3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 05.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1638 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. И. Д. чрез адв.С. Б. срещу решение № 201 от 28.12.18г.по в.гр.дело № 269/18г.на Габровския окръжен съд в частта,с която е потвърдено решение № 224 от 25.07.18г.по гр.дело № 839/17г.на Габровския районен съд в частта,с която е обявен за нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД вр.с чл.40 ЗЗД / поради накърняване на добрите нрави и сключен във вреда на представляваните лица/ договор за покупко –продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт № 368,том ІІ, рег№ 1928, дело № 36/17.03.17г.на нотариус П. К. с район на действие – РС – Габрово.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 и чл.280 ал.2 ГПК.Поддържа се противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.16.по т.д.№ 5/14г.ОСГТК на ВКС по въпроса относно задължението на въззивния съд да извърши преценка на доказателства по делото за наличието на всички елементи от фактическия състав на недействителността по чл.40 ЗЗД, в т.ч. недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора,каквато се твърди,че не е установена.Твърди се още,че в противоречие с т.1 от ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС въззивният съд не е изпълнил задължението си да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и доводи на страните,както и да обсъди експертното заключение във връзка с другите доказателства по делото.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата К. Б. К. и С. Б. К. считат,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ищците К. и С. К. са искали да се признае,че сделката, обективирана в нот.акт № 368/17г.,по силата на която са продали процесния недвижим имот на ответника Б. Д. чрез пълномощник И. Б. Д., е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД ,като противоречаща на добрите нрави и поради грубо нарушаване еквивалентността на престациите,както и като сключена във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД.Пълномощникът И. Д. първоначално е бил ответник по делото, но с влязло в сила определение № 5 от 2.01.18г.по гр.дело № 839/17г.на РС – Габрово производството по отношение на него е прекратено.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че със сключване на процесния договор за продажба е налице увреждане интересите на представляваните, тъй като е сключен чрез пълномощника им при неизгодни за тях условия – на цена, многократно по-ниска от пазарната.От назначената по делото експертиза е прието за установено, че пазарната цена на имота, заедно с построените в него сгради, към датата на разпоредителната сделка е 13 759 лв, а договорът е сключен на цена от 500 лв.Изложени са съображения, че не е доказана уговорка между страните,че тази цена е определена като доплащане на разликата,при приспадане на разходите за събаряне на жилищната сграда, неплатените данъци за имота и разноските по сделката.Дори и при приспадане на тези разходи от около 4000 лв, то договорената между пълномощника и купувача продажна цена е многократно по-ниска от пазарната, с или без включване в пазарната цена и тази на жилищната сграда.Направен е извод,че е доказана недобросъвестността на пълномощника и на купувача.Пълномощникът на ищците не е договарял с тях цената на продажбата, не е търсил купувач, който да предложи най-изгодната за тях цена,а е сключил сделката със сина си на необосновано ниска цена.Ответникът като купувач също е бил запознат с данъчната оценка на имота и с неговото състояние и реалните разходи по събаряне на сградата и тези по сделката и неплатените данъци, които не обосновават тя да бъде сключена на тази цена.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя.За проверка на процесуалната допустимост на решението следва да се допусне касационното му обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 201 от 28.12.18г.,постановено по в.гр.дело № 269/18г.на Габровския окръжен съд.
УКАЗВА на Б. И. Д. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 68.79 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.