Р Е Ш Е Н И Е
№ 488
София, 11 ноември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар: Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 478/2008 година
На основание чл. 420, ал.2 и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият П. М. П. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 37 от 17.04.2008 г., постановено по ВНОХД № 14/08 г. от Окръжен съд – гр. Л., с което е изменена присъдата на Районен съд – гр. Т.
Искането за възобновяване се позовава на касационните основания по чл. 348, ал.1 т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на решението и ново разглеждане на делото.
В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, осъденият се явява лично, а искането се поддържа от процесуален представител.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе взе предвид следното :
І. С първоинстанционната присъда № 13 от 23.01.2007 г., постановена по НОХД № 2/07 г., подсъдимият П. М. П. е признат за виновен в това, че на 15.09.2006 г. при управление на МПС нарушил правилата за движение по чл. 15, ал.1, изр. 1 от ЗДП, чл. 20, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. М. Г. – престъпление по чл. 343, ал.1 б. “б” от НК. Наложеното наказание е “пробация” със съответните пробационни мерки. Лишен е от право да управлява МПС за срок от пет месеца. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия, който е осъден да заплати на гражданския ищец Г. сумата от 1 663, 40 лева, обезщетение за имуществени вреди и сумата от 6 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди.
С проверявания сега въззивен съдебен акт присъдата е изменена, като подсъдимият П е оправдан за допуснати нарушения по чл. 20, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДП.
ІІ. Касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа с доводи насочени към качеството на въззивния съдебен акт. А с доводите, отнесени към основанието по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, всъщност се оспорва доказателствената и оценъчна дейност на съда.
1. Въззивният съдебен акт е втори по ред, след като с решение № 817 от 17.01.2008 г., постановено по н.д. № 599/07 г. от ВКС, ІІІ н.о., е отменено въззивно решение(нова присъда) № 103 от 16. 05.2007 г. по ВНОХД № 94/07 г. на Окръжен съд – гр. Л., с която подсъдимият П е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1 б. “б” от НК. Основанията за отмяна са изрично посочени в касационното решение.
При новото разглеждане на делото от въззивния съд, последният се е съобразил с указанията относно реда по допускане и назначаване на автотехническа експертиза, но се е задоволил само с това.
В мотивите на решението е “преразказано” експертното мнение, отразено в самото заключение (то по съществото си не се отличава сериозно от това, представено при първото въззивно разглеждане), без да са изложени собствени съображения, основани на доказателствата по делото, в това число констатация за наличните противоречия между доказателствените източници. Между впрочем, в отменителното касационно решение съставът на ВКС изрично е заявил отношението си към качеството на предходното експертното заключение, предвид наличните правни изводи, съдържащи се в него. Както се каза вече, приетото и при повторното разглеждане във въззивата инстанция, заключение, е почти идентично най-вече в частта му, с която се правят изводи, присъщи на правораздавателния орган.
На следващо място, задължителността на указанията, дадени от касационната инстанция не освобождават съда, на когото делото е върнато за ново разглеждане, от задължението да посочи, какви фактически положения приема, както и въз основа на кои доказателствени източници основава това свое решение.
В тази връзка, възпроизвеждането на отделни становищата на касационната инстанция в мотивите на проверявания съдебен акт, както и препращането към тях (виж въззивно решение, л. 46 от ВНОХД № 14/08 г.), не покриват критериите за собствен, съвкупен доказателствен анализ, въз основа на който могат да бъдат направени едни или други фактически изводи от решаващия съд. Предприетият от въззивния съд подход представлява игнориране на онези процесуални изисквания, с които се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е изградено в съгласие с принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от НПК, а излагането му в мотивите е съответно на правилата на чл. 339, във вр. с чл. 305 от НПК.
Показателно за непрецизната процесуална дейност на съда, е противоречието, допуснато от същия, именно по отношение указанията на ВКС. Изрично е посочено съобразяването с тези указания, но същевременно е налице отклонение от тях – например, относно оправдаването на подсъдимия за нарушенията по чл. 20 от ЗДП (в тази връзка виж предходното решение на ВКС). При това, самото оправдаване, е без каквито и да е съображения, за това, кои нови фактически положения са наложили отклонение от указанията на ВКС ( арг. чл. 355, ал. 1 т. 2 от НПК).
Посоченото е само илюстрация за ненадлежната процесуална дейност на съда, което разбира се, не може да се отрази върху наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като същият вече е оправдан относно тези нарушения на правилата за движение, а настоящото разглеждане на делото е по негово искане за възобновяване.
2. Основателни са и другите оплаквания, развити в искането – че между мотивите и диспозитива на решението е налице противоречие.
Предмет на въззивен съдебен контрол е била присъда № 13/23.01.2007 г., постановена по НОХД № 2/07 г. от Районен съд – гр. Т.. В мотивите към решението и в съответствие с чл. 339, ал.1 от НПК, въззивният съд е посочил основното съдържание на тази присъда, както и по чия жалба се произнася. В диспозитива на решението е постановено изменяването на “присъда № 6/26.11.2007 г. по НОХД № 241 по описа за 2007 год. на Тетевенския районен съд”. Несъответствието на индивидуализиращите признаци на проверявания съдебен акт е повече от очевидно.
Разбира се, отстраняването на подобни недостатъци би могло да стане и в производството по чл. чл. 414, ал.1, т.1 НПК за решаване на всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването на съдебни актове, ако не бяха налице другите пороци, изложени в предходния пункт.
3. При извършената въззивна проверка съдът е пропуснал да обсъди (респективно при необходимост да се намеси), налице ли са били предпоставките на чл. 78а от НК, каквото задължение има и съдията докладчик в първата инстанция по чл. 248, ал.2, т.4 от НПК (ако такова разпоредително заседание беше проведено), след като в обвинителния акт липсват констатации за настъпили имуществени вреди.
ІІІ. Обобщено казано, при изясняване на съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване, са допуснати нарушения на принципите, залегнали в чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Нарушенията са резултат от неизпълнение на присъщите за съда задължения относно установяване (извеждане) на конкретни факти, значими за делото, от съответните доказателствени източници, анализа на последните и съответното отразяване на тази процесуална дейност в мотивите.
С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че решението следва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане на окръжния съд от друг състав – от стадия на съдебното заседание.
Цялостната отмяна на решението е наложителна (независимо, че в оправдателната му част не е атакувано), предвид допуснатите неточности в диспозитива на същото, отнасящи се до индивидуализиращите признаци на първоинстанционната присъда, но при новото разглеждане съдът следва да съобрази рамките на своето произнасяне с оглед забраната за утежняване положението на подсъдимия.
При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази необходимостта от събиране на нови доказателства, включително чрез преразпит на свидетелите очевидци, както и налице ли са обстоятелства, изясняването на които следва да стане по експертен път.
В последствие и в съответствие с изискванията на чл. 339 във вр. с чл. 305 от НПК да аргументира изводите си по фактите и правото, както и по другите въпроси, поставени от подсъдимия и с настоящето решение.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила решение № 37 от 17.04.2008 г., постановено по ВНОХД № 14/08 г. от Окръжен съд – гр. Л..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.