Р Е Ш Е Н И Е
№ 486
гр.София, 07 януари 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1781/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия М. А. Щ., чрез адвокат Р. Д. от АК Ямбол – назначена за служебен защитник на подсъдимия, против решение № 108/ от 06.10.2014г., постановено по внохд№129/2014г. на БУРГАСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е потвърдена присъда №51 от 25.07.2014г. по нохд №187/2014г. на Окръжен съд гр.Ямбол. С присъдата подсъдимият М. А. Щ., [ЕГН] е признат за виновен в това, че на 14.04.2014г. в [населено място] е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 306 лева от владението на С. М. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, изразяваща се в издърпване и разкъсване на държаната от нея платнена чанта, като деянието е извършено при опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29 ал. 1, б.“а“, вр. чл. 58а ал. 1от НК е осъден на четири години лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че на 15.04.2014г. в [населено място] е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 76 лева от владението на И. М. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал. 1 б.“а“ вр. чл. 58а ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на две години. На основание чл. 23 ал.1 от НК на подсъдимия е наложено общо най-тежкото наказание лишаване от свобода в размер на четири години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим, в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Приложен е чл. 59 ал.1 от НК за времето, през което подсъдимият е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 17.04.2014г. до влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото размер на 115,60 лева, в приход на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – Ямбол. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства.
Изтъкнато е оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. В подкрепа на касационното основание се твърди, че : деянията са с ниска степен на обществена опасност, тъй като не е упражнена от подсъдимия физическа сила за отнемането на вещите; липсват телесни увреждания у пострадалите; направено е признание и е оказано пълно съдействие на органите на разследването и на съда при разглеждане делото и в двете фази на процеса; предметът на престъпленията е с нисък размер; вредите са възстановени; деянията са извършени с мотив да се помогне на семейството в нуждата от лечение на съпругата преди раждането на първородното дете; желанието на подсъдимия да се върне по-скоро при семейството си, за да се грижи за него. Иска се намаляване на наложените наказания за извършените в съвкупност две престъпления и намаляване на размера на определеното общо, най-тежко от тях.
В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият се явява лично и с адвокат Р. Д. от САК. Адвокат Д. както и подсъдимият Щ. в своя лична защита поддържат жалбата и молят за изменяване на въззивното решение с намаляване наложените наказания.
Прокурорът от ВКП не е съгласен с оплакването в жалбата. Заключава, че наказанията за извършените два грабежа са справедливи.
В последната си дума подсъдимият претендира уважаване на жалбата.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И НАМЕРИ СЛЕДНОТО:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не е допусната явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. Налице е съответствие на определеният им размер с обществената опасност на деянията и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК.
Проверката показа, че данните, изтъкнати в жалбата не се потвърждават от установените по делото факти за степента на обществена опасност на деянията и дееца. Предвид заявената позиция на подсъдимия по признаване фактите на обвинението и провеждане на производството по делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК, индивидуализацията на наложените му наказания е извършена при условията на най-благоприятен за дееца режим. Решаващите съдилища законосъобразно са приели като последица от приложената процедура по чл. 373, ал.2 от НПК, че наказанията за всяко от извършените от подсъдимия престъпления подлежат на определяне по правилата на чл. 58а, ал.1, във вр. с чл. 54 от НК.
Неоснователно се претендира от касатора, че извършените престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29 ал. 1, б.“а“ от НК и по чл. 196, ал. 1, т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал. 1 б.“а“ от НК са с невисока степен на обществена опасност. Фактическите обстоятелства на престъпленията сочат обратното. Невярно се твърди, че подсъдимият не бил употребил физическа принуда за осъществяване на грабежа. Неоснователно се поддържа тезата, че ниският размер на предмета на извършената от подсъдимия кражба по пункт втори на обвинението определя ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е признал фактите на обвинението по чл. 371,т.2 от НПК и първостепенният съд е обявил с определението си по чл. 372, ал.4 от НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт, включващи и обстоятелствата за употребата на сила, изразяваща се в издърпване и разкъсване на държаната от пострадалата платнена чанта. Съгласявайки се на предвидените в закона последици при разглеждане на делото в условията на съкратено съдебно следствие, подсъдимият няма възможност да оттегли впоследствие направеното признание. Фактът, че при осъществяване на изпълнителното деяние на грабежа липсват телесни увреждания у пострадалата М. не намалява високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като употребата на физическа сила е обективирана в изтръгването на чантата от ръцете на пострадалата. Размерът на намиращите се у пострадалата вещи – 306 лева , отнети при грабежа от владението й, както и отнетата от владението на пострадалия Д. парична сума в размер на 76 лева, не обуславят ниска степен на обществена опасност на деянията и дееца, тъй като тя се оценява не изолирано само с оглед величината на предмета на посегателство, а и предвид съвкупната преценка на начина, времето ,мястото на извършване на деянията, на проявената в случая упоритост, ловкост и хитрост при отнемането на вещите; наблюдаването на поведението на жертвите, набелязване на предметите на посегателствата, хитростта ,с която подсъдимият си е послужил, за да се доближи до жертвите – използване на трик с подхвърляне на монети, за да разсее жертвите и забави реакцията им на защита срещу посегателствата.
Ето защо, съставът на ВКС намери за правилни изводите на предходните инстанции за високата степен на обществена опасност на деянията и на дееца. Основателно е прието и обремененото съдебно минало на подсъдимия към обстоятелствата, формиращи отегчаване отговорността. При данните за многобройните осъждания на подсъдимия извън тези, водещи до извод за опасния рецидив – осъждан е многократно на лишаване от свобода за кражби, грабежи, измами / четири пъти като непълнолетен и четири пъти като пълнолетен, все за посегателства срещу собствеността/, е верен изводът, че спрямо него не е постигнат целеният с предходните осъждания резултат за поправяне и превъзпитание. Нещо повече, извършил е процесните деяния няколко месеца след като е изтърпял последното наказание „лишаване от свобода”. Решаващите инстанции не са подценили значението и на групата на смекчаващите отговорността обстоятелства: оказаното съдействие от подсъдимия на разследващите органи и на съда при разкриването на обективната истина; възстановяването на отнетите вещи на пострадалите; цялостното последователно поведение на признаване на вината и разкаяние за извършеното. Законосъобразно е изведено при съотношение на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, че размерите на наказанията на подс.Щ. следва да са около долната граница на специалния минимум, предвиден в санкциите за всяко едно от инкриминираните деяния. Индивидуализацията на наказанията по чл. 58а, ал. 1 от НК е приключила законосъобразно с редуциране с по една трета определените им размери. Следователно, спазени са принципите на законността и справедливостта при определянето на наказанията на подсъдимия, както и изискванията на целите по чл. 36 от НК и повече снизхождение в посока на тяхното намаляване би надхвърлило законовите критерии за съответност на тежестта на наказанието с тежестта на престъплението. Доводите за съдържанието на мотива за извършване на деянията, че подсъдимият е искал да помогне на семейството си поради нуждата от лечение на съпругата преди раждането на първородното дете, не могат да обосноват допълнително смекчаване правното положение на подсъдимия. Тези обстоятелства не променят съотношението на определящите отговорността му обстоятелства. Нито едно престъпно деяние не може да бъде оправдано с хуманни мотиви, каквито касаторът изтъква. По делото не се съдържат и доказателства, които да установят наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства по смисъла на чл. 55 ал.1, т.1 от НК, които да доведат до извод, че и под минималния предвиден предел, съответно от пет години и от три години лишаване от свобода за процесните две деяния, наказанията ще бъдат несъразмерно тежки за подсъдимия. Определеното общо най-тежко наказание за двете престъпления съответства на правилата по чл. 23, ал.1 от НК.
Въз основа на тези мотиви, съставът на ВКС намери , че не е допуснато касационното основание по чл. 348, ал.1,т.3, във връзка с ал.5,т.1 от НПК, поради което и на основание чл.354, ал.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 108 от 06.10.2014г., постановено по внохд№129/2014г. на БУРГАСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е потвърдена присъда № 51 от 25.07.2014г. по нохд №187/2014г. на Окръжен съд гр.Ямбол.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: