Р Е Ш Е Н И Е
№ 485
гр.София 27.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 530 по описа за 2008г.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на И. Б. И. против решение № 109 от 16.05.07г.по гр.дело № 124/07г.на Видинския окръжен съд, с което е отменено решение № 1* от 27.12.06г.по гр.дело № 516/06г.на Видинския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът с правно основание чл.45 от ЗЗД ,предявен от И. Б. И. против М. И. Б. за сумата 9800 лв като неоснователен и недоказан.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост– чл.218б б.”в” от ГПК/отм./Моли решението да бъде отменено и искът-уважен.
Ответникът по касационната жалба М. И. Б. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
Данните по делото сочат,че ищецът И е живял в дом на ул.”М”№ 51,от където през м.януари 2003г.била извършена кражба на негови движими вещи на обща стойност 8800 лв. С постановление по пр.вх. № 691/03г. Районната прокуратура в гр. В. е отказала да образува наказателно производство,тъй като деянието не съставлява престъпление от общ характер. С разписка от 4.02.03г. ищецът е получил от органите на РПУ-Видин 2 бр. еленови рога и 1 бр.туристически куфар,иззети от ответника М при извършено претърсване в жилището му,констатирано с протокол от 19.01.2003г.
При така установените факти въззивният съд е приел,че не е доказан фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за успешното провеждане на иска. Не била установена щетата и на каква стойност е,като е счел,че не е относима към делото назначената стоковедска експертиза,тъй като е изготвена изцяло по данни на ищеца.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е законосъобразно. Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения иск е правилен,в съответствие със закона и доказателствата по делото. Основанието на предявения иск по чл.45 от ЗЗД се обуславя от установяването на следните елементи : вреда,противоправно деяние и причинна връзка между тях. Обоснован е изводът на съда,че в случая не е установена щетата . Събраните по делото доказателства не установяват конкретните откраднати вещи. Назначената от първоинстанционния съд стоковедска експертиза е работила по описание на ищеца. В постановлението на РП за отказ да се образува наказателно производство е посочена малка част и различни от посочените от ищеца вещи,същите не са установени и от свидетелските показания/св. С. А. /. В тежест на ищеца е да докаже твърдяните от него факти. В случая не е установено при условията на пълно и главно доказване,че ответникът е откраднал от дома на ищеца посочените от последния вещи.
По изложените съображения настоящият състав приема,че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение – да бъде оставено в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 16.05.07г.,постановено по гр.дело № 124/07г.на Окръжен съд – Видин.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.