Р Е Ш Е Н И Е
№487
гр.София, 29 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
със секретар Лилия Гаврилова
и с участието на прокурора БОРИСЛАВ ЙОТОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
наказателно дело под № 493/2008 година
Производството е образувано по жалбите на подсъдимите С. Н. А., Д. Б. Б. и С. Л. М. против решение № 163 от 01.07.2008 год. по внохд № 306/2008 год. на Пловдивски апелативен съд.
Жалбите на тримата подсъдими, изготвени от техните договорни защитници са с еднакви оплаквания, изразяващи се в това, че могилата, която са разкопавали в м.”Курбан тепе” не е била обявена за паметник на културата по предвидения нормативен ред-ЗПКМ и Наредба № 5/1998 год. Затова според жалбите не е налице едно от обективните изисквания за съставомерността на деянието по чл.278б, ал.1 НК. Прави се искане за оправдаване на подсъдимите по предявените им обвинения. В съдебно заседание защитата на подсъдимия Б. Р. и подсъдимите М. и А. поддържат жалбите.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила.
Върховният касационен съд на Република България, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 70 от 19.05.2008 год. по нохд № 2112/2007 год., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимите С. Л. М., С. Н. А. и Д. Б. Б. за извършено престъпление по чл.278б, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 НК и на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК са осъдени на по 1 000,00 лева глоба за всеки един от тях.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347, ал.1 НПК намира, че жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
При възприетата от двете предишни инстанции фактическа обстановка, която не се оспорва, материалния закон е приложен правилно. Инкриминираното деяние съставлява престъпление по чл.278б, ал.1 НК/изм./, вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 НК и именно по този текст е квалифицирано от инстанциите по същество. На довода на защитата на подсъдимите за липсата на един от обективните състави на престъплението, че разкопките правени от подсъдимите в могилата в м.”Курбан тепе” не са извършени в паметник на културата, въззивната инстанция /на л.5, абз.посл. до л.8, абз.1 от мотивите/ е отговорила с много подобни и убедителни съображения, които се споделят от настоящата инстанция и не се налага да бъдат повтаряни. В чл.3 от Закона за паметниците на културата и музеите-ЗПКМ е очертан кръгът на обективните признаци, които дадена вещ следва да притежава за да представлява „паметник на културата”. При наличието на законовите изисквания съгласно тази правна норма произведенията на човешката дейност с факта на своето съществуване има качеството на „паметник на културата”. Невярно е разбирането поддържано в жалбите, че паметник на културата е само онази вещ, която е обявена за такава по реда предвиден в чл.4 и чл.12 от ЗПКМ /редакция действала към момента на деянието/. Обявяването и регистрацията на обектите, които по обективни причини са „паметници на културата” по чл.3 ЗПКМ има констативно значение. С тях се осигурява юридическа защита на културните и исторически ценности. Намесата на съответния административен орган, е с цел огласяване закрилата на историческото богатство, но не променя правната му характеристика. В тази насока следва да се тълкува уредбата на същите обществени отношения, залегнали в подзаконовите нормативни актове, като Наредба № 5/2008 год. за обявяване на недвижимите паметници на културата /издадена от Министъра на културата/ и Наредба № 17 за определяне границите и режима за използване и опазване на недвижимите паметници на културата извън населените места /издадена от Комитета за култура/. При съставомерността на деянието, следва да се има предвид и легалното определение на „археологическото наследство”, дефинирано в чл.1 от Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, ратифицирана със закон, приет от 36-то Народно събрание на 01.04.1993 год., в сила от 25.05.1995 год. Безспорно процесната тракийска могила съгласно Наредба № 5/1998 год. и цитираните нормативни актове, има статут на предварителна категория на „паметник на културата” от национално значение с временен режим на опазване до пълното им разкриване, изучаване, консервация и експониране.
По тези съображения не може да бъде уважено искането на подсъдимите да бъдат оправдани, поради несъставомерност на деянието, на основание чл.354, ал.1, т.2, вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК.
Поради липса на други доводи и оплаквания в жалбите, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163 от 11.07.2008 год., постановено по внохд № 306 по описа за 2008 год. на Пловдивски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: