Р Е Ш Е Н И Е
№ 486
гр. София, 21 ноември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на седми ноември..…………………….две хиляди и осма година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н. Цекова…….……………..…………………………в присъствието на
прокурора Лаков……..…..……………………………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА ……………………..……наказателно дело № 451 по описа за 2008 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК и е образувано по жалба на осъдения И. И. П. против определение № 18/20.05.2008 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по ВЧНД № 71/2008 г.
С този съдебен акт окръжният съд е отменил определение на Сливенския районен съд от 17.01.2008 г. по ЧНД № 1470/2007 г., с което на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК са били кумулирани наказания по влезли в сила присъди по НОХД № 1486/2005 г., № 2093/2000 г., № 246/2002 г., № 7/2003 г. и № 192/2001 г., като на осъдения П. е било определено общо такова от 3 години лишаване от свобода при строг режим, както и е било постановено отделно изтърпяване на наказанията по присъда по НОХД № 1145/2004 г. на РС – Сливен от 3 години лишаване от свобода, а също и по НОХД № 84/2002 г. на Сливенския военен съд в размер на 2 години и 7 месеца лишаване от свобода. Вместо това, отчитайки, че въпросите по чл. 25, вр. чл. 23 от НК относно същите присъди са били разрешени с влязло в сила определение по ЧНД № 1605/2006 г. на РС – Нова Загора, въззивният съд е оставил без разглеждане молбата на осъдения и е прекратил производството по делото.
В собственоръчно изготвената си жалба осъденият излага оплаквания срещу отказа да се извърши претендираната кумулация и конкретно да се приспадне задържането му по НОХД № 246/2002 г.
В с. з. пред ВКС служебният защитник на П. намира, че действително въпросите, свързани с приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК за известните влезли в сила присъди вече са били разрешени с предходен съдебен акт.
Прокурорът от ВПК изразява позиция за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, както и съобразявайки пределите на своята компетентност намери следното:
Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От материалите по делото е видно, че атакуваното определение е било постановено на 20.05.2008 г., а касационната жалба е била подадена чрез администрацията на Бургаския затвор на 14.07.2008 г. Въззивното производство е било проведено по реда на 341 ал. 1 от НПК, като в съдебния акт, с който то е било прекратено, изрично е постановено, че същият е окончателен. Доколкото в случая е очевидно, че става въпрос за определение на окръжния съд, постановено за първи път във въззивното производство, с което се прекратява пътят на наказателното производство, образувано по молба на осъдения, респ. за хипотеза, обхваната от чл. 346, т. 4 от НПК (а не по чл. 419 ал. 1, вр. чл. 341 ал. 1 от НПК, относим към влезли в сила определения, разрешаващи въпроса по същество) то е било необходимо да се извърши съобщаването му, за да е възможно да се отчете дали жалбата е била подадена в срока по чл. 350 ал. 2 от НПК. Този пропуск обаче не може да се интерпретира във вреда на обжалвалия подсъдим, поради което и макар и подадена близо два месеца след датата на определението, то жалбата му е допустима.
Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна.
За да прекрати въззивното производство и остави без разглеждане молбата на осъдения за определяне на общо наказание по влезли в сила присъди, окръженият съд правилно е съобразил, че всичките известни такива вече са били предмет на обсъждане с влязъл в сила съдебен акт и не са налице нови присъди, които да налагат преразглеждане на въпросите по чл. 25, вр. чл. 23 от НК.
От материалите по делото е видно, че с определение по ЧНД № 372/2004 г. са били кумулирани наказанията на П. по НОХД № 2093/2000 г., № 246/2002 г., № 7/2003 г., № 192/2001 г., като е било определено общо такова 3 години лишаване от свобода и е било постановено отделно изтърпяване на наложеното му по НОХД № 84/2002 г. в размер на 2 години и 7 месеца лишаване от свобода.
С последващо определение от 16.11.2006 г. по ЧНД № 1605/2006 г., потвърдено с решение № 4/02.03.2007 г. на Сливенския окръжен съд, допълнително са разглеждани предпоставките за кумулация с оглед наличието на две нови присъди – по НОХД № 1145/2004 г. и № 1486/2005 г. Съобразно този съдебен акт кумулация е била отказана, като е било постановено наказанието по НОХД № 1145/2004 г. в размер на 3 години лишаване от свобода да бъде изтърпяно отделно от вече формираната съвкупност, обхващаща горепосочените присъди, както и отделно от наказанието по НОХД № 84/2002 г.
Образуваното пред първата инстанция НЧД № 1470/2007 г. и респ. постановеното определение, отменено от Сливенския окръжен съд и наложило прекратяване на производството визира същите присъди, по които вече има произнасяне. Единствената разлика е включване в съвкупността и на присъдата по НОХД № 1486/2005 г., но същата е била известна и обсъждана в рамките на влязлото в сила определение по ЧНД № 1605/2006 г. Съответно, районният съд практически е преразгледал въпросите относно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК за всички тях въпреки наличието на влязъл в сила съдебен акт. Затова и с основание окръжният съд е отменил определението му и е оставил молбата за повторна кумулация без разглеждане, като съответно е прекратил производството по делото.
Неоснователно е възражението, застъпено в жалбата на осъдения в частта му относно незачитане на времето, през което е бил задържан по НОХД № 246/2002 г., което да изисква преразглеждане на въпросите за общото наказание по влезлите в сила присъди. Както е ясно от разпоредбата на чл. 59 от НК, времето на задържането поначало подлежи на приспадане при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, което се извършва от съда, постановил съответната присъда. Същевременно, ако това не е било сторено, то съгласно чл. 417 от НПК прилагането му се извършва от прокурора. В конкретния случай, доколкото делото е било образувано за определяне на общо наказание по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, за което вече имало влязъл в сила съдебен акт, то само следва да се маркира, че въпросът за приспадане на изтърпените части от наложените наказания, също е бил предмет на обсъждане след формиране на съвкупността, което важи и за НОХД № 246/2002 г.
С оглед изложеното ВКС намира, че не са налице касационни основания, оправдаващи отмяна на атакуваното определение, поради което и същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 18/20.05.2008 г. на Сливенския окръжен съд, НК, постановено по ВЧНД № 71/2008 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.