О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 485
София, 23.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1030/20170 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. М.-М. в качеството й на пълномощник на Д. И. С., против решение № 1673/19.12.2016 г. по гр.д. № 2109/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отменено решение № 2275/29.06.2016 г. по гр. д. № 15307/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което З. Г. Г. и С. Г. Г. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Д И. С. да ползва собствения си недвижим поземлен имот пл. № 466, с площ от 1285 кв. м., находящ се в [населено място] като прекратят преминаването си през него в частта му отредена за задънена улица и този иск е отхвърлен като неоснователен.
Наведени са оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречия с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.
Допускането на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по разрешения въпроса, който е уточнен от съда съобразно правомощията му, разяснени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК:- допустимо ли е да се придобива право на преминаване през чужд урегулиран имот по давност при действието на ЗТСУ и ЗУТ. Направено е позоваване на решения № 51/1980 г. на ОСГК на ВС и решение № 126 от 26.04.2013 г. по гр. д. № 357/2012 г. на ВКС, ІV г. о. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с приложена практика на ВКС, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещните страни по касация.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, за която е налице правен интерес, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с което съдът се произнася по негаторен иск за защита правото на собственост, поради което настоящият съдебен състав я намира за редовна и процесуално допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на I г.о. взе предвид следното:
Окръжен съд – Пловдив е счел за неоснователен предявения от Д. И. С. против З. Г. Г. и С. Г. Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС в частта за осъждането им да преустановят да преминават през собствения й недвижим имот в частта от него, в която е предвидено изграждането на задънена улица, но мероприятието не е осъществено и площта не е отчуждена. Съдът е посочил, че Д. И. С. е призната за собственик на УПИ IV-466 в [населено място] с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, а процесната част от имота не може да бъде придобита по давност, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ. Относно възражението на ответниците да са придобили правото на преминаване през имота на ищцата по давност е приел, че разрешаването му зависи от обстоятелството дали имотът на ответниците /УПИ XV-470/ има качеството на урегулиран поземлен имот или урегулиран имот по смисъла на §5, т. 11 от ДР на ЗУТ. Съдът се е позовал на приложените скици и заявеното от изслушания експерт по приетата в първоинстанционното производство СТЕ и е приел, че УПИ XV-470 няма достъп до улица, поради което имотът е неурегулиран и съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 76/25.12.1980 г. по гр. д № 51/80 на ОСГК на ВС, е допустимо придобиването на ограничено вещно право на преминаване през чужд имот, за да се достигне до съседен имот, с оглед на което е разгледал направеното възражение от ответниците по същество. Анализирал е показанията на изслушаните свидетели и е приел, че правото на преминаване през имота на ищцата е придобито по давност от ответниците. Посочил е, че по делото няма доказателства, нито дори твърдения, че Д. И. С. е обективирала свое противопоставне срещу преминаването на Г. през имота й, а по делото не се спори, че тези действия продължават и към момента, поради което давностният период, считано от 2003 г., когато е променена разпоредбата на чл. 192 ЗУТ, до момента на предявяване на иска – 2013 г., е изтекъл. Въз основа на това въззивният съд е достигнал до крайното си разрешение, че негаторният иск за осъждане на ответниците да преустановят да преминават през имота на ищцата е неоснователен.
От фактическа страна по делото е установено, че за имота на ищцата е бил отреден парцел ІV-466 в кв. 31 с регулационния план на [населено място] от 1993 г. За имота на ответниците е бил отреден парцел V-470 като със застроителния регулационен план за обществени мероприятия е предвидено изграждане на улица тупик (задънена улица) между двата имота по осови точки 375-379 с широчина от 4.00 м. и дължина 38 м. Предвидено е тя да минава през имота на ищцата. По данни от приложената скица № 3 към заключението на в. л. Г., л. 128, двата имота са били със статут на урегулирани имоти и по предходния КРП от 1978 г. на [населено място], като имотът на ищцата е бил парцел ХІ-285, а този на ответниците Х-284 в кв. 36. За имота на ответниците е осигурено лице към предвидената в този план улица, с която имотът е граничел от запад. В плана от 1993 г. тази улица е отпаднала и е предвидена задънена улица за осигуряване лице и достъп до имота на ответниците, през имота на ищцата
С гласни доказателства е установено, че до около 1990 г., когато родителите на ответниците са построили вила в имота, са влизали в имота си през друг имот, а не този на ищцата. След като ответниците придобиват право на собственост върху имота те са започнали да преминават през имота на ищцата, като са поставили ограда навлизайки в имота на ищцата и завземайки 11 кв. м. от него, които попадат в частта, отредена за задънена улица.
При така установените факти по делото, поставеният правен въпрос обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1673/19.12.2016 г. по гр.д. № 2109/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска на Д. И. С. за осъждане на основание чл. 109 ЗС на З. Г. Г. и С. Г. Г. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Д. И. С. да ползва собствения си недвижим поземлен УПИ ІV-466, в кв. 31 по регулационния план на [населено място] като преустановят да преминават през него в частта му отредена за задънена улица.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 74.35 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: