след като за процесуална защита и съдействие по т.д. № 2282/2012 г. на Окръжен съд Варна е уговорено и доказано като платено възнаграждение в размер на 156 599.23 лв. с ДДС и първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 64015.21 лв. с ДДС, на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатски хонорар в общ размер на 124947.04 лв. с ДДС. Делото е било образувано по искова молба на „Хаос Инвест“ ЕАД, [населено място], с която срещу „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], са предявени три главни иска, един с правно основание чл. 86 ЗЗД и пет кумулативно обективно съединени евентуални иска. Действително, в първата инстанция евентуалните искове не са разгледани, но съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 82/19.02.2009г. по ч. т. дело № 60/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 89/22.01.2010г. по ч. т. дело № 752/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 347/10.05.2013 г. по ч.т.д.№ 17/2013 г. на IІ т.о. на ВКС, ответникът има право на разноски, дори и когато евентуалният иск не е разгледан, тъй като правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по всички извършени от нея процесуални действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Процесуалният представител упражнява процесуалните си правомощия по защита интересите на страната, без да може да предвиди дали ще се сбъднат процесуалните условия за разглеждане на евентуалния иск, поради което ангажира защитни аргументи в тази посока, паралелно със защитата й по главния иск. Както вече бе посочено, с оглед изхода на делото /отхвърляне на всички искови претенции/ на жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], се дължат разноски в пълен размер за първоинстанционното производство. Реалното им извършване се доказва с представен на /л. 2019 от т.д. № 2282/2012 г. по описа на Окръжен съд Варна/ договор за правна защита и съдействие от 27.09.2012 г. с предмет правна защита и съдействие и осъществяване на процесуално представителство по делото, и уговорено възнаграждение в размер от 130049 лв. без ДДС или 156058.80 лв. с ДДС. Доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която „Хаос Инвест“ ЕАД, [населено място], е осъдено да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], разноски в размер на 64015.21 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, в полза на последното остават да бъдат присъдени още 92216.59 лв. с ДДС, представляващо остатък от заплатения адвокатски хонорар за защита по т.д. № 2282/2012 г. на Окръжен съд Варна. Претенцията е уважена от въззивният съд в размер на 60831.83лв. и съответно се дължи разликата над така присъдените общо разноски до претендираните 92216.59лв., или още 31384.76лв. .
По същество, жалбата на „Хаос Инвест“ ЕАД, [населено място], се явява неоснователна.
Неоснователно е възражението, че претенцията на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], за разноски във второто въззивно производство е недоказана. В договор за защита и правно съдействие № 7707/08.03.2016 г., намиращ се на л. 66 от в.т.д. № 83/2016 г. на Апелативен съд Варна, е уговорено осъществяване на защита, съдействие и процесуално представителство по това дело, като уговореното възнаграждение се разпростира и върху предявените в условията на евентуалност искове, които са били предмет на второто въззивно производство. Действителното извършване на плащането се установява от приложената фактура № 8420/14.03.2016 г. и отделни платежни нареждания от 16.03.2016 г. с посочване като основание за плащане размера на всеки иск. Предвид това са осъществени всички предпоставки на чл. 78, ал. 3 ГПК за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за разноски във второто второинстанцнионно производство.
Неоснователно и в противоречие с нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /действаща в настоящата си редакция /бр. 84/2016 ДВ/ към момента на сключване на договора/ се явява възражението за неправилно изчисление на материалния интерес по делото. Освен това, то е и неотносимо към конкретния случай, доколкото с него жалбоподателят се домогва да установи прекомерност на присъденото възнаграждение с оглед разпоредбите на Наредбата за минимално дължимите възнаграждения за търговски дела с определен материален интерес. Настоящият състав, вече разгледа, с оглед жалбата на противната страна, основателността на възражението за прекомерност на възнаграждението за адвокатска защита. Тези мотиви са изцяло относими и към останалите наведени доводи от частния жалбоподател.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 308 от 13.05.2019 г. по в.т.д. № 221/2018 г. на Апелативен съд Варна, в частта, с която с която е оставена без уважение молбата на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], за изменение на решение № 33/05.02.2019 г. по в.т.д. № 221/2018 г. по описа на Апелативен съд Варна, в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в производството пред касационната инстанция по т.д. № 60132/2016 г. по описа на ВКС, както и в частта над присъдените общо съдебно-деловодни разноски от 60 831.83 лв. до претендираните 92 216,59 лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за производството по т.д. № 2282/2012 г. по описа на Окръжен съд Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК решение № 33/05.02.2019 г., постановено по в.т.д. № 221/2018 г. по описа на Апелативен съд Варна, в частта му за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „Хаос Инвест“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „Г. М. Димитров“ № 36 да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сума в размер на 129 039,10 лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски по т.д. № 60132/2016 г. на ВКС.
ОСЪЖДА „Хаос Инвест“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „Г. М. Димитров“ № 36 да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сума в размер на 31384.76лв. с ДДС- съдебно-деловодни разноски по т.д. № 2282/2012 г. на Окръжен съд Варна.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: