Р Е Ш Е Н И Е
№ 487
гр. София, 29 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на седми ноември………………….две хиляди и осма година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н. Цекова………………………………………………в присъствието на
прокурора Лаков……………..………………………………….изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………..………наказателно дело № 462 по описа за 2008 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Пловдивската апелативна прокуратура против въззивно решение № 119/26.05.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, НК – 3 състав, постановено по ВНОХД № 210/2008 г., в потвърдителната му част относно оправдаването на подсъдимия Й. С. С. за престъпление по чл. 304 ал. 1 от НК.
С въззивното решение в атакуваната му част Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъда от 22.02.2008 г. по НОХД № 51/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с която подсъдимият Й. С. С. е бил признат за невинен в това, че на 10.10.2006 г., в гр. П. предложил дар – сумата от 100 лв. на длъжностното лице И. В. – старши инспектор в с-р „СЗВНАЗП” при община П., за да не изпълни служебните си задължения по чл. 43 ал. 1 от Наредбата за рекламна дейност в община П., поради което и е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 304 ал. 1 от НК.
В протеста се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че доказателствена по делото не са били обсъдени обективно, всестранно и пълно, въззивният съд не направил логичен и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, поради което и изводите му за липса на състав на престъпление по чл. 304 ал. 1 от НК са били необосновани и противоречат на закона. Според прокурора, след като по делото е било установено, че подсъдимият е отправил покана към св. В за установяване на фактическа власт върху сумата от 100 лв., то е било реализирано изпълнителното деяние ”предложи” от състава на инкриминираното му престъпление и това е било сторено, за да не му бъде съставен акт за административно нарушение. Претендира се отмяна на въззивното решение в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане на апелативната инстанция с оглед осъждане по повдигнатото му обвинение.
В с. з. прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият , редовно призован, не се явява пред ВКС. Защитникът му намира протеста за неоснователен и моли да не бъде уважаван.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационният протест е неоснователен.
Доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с неправилна оценка на доказателствата, както и за неправилно приложение на закона, са изцяло неоснователни.
Противно на изложеното в протеста, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и въз основа на събраните доказателства и собствения им анализ е подкрепил изводите на първата инстанция по фактите и приложимия закон. Не се откриват нарушения относно обективното, всестранно и пълно изследване на доказателствената основа, а и по този въпрос не се излагат конкретни съображения, които да налагат и по-детайлен касационен отговор. Всъщност, от мотивите на протеста се разбира, че при установените фактически положения, част от които се цитират, оправдаването е било незаконосъобразно. Съответно, ВКС намира, че единственото основание за касационно обжалване е това за нарушение на материалния закон. При проверката обаче се констатира, че то не е налице.
Данните за съществените моменти, включени в предмета на доказване относно деянието по чл. 304 ал. 1 от НПК, са се свеждали до това, че афектиран от възможността да му бъде съставен акт заради поставянето на реклама пред магазина без да е платил съответна такса и прилагането на парична санкция, счетена от него за ограбване, подсъдимият извадил пачка банкноти, най-горната от която била с номинал от 50 лв., размахал я пред св. В започнал да крещи „Колко искаш да ти дам – 50, 100 или повече, каква е тарифата. Вие ни глобявате, за да си изкарвате заплатите”. След като св. В отказала да вземе пари, а влезлия в стаята св. К му заявил, че там не се плаща, подсъдимият прибрал пачката.
Въз основа на тези фактически данни законосъобразно въззивният съд е приел, че не е осъществен състава на чл. 304 ал. 1 от НК.
Предлагането на дар като едно от изпълнителните деяния по този текст представлява съзнателна проява, изразяваща пряко и недвусмислено намерението на дееца да предостави във фактическа власт облага, която следва да е и достатъчно конкретна и обвързаност на това предложение с целта да се мотивира длъжностното лице да пренебрегне служебните си задължения – в случая да не състави акт за административно нарушение. Нито един от обективните и субективни признаци на това престъпление не е налице. Подсъдимият е размахвал пачка банкноти, но всъщност нищо конкретно не е предлагал на св. В(още по-малко сумата от 100 лв. съобразно обвинението), което тя да е било възможно да приеме или не, нито от поведението му е било пряко изводимо, че дарът с явно неустановено съдържание, е бил предназначен да й повлияе да не му съставя акт. В този аспект, след като по убедителен и недвусмислен начин не е било установено предлагане на дар с конкретни обективни характеристики и субективна насоченост, то деянието е несъставомерно по текста на чл. 304 ал. 1 от НК. Затова, като е потвърдил оправдаването на подсъдимия за това престъпление, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 119/26.05.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, НК – 3 състав, постановено по ВНОХД № 210/2008 г.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.