Р Е Ш Е Н И Е
N 488
София ,21.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева Велислав Павков
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 762 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК/отм./ вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК/отм./ .
Л. Д. М., И. Г. М. и Н. Г. М. са подали касационна жалба срещу решение № 416 от 17.10.2007 г.по гр.д. № 2* от 2007 г. на Благоевградския окръжен съд , с което се оставя в сила решение № 97 от 9.01.2007 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Благоевградския районен съд и е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ. В касационната жалба се позовава на всички касационни основания по чл.218б, ал.1, б. “в” ГПК/отм./ като се прави искане за постановяване на друго по съществото на спора или за отмяната му и връщането за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд .
Ответниците Р. /Румена/ В. К. /Бачева/, А. Н. Б. , Н. Н. Т., Й. С. З., К. Н. К. ,Й. В. Б., В. С. Б., М. С. Б. , К. С. С., Б. С. Б., С. С. Н., С. К. К. и С. К. К. не са депозирали становище по касационната жалба в даденият им срок по чл.218д ГПК/отм./ за отговор по нея, но в съдебно заседание оспорват касационната жалба , считат, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди и претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежни страни срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, който е започнал да тече на 29.10.2007 г. и е изтекъл на 29.11.2007 г. , а касационната жалба е подадена на 28.11.2007 г. с вх. № 4* от същата дата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Благоевградския окръжен съд споделяйки изводите на първостепенният съд е отхвърлил предявеният иск по чл.14,ал.4 ЗПСЗЗ от Л. Д. М., И. Г. М. и Н. Г. М. като наследници на Г. Н. М. /у-ние за наследници № от 22.05.2003 г. / срещу Р. /Румена/ В. К. /Бачева/, А. Н. Б. , Н. Н. Т., Й. С. З., К. Н. К. ,Й. В. Б., В. С. Б., М. С. Б. , К. С. С., Б. С. Б., С. С. Н., С. К. К. и С. К. К. като наследници по закон и по право на заместване на Й. С. Б. за земеделска земя с площ от около 2 дка , находяща се в м.”Ч“ в землището на гр. С., които имот е заснет кадастрално като им. пл. № 514 от кв.23 по план на гр. “. защото е счел, че касаторите не са установили по пътя на пълното и главно доказване, че техния наследодател е придобил имота на оригинерно основание по реда на чл.12, ал.7 ЗПСЗЗ. Посочил е, че липсват доказателства, че преди образуването на ТКЗС Г. М. да е владял имота , който е закупил с писмен договор на 16.01.1951 г. По делото са разпитани свидетели и е изслушано основното и допълнителните заключения на в.л. Илия И. А. , както и е приобщен значителен писмен и картен материал.
Решението е правилно, но по съображения различни от изложените.
Неоснователни са въведените основания в касационната жалба за порочност на решението. Благоевградския съд обстойно е анализирал доказателствения материал, изградените фактически изводи му съответстват на доказателствата и крайния резултат е законосъобразен. Заявления за възстановяване на имота в определените по закон срокове са подадени и от двете страни , като в полза на ответниците е постановено позитивно решение № А* от 7.11.2002 г. на ПК, гр. “. и е възстановен имот с площ от 448 кв.м. в строителните граници на гр. С., м. “Ч”, кв.23, имот пл. № 645 като част от парцел **** по рег. план от 1964 г. Имота е възстановен в реални граници. С цитираното решение за ответниците е постановен отказ за възстановяване на овощна градина с площ от 1 193 кв.м. по причина , че върху този терен са осъществени регулационни мероприятия. Това се установява и от представеното у-ние № 112 от 31.10.2002 г.достоверението е оспорено, но съдържанието на същото като официален документ по реда на чл.154, ал.3 ГПК/отм./ е следвало да бъде опровергано от касаторите , които не са го сторили.
С решение № А* от 21.11.1997 г.на ПК, гр. “. в полза на касаторите –ищци е признато правото на възстановяване на собствеността в реални граници на нива с площ от 2 000 дка , находяща се в строителните граници на гр. “., м. “Ч“ и е отказано реалното им възстановяване защото не е представено удостоверение по чл.13, ал.4 ППЗПСЗЗ и не е представена скица от общината.
В момента за м. “Ч” е изготвен кадастрален план, в който спорния терен е заснет като им. пл. № 5* който е идентичен с парцел **** и за които и двете страни претендират собственост към минал момент. От този спорен имот, които е с площ от 940 кв.м. , на ответниците е възстановена “част “ от 448 кв.м., за която те твърдят , че са собственици като не са заявили претенция за собственост върху целия имот. Следователно спора за материално право касае само тези 448 кв.м. идеални части от 940 кв.м. , обхващащи площта на целия имот.
По делото е представен писмен договор от 16.01.1951 г. с който наследодателят на касаторите е закупил нива в м. “Ч” от И. К. Ж. , която е с площ от 2000 кв.м. и която граничи със земеделска земя, собственост на В. К. В този договор ясно е посочено, че със сключването му се предава и владението. По делото без да е било спорно се подразбира, че В. К. е съпруга на Й. С. Б. , който е починал преди нея . От казаното до тук е ясно че двете страни са притежавали земеделски земи в м. “Ч”, които са съседни. Твърденията на ищците за липса на съвместна граница между тях са необосновани. Показанията на свидетеля Б са категорични и от тях може да се направи извод за своенето в продължителния период, в който е осъществявана фактическата власт върху земеделската земя, ползвана от Б. . Този свидетел посочва и обстоятелството , че м. “Ч” е била известна още като м. “О” и “Р”. Тези два имота са били заснети по картата на Водния синдикат като им. пл. № 641 и № 6* Имота с номер 641 е бил закупен от наследодателя на касаторите , а този с номер 645 е бил собственост на наследодателката на ответниците. Предвид характера на спора- положителен установителен иск , то предмета на доказване е правото на собственост на касаторите, предвид липсата на правопогасителни възражения от страна на ответниците по въведеното твърдение от ищците за собственост на бивш имот пл. № 641.
Вещото лице е установило, че е налице различно координатно заснемане по картата на “В“ с това заснемане което е осъществено през 1970 г. като при последното е извършено приплъзване на имотите и двата имота са застъпени с площ от около 230 кв.м. , което ясно се вижда на скицата , приложена на л.107 от първоинстанционното дело. На ответниците е възстановен част от бившия имот пл. № 6* който в момента е част от им. пл. № 5* Тази част , която им е била възстановена е била към датата на образуването на ТКЗС част от имота на наследодателката им Й. Б.
Другата част от този имот с площ от около 500 кв.м. е действително част от имота, който е притежавал наследодателя на касаторите към датата на образуване на ТКЗС, но този терен не е възстановен на ответниците, поради което иска за нея е неоснователен.
Прието е че иска е неоснователен защото не е установено първоначално владение на имота, което да предпостави приложението на разпоредбата на чл.12, ал.7 ЗПСЗЗ. Настоящия състав не споделя този извод защото счита, че владението на имота е било предадено още с подписването на договора и в тази насока следва да се кредитират показанията на свидетелката А, която се опитва да детайлизира отношенията , съществували към 1951 г. между продавачката, бащата на наследодателя и сключването на договора със страна Г. М. Решението като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила.
Касаторите дължат направените от ответниците А. Н. Б. ,Б. С. Б. и Н. Н. Т. в размер на 150 лв., документирани с договор за правна защита и съдействие № 0* от 18.05.2009 г.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 416 от 17.10.2007 г.по гр.д. № 2* от 2007 г. на Благоевградския окръжен съд .
ОСЪЖДА Л. Д. М. ЕГН **********, И. Г. М. ЕГН ********** и Н. Г. М. с ЕГН ********** да заплатят на А. Н. Б. ЕГН **********, Б. С. Б. с ЕГН ********** и Н. Н. Т. с ЕГН ********** направените разноски в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: