Р Е Ш Е Н И Е
№ 488
гр.София, 02.06.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание
на двадесет и седми май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора:
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 539/ 2010 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК.
Образувано по молба на А. И. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Кюстендилски районен съд от 24.11.2009 г. по гр.д. № 1821/ 2009 г. С този си акт районният съд осъдил молителя да заплаща на сина си М. А. Г. месечна издръжка в размер 100 лв, считано от 16.09.2009 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на плащането, със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и 100 лв разноски. А. Г. бил осъден да заплати и 144 лв държавна такса.
Молителят поддържа, че не е бил надлежно призован за единственото проведено в производството пред районния съд съдебно заседание, съответно не му било връчено и съобщение за решението. Призовката за заседанието била върната в цялост с отбелязване, че не е намерен на адреса, но молителят поддържа, че не е променял адресът, на който е бил призован и че невръчването е станало поради това, че не е бил надлежно търсен от призовкаря. Счита, че по този начин е лишен от правото да участва в производството и моли решението на Кюстендилски районен съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Ответникът по молбата М. Г. оспорва същата. Счита, че молителят е бил редовно призован за заседанието в производството пред РС, тъй като е отсъствал от посочения от него адрес и не е могло да му бъде връчена призовка. Моли за отхвърляне на молбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за допустима и основателна.
Пред първоинстанционния Кюстендилски районен съд делото е образувано по искова молба на М. А. Г. срещу А. И. Г., препис от която е връчен на ответника лично на 24.09.2009 г. на адрес гр. К. ул.„Л” № 3* На 23.10.2009 г. А. Г. е подал отговор срещу исковата молба. На същата дата съдът е насрочил първо съдебно заседание по делото за 12.11.2009 г. Изпратената до А. Г. призовка за това заседание е върната по делото в цялост с отбелязване, че лицето е търсено многократно на посочения адрес, но не е открито. Съдът е приел, че ответникът е редовно призован при условията на чл.41 ал.2 от ГПК, дал е ход на делото и на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение на 24.11.2009 г. Постановил е решение за пълно уважаване на иска, като съобщение за това решение на ответника не е изпратено, то подлежи на обжалване от датата на обявяването му и е влязло в сила от 09.12.2009 г. Ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело за принудително събиране на присъденото вземане, като по това дело призовка за доброволно изпълнение А. Г. е получил на 01.02.2010 г. – това е датата, на която е узнал за постановеното срещу него и влязло в сила осъдително решение.
При тези данни следва извод, че молителят е бил лишен от възможността на участва в делото, по което е постановено атакуваното решение вследствие нарушаване на правилата за призоваване и съобщения. Съгласно чл.45 и чл.49 от ГПК призовката за съдебно заседание следва да бъде връчена лично на адресата на място, което той обитава или в което може да бъде намерен. Веднъж връчена призовката, страната – получател има задължението по чл.41 ал.1 изр.1 от ГПК – тя е длъжна да уведоми съда ако промени адреса си за повече от месец, а ако не изпълни това си процесуално задължение, съдът не е длъжен да дири новият й адрес. Последицата е прилагане на призовката по делото като редовно връчена (фингирано призоваване при условията на чл.42 ал.2 изр.1 от ГПК), ако страната е била предупредена предварително за възможното настъпване на тези последици. Оттук следва, че фингираното призоваване е допустимо тогава, когато по делото са събрани данни за промяна на адреса на страната и че това е продължило повече от един месец. Само тогава призоваването на тази страна чрез прилагане на призовката по делото може да се счете за редовно.
Конкретният случай не е такъв. Няма никакви данни молителят А. Г. да е променил адреса, на който редовно му е връчен препис от исковата молба. Нещо повече – няма данни той да е отсъствал временно от адреса и отсъствието му да е продължило повече от един месец. Призовкарят, който е бил натоварен с връчване на призовката за първото съдебно заседание, е удостоверил, че не е намерил лицето на адреса, а не че този адрес е променен. Нещо повече – няма официално удостоверяване кога е търсена страната, за да й бъде връчена призовката, нито пък има официално удостоверяване за периода, в който тя не е била намерена. Призовката е изпратена на 26.10.2009 г. и е върната от призовкаря на 05.11.2009 г. Дори да се приеме, че в този период длъжностното лице съвестно е изпълнило задълженията си да потърси страната за връчване, то той е по-малък от един месец. Обаче ако страната промени адреса си за период, който е по-къс от един месец, не са налице условията за призоваването й чрез прилагане на призовката по делото. Следователно изводът на Кюстендилски районен съд, че ответникът е редовно призован при условията на чл.41 ал.2 от ГПК за единственото проведено преди този съд заседание, е незаконосъобразен. Напротив, призоваването на А. Г. за съдебното заседание на 12.11.2009 г. не е редовно извършено. Като е дал ход на делото в това съдебно заседание, съдът е лишил молителя от възможността да участва в производството. Постановеното след това порочно процесуално действие на съда решение, което е влязло в сила без молителят да е бил уведомен за постановяването му, следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на първоинстанционният съд за ново разглеждане от стадия първо съдебно заседание, за което ответникът следва да бъде редовно призован при спазване на чл.140 ал.3 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по молба на А. И. Г. на основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК влязлото в сила решение на Кюстендилски районен съд от 24.11.2009 г. по гр.д. № 1821/ 2009 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилски районен съд от стадия на първо съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: