8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
С., 05.06. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр.дело № 282/2017год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. К., подадена чрез адв.Воденичарски, срещу въззивно решение №7530 от 17.10.2016г. на Софийски градски съд /СГС/, постановено по в.гр.д.№ 9234/2016год., с което е потвърдено решение №8340 от 10.06.2016г. по гр.д. № 5573/2016г. на Районен съд [населено място] /СРС/ и К. А. К. е осъден да заплати на Прокуратура на Република България деловодни разноски в размер 1171лв. С първоинстанционното решение СРС е отхвърлил предявените от К. А. К. срещу Прокуратура на Република България обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед №РД-08-1450/07.12.2015г. за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност “ главен специалист” в отдел „ Технически”, Дирекция „Техническо обслужване“, Прокуратура на Република България – Администрация на главния прокурор, и за заплащане на сумата от 8820лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа поради незаконното и уволнение за периода от 07.12.2015г. до 07.06.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, като е осъден ищецът да заплати на Прокуратура на Република България сумата от 771лв., съставляваща сторени по делото съдебно деловодни разноски.
При условията на чл. 213 ГПК за разглеждане в настоящото производство е присъединена и подадената от К. А. К., представляван от адв. Р. Воденичарски, частната жалба срещу определение на Софийски градски съд от 09.01.2017г. по в.гр.д.№9234/2016г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на въззивника К. А. К. за изменение на постановеното по делото решение №7530 от 17.10.2016г. по в.гр.д.№ 9234/2016г. в частта за разноските.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по правни въпроси , които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като такива счита въпросите : „ 1. Незаконно /фиктивно/ ли е уволнение, при което служителят умишлено е възстановен на работа на създадена специално за случая длъжност, за да може незабавно след назначението същата да бъде съкратена ?; 2. Налице ли е фиктивност, на уволнението когато: друга/и/ длъжност/и/ са осъществявали основните функции на новосъздадена длъжност преди момента на създаването й, които функции са абсолютно необходими за функционирането на цялата организация /закупуване на материали/; няма данни за промени в длъжностните характеристики на други служители, нито към момента на създаване на новата длъжност, нито към момента на премахването й; новосъздадената длъжност е съкратена и отново няма данни която и да е друга длъжност да е поела основните функции на съкратената длъжност?; 3. Допустимо ли е мълчаливо, без наличие на изменение в действащите длъжностни характеристики, възлагане на трудовите функции на съкратената длъжност, върху друга/и длъжност/и, когато изпълнението на тези функции не може да бъде премахнато, тъй като са задължително необходими за функционирането на организацията на работодателя?” За да обоснове наличието на поддържаното допълнително основание касаторът посочва, че въпреки големия обем съдебна практика по приложението на чл.328, ал.1, т.2 КТ не е успял да открие съдебно решение, което да е разгледало казус, подобен на настоящия; че създаването на нова съдебна практика по чл.328, ал.1, т.2 КТ по реда на чл.290 ГПК и чл.124 ЗСВ, която да отговори на поставените въпроси, във всички случаи ще е от значение за развитие на правото, доколкото ще посочи още разновидности на нарушението на забраната за „фиктивно съкращение на щата“. Посочил е също, че всичко случило се, след момента в който ответникът е узнал за отмяната на предходното уволнение, е осъществено с една единствена цел – да бъде отново уволнен, но поне от външна страна – законно, както и, че е налице „брилянтна злоупотреба с право, която въпреки това не следва да бъде толерирана от съдилищата”.
Ответната страна Прокуратура на Република България, в представен писмен отговор чрез юрисконсулт Г., взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Взема становище и за неоснователност на касационната жалба по същество. Претендира присъждането на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. При обективно съединяване на искове и наличие на съотношението обуславящ иск – обусловен иск, достъп до касационно обжалване се допуска и по отношение на обусловения иск без оглед на ограничението по чл.280 ал.2 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което тези искове са отхвърлени, въззивният съд, препращайки на основание чл.272 ГПК към приетото за установено от фактическа страна и от първоинстанционния съд, е приел за установено от фактическа страна, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед поради съкращаване на щата; че е налице реално съкращаване на щата, тъй като съгласно надлежно утвърденото от компетентния орган ново щатно разписание единствената щатна бройка за заеманата от ищеца длъжност е премахната; че при съкращаване на единствена щатна бройка за работодателя не съществува задължение за извършване на подбор. Счел е за неоснователно възражението на ищеца за фиктивност на извършеното съкращение в щата, целящо уволнението му. В тази връзка е приел, че за да е налице реално съкращение на щата, е необходимо да се установи или че изпълнението на трудовите функции, включени в съкратената длъжност, е преустановено, или че са преминали към друга /съществуваща или новосъздадена длъжност/, но наред с други функции, които именно отличават съкратената с приемащата съкратените функции длъжност. За да е законно, съкращението трябва да е реално и да е извършено от органа, който има право да прави промени в щата. В тежест на работодателя е да докаже, че е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение с работника на това основание, че има реално съкращение в щата и съответната длъжност като трудова функция действително е съкратена или е съществено променена, и че промяната в щата е извършена по законоустановения ред, включително и извършването на подбор, когато същият е задължителен. След анализ на доказателствата е обосновал извод, че в процесния случай е установено безспорно, че е налице реално съкращаване на щата, тъй като по делото не е установено друго лице да е продължило да изпълнява трудовите функции на ищеца след извършеното съкращаване на щата на заеманата от него длъжност; установено е също, че съкращението на една щатната бройка за заеманата от ищеца длъжност – „главен специалист” в отдел „Технически“, Дирекция „Техническо обслужване“, в Администрация на главния прокурор, е премахната от към момента на уволнението на ищеца – 07.12.2015г., както и, че съкратената длъжност „Главен специалист“ с трудови функции, като тези на съкратения ищец, не фигурира по щатното разписание и в отдел „Стопанисване на сградния фонд и управление на имуществото“, Дирекция „Финансово-стопанска дейност“ в Администрация на главния прокурор.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
С поставените в изложението въпроси касаторът не обосновава извод за наличие на общо основание за допускане на касационното обжалване. Отговорът на тези въпроси предполага преценка на събраните доказателства и установените с тях факти. Поради това въпросите са фактически, а не правни. Въпроси, които са свързани с фактите, подлежащи на установяване в процеса, макар и релевантни за спорното право, не могат да обусловят допускане на касационното обжалване. Тези въпроси са привързани към оплакването на касатора за необоснованост на решението, както и за неправилност на същото поради допуснати нарушения при анализа на доказателствата и формирани следствие на това грешни крайни изводи, които по естеството си са касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК и подлежат на преценка само ако касационното обжалване бъде допуснато.
В случая не е налице и поддържаното допълнително основание. Задължителната съдебна практика / пр. Решение № 189 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 919/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 257 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1480/2010 г., III г. о., ГК, и др./ еднозначно приема, че уволнителното основание „съкращаване на щата” осигурява възможност на работодателя законосъобразно да се освободи от тези работници или служители, чиито трудови функции по една или друга причина вече не обслужват неговата дейност. Няма значение как се именова длъжността, заемана от тези работници или служители. Същественото е каква дейност те са изпълнявали. Ето защо работодателят може да съкрати едни работници и да назначи други на длъжност, която има същото наименование, но въпреки това да е налице реално съкращаване на щата. Това ще е така, ако новоназначените работници, макар заемащи длъжност със същото наименование, изпълняват различни трудови функции в сравнение с тези на съкратените. Преценката извършено ли е реално съкращаване на щата се извършва не само с оглед доказателствата за общите щатни бройки преди и след съкращаването, а предвид това дали е премахната щатна бройка за изпълнение на определени трудови функции. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или увеличаване общия брой на работниците. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в една при премахване на щатни бройки. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т.нар. „трансформиране“ на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание – нова по трудови функции или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите, когато без да е съкратена щатната бройка за длъжността, изпълнявана от уволнения работник, работодателят е извършил подбор по чл. 329, ал. 1 КТ и е предпочел тази длъжност да бъде изпълнявана от работник, чиято длъжност се съкращава, но той е с по-висока квалификация и е показал по-добри умения за справяне с трудовите задължения. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази задължителна за съдилищата практика. При наличие на последната не може да се обоснове извод, че произнасянето на ВКС по поставените в изложението въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът не е обосновал наличието на необходимост от промяна на тази практика, а и съдът не намира, че същата се нуждае от промяна или от осъвременяване.
Следва да се посочи, че с релевираните в изложението доводи за злоупотреба с права от страна на работодателя при процесното уволнение също не може да се обоснове извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. Следователно, срокът за него е предявяването на исковата молба. В случая такива доводи не са въведени от ищеца при предявяване на иска за отмяна на уволнението и по такива съдът не се е произнасял.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
С определение № 42/07.02.2017г., постановено по частно гр. дело № 431/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, последното дело е присъединено към настоящото гр. дело № 282/2017г. за общото им разглеждане и постановяване на общ съдебен акт по тях. Присъединеното частно производство е образувано по частна жалба К. А. К., представляван от адв. Р. Воденичарски, срещу определение на Софийски градски съд от 09.01.2017г. по в.гр.д.№9234/2016г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на въззивника К. А. К. за изменение на постановеното по делото решение №7530 от 17.10.2016г. по в.гр.д.№ 9234/2016г. в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба – Прокуратура на Република България, в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на частната жалба.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
След постановяване на въззивния съдебен акт въззивникът К. А. К. е подал молба с правно основание чл.248 ГПК и искане за изменение на решението в частта на разноските поради прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна. С определението, предмет на частната жалба, въззивният съд е счел това възражение за неоснователно. Така постановеният съдебен акт е правилен по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 37 от Закона за адвокатурата. Преценката за прекомерност с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, осъществявана от съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, се предшества от искане на насрещната страна. Молбата за намаление предполага запознаване с претенцията за разноски, която следва да е обективирана в списък по чл. 80 ГПК. Предназначението на списъка е, не само да се улесни съдът при изчисляването на разноските, но и да се внесе яснота за насрещната страна относно вида и размера на претендираните разноски. Принципът на равенство на страните в процеса по чл. 9 ГПК задължава съда да им предостави равна възможност да упражняват предоставените им права. Законодателят е ограничил срока за представяне на списъка до приключване на последното заседание в съответната инстанция. За съда не съществува задължение да указва на противната страна за наличието на правото по чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането може да бъде заявено и устно в открито съдебно заседание, като крайният срок следва да се определи съобразно със срока за депозиране на списъка. В този смисъл, упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение следва да се счита за ограничено до приключване на устните състезания в съответната инстанция.
Непредставянето на списък преклудира правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските. Производството по чл. 248 ГПК има за цел поправяне на допуснати от съда грешки при определяне на отговорността за разноските – чл. 253 ГПК. Грешките могат да се изразяват, както в неточно изчисляване, така и в неправилно отхвърляне на някои от претенциите, но с въведеното изискване изменението на решението в частта за разноските да може да се разгледа само при представен списък, ограничава проверката на съда до исканията, заявени в списъка. След като страната не може да представи списъка едновременно с молбата по чл. 248 ГПК, то насрещната страна не разполага с правото да иска намаление на адвокатското възнаграждение едва с искането за изменение на решението в частта за разноските. Молбата по чл. 248 ГПК би била основателна, ако са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК и ако съдът е присъдил възнаграждение без да е представен списък или страната – молител е била лишена от възможността да се запознае със списъка, или до приключване на последното заседание е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение по представения списък.
Поради изложеното искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, заявено с молбата по чл. 248 ГПК, е преклудирано, ако за страната е съществувала процесуалната възможност да го заяви в откритото съдебно заседание, когато е бил представен списъка по чл. 80 ГПК.
В процесния случай искането на страната за намаление на юрисконсултското възнаграждение, не е било заявено при разглеждане на делото. В откритото съдебно заседание на 30.09.2016г. въззиваемият – ответникът по исковете, е направил искане за присъждане на разноските и е депозирал списък по чл. 80 ГПК. Списъкът съдържа описание на претендираното от страната юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът – ищец, настоящ жалбоподател, е представляван за заседанието от адв.Воденичарски. същият не е направил възражение за прекомерност, а е заявил, че не оспорва списъка на разноските. Правото му да иска намаление е преклудирано до края на откритото съдебно заседание. Молбата по чл. 248 ГПК е основана на прекомерност на заплатеното юрисконсултско възнаграждение, което не би могло да бъде намалявано след като искането по чл. 78, ал. 5 ГПК не е своевременно заявено. Предвид гореизложеното частната жалба се явява неоснователна.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция в размер 800лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №7530 от 17.10.2016г. на Софийски градски съд /СГС/, постановено по в.гр.д.№ 9234/2016год.
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд от 09.01.2017г. по в.гр.д.№9234/2016г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на К. А. К. за изменение на постановеното по делото решение №7530 от 17.10.2016г. по в.гр.д.№ 9234/2016г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА К. А. К. да заплати на Прокуратура на Република България сумата 800 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: