Р Е Ш Е Н И Е
№485
гр.София, 22 декември 2008 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Павлина Панова
С участието на прокурора Борислав Йотов
и при секретаря Лилия Гаврилова,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 474/08 година.
Образувано по жалбата на подсъдимия А против присъда № 56 от 24.06.2008 год. по внохд № 62/08 год. на Пазарджишки окръжен съд.
Според жалбата въззивната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, довели да ограничаване процесуалните права на подсъдимия П, тъй като доказателствата по делото са превратно възприети и анализирани от съда, което е формирало порочно вътрешно убеждение. Изложени са подробни съображения за допуснатите в тази насока нарушения при постановяване на присъдата. След обсъждане показанията на двете групи свидетели, се изразява несъгласие с тяхната оценка. Ценени са превратно и са отхвърлени дадените от подсъдимия, без изложени убедителни съображения. Дадена е вяра на показанията на пострадалия, без да се подкрепят от други доказателства. Не е възможно да го разпознае в процесната нощ, след като мястото на инцидента не е било осветено, не е имал визуален контакт с него е не го е описал пред полицаите направили оглед на местопроизшествието. Неправилно са приети за достоверни показанията на св. Т, дадени пред съдия на досъдебното производство, а не казаното от него на съдебното следствие, както и на свидетелите които осигуряват алиби на подсъдимия за вечерта, без да са изследвани и анализирани в пълнота и взаимната им връзка с останалите гласни и писмени доказателства. Протеста пред въззивната инстанция е процесуално недопустим, след като е изготвен от прокурор в районна прокуратура, макар и временно командирован в окръжната. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия П или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване но допуснатите нарушения при постановяване на присъдата. При условие, че се приеме обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин се прави искане за на намаляване на общото наказание с приложението на чл.66 НК, с оглед изминалото време от деянието. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на присъдата в сила.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 691 от 03.12.2007 год. по нохд № 2001/06 год., Районен съд-гр. Пазарджик е оправдал подсъдимия А. И. П. по повдигнатите срещу него обвинения по чл.144 ал.3, вр. с ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК.
По протест на прокурора обжалвана присъдата е отменена и постановена нова, с която подсъдимият А. И. П. е признат за виновен в това, че на 12.05.2001 год.в с. Д., обл. Пазарджик се заканил с убийство, чрез насочване на пистолет в главата на Г. И. К. и това заканване е възбудило основателен страх у К. за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3, вр. с ал.1 и чл..54 НК е осъден на една година лишаване от свобода.
Признат е за виновен и в това, че по същото време държал огнестрелно оръжие, пистолет „ИЖ 78-8 Байкал” калибър 6,35, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 ал.1 НК е осъден на една година лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание от една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим.
След като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изразеното в жалбата на подсъдимия П, изготвена от адв. В несъгласие с неговото осъждане за двете престъпления сочи на необоснованост на съдебният акт, което е извън основанията за касационен контрол. Направените от въззивния съд изводи за виновност на подсъдимия по повдигнатите му обвинения са обосновани и се основават на комплексната и обективна оценка на събрания доказателствен материал. При установените от въззивната инстанция нови фактически положения, материалният закон е приложен правилно. Претенциите в жалбата са за неправилна оценка на гласните доказателствени източници, по отношение достоверността на установеното от пострадалия Г. К. и разказаното от него пред свидетеля А, както и на показанията на св. Т дадени пред съдия, за извършеното спрямо него престъпление. Поддържа се, че трябва да се даде вяра на другата група свидетели, които осигуряват алиби на подсъдимия за вечерта на инкриминираните деяние. При формиране на вътрешната си убеждение, въззивният съд не е допуснал твърдяните в жалбата процесуални нарушения. Преценките относно достоверността, надеждността и достатъчността на конкретни доказателства да обуславят един и друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни съображения, поради какви причини се кредитират една група доказателствени източници, а други се отхвърлени, това кореспондира на действителното им съдържание и не противоречи на формалната логика. В разглеждания случай вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл.13 и чл.14 НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата на чл.305 НПК.
С основание са приети за убедителни и достоверни показанията на пострадалия свидетел Г. К. като последователни и непротиворечиви, по изложени в мотивите на присъдата съображения на л.64 абз.3 и на гърба. Категоричен е, че подсъдимият П е лицето което го е нападнало пред дома му с пистолет, който успял да отнеме и в последствие предал в полицията. Те се подкрепят от показанията на св. И, А. , С. и Г. Напълно съвпадат и с показанията дадени от св. Т на досъдебното производство пред съдия, обсъдени всестранно и пълно от въззивния съд на л.65-66 абз.1, с оглед новата версия представена от него пред първостепенния съд, за да бъде приета като опит да оневини подсъдимия П. Подкрепени са от назначената медицинска експертиза на веществени доказателства, която установява ,че иззетите косми от намерената на местопроизшествието шапка /с която е бил подсъдимият вечерта, по описанието на К. и Т. /са от човешка глава и сходни с тези на П. и Т. Там са намерени и четири гилзи от изстреляните с пистолета патрони с единият от които е прострелян Т. Потвърждават се и от представената справка за проведени телефонни разговори с мобилен телефон между него и подсъдимия. Събрани са и обективно анализирани, безспорни и несъмнени доказателства за виновното поведение от страна на подсъдимия П. Затова е правилен извода за доказаност на обвиненията, поради което в съответствие със закона въззивната инстанция правилно е постановила осъдителна присъда.
На съда е било служебно известно, а и по делото е приложено удостоверение /на л.25 от н.д./, че по време на подаване на протеста П. е била командирована и изпълнявала длъжността на прокурор в Окръжна прокуратура-гр. Пазарджик. Затова е била компетентна да подаде протеста срещу оправдателната присъда на районен съд-гр. Пазарджик.
Не са нарушени и критериите в чл.348 т.5 НПК за справедливо ангажиране отговорността на подсъдимия. Изминалият продължителен период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата е дало основание на съда наказанието да бъдат индивидуализирани към минимума предвиден в закона за отделните престъпления, определено и по съвкупност. Наличието на предишни осъждания на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, изключват приложението на чл.66 ал.1 НК.
По тези съображения присъдата като правилна и законосъобразна следва да остане в сила, а жалбата без уважение и на основание чл.354 ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 56 от 24.06.2008 год.постановена по внохд № 62 по описа за 2008 год. на Пазарджишки окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: