Р Е Ш Е Н И Е
№ 488
гр. София, 29.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдията Керелска гр.д.№ 833/2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” от ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК / обн. Д.в. бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Ш. от с. С., Пазарджишка обл. срещу решение № 516/ 01.10.2007 год. , постановено по гр. д. № 644/2007 год. на Пазарджишкия окръжен съд , с което е оставено в сила решение №167/10.10.2005 год. на Велинградския РС, с което М. М. Ш. е осъден да заплати на Д. М. Е. от с. С., Пазарджишка обл. сумата от 2 500 лв. , представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди за неизпълнено обещание за женитба , ведно със законната лихва върху тази сума от 03.06.2005 год., до окончателното й изплащане и държавна такса в размер на 400 лв.
В касационната жалба се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.218б,б.”в” ГПК.
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният срещу него иск, да бъде отхвърлен изцяло, ведно със законните последици
Ответницата по касация Д. М. Е. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК /отм./ ,от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима .
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение въззивният съд е приел, за безспорно установено, че от 16.08.1998 год. страните са заживели заедно като съпрузи в дома на родителите на касатора след като са направили годеж според обичая в присъствието на техни близки, че по време на съжителството ищцата е забременяла и е родила дете на 22.06.1999 год., което е припознато от ответника –. С оглед на тези безспорни факти съдът е приел, че , ответника е създал всички предпоставки ищцата да повярва , че ще сключат граждански брак , че обещанието е било сериозно предвид извършения според обичая годеж, зачеването и раждането на дете. Поведението на ответника е било възприемано по този начин не само от ищцата, но и от близкото и по- далечно обкръжение на двамата, както и от хората в селото. Доколкото брак не е бил сключен, в рамките на шестте години съжителство между двамата , е налице противоправно поведение от страна на ответника , изразяващо се в злепоставяне на ищцата пред обществото , засягане на личното и достойнство и чест , които по своята същност представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани. При условията на чл.52 ЗЗД и като е съобразил обстоятелството, че е сезиран с жалба на ответника в осъдителната част на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че справедливия размер на обезщетението е 2 500 лв.
Решението е правилно.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба , че при постановяване на въззивното решение съдът е кредитирал само показанията на родителите на ищцата. Съдът е изложил и обсъдил всички събрани по делото доказателства в това число и показанията на тези свидетели които си противоречат, но е опрял своите фактически и правни изводи само на безспорно установените по делото факти.
Без значение за спорното право е въпросът дали родителите на двете страни по делото са били във влошени отношения, доколкото по делото не е установено, че именно това е причината бракът да не бъде сключен. Същевременно, дори да са били налице такива влошени отношения , това не може да бъде основание за отпадане на имуществената отговорност на касатора – ответник. До отпадане на тази отговорност би могло да се стигне , единствено в случай, че бракът не е сключен по изключителна вина на ответницата, каквито данни по делото няма. В тази връзка несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че бракът не е сключен поради това, че ответницата се е изнесла от общия дом на страните.
Не може да се приеме, че бракът не е сключен и поради наличие на обективни причини – психично заболяване на касатора – ответник и наличие на роднинска връзка между страните. В тази насока въззивната инстанция е изложила изчерпателни съображения, че психичното заболяване , на което се позовава защитата на ответника, не е от категорията на нормативно определените заболявания, които представляват пречка за сключване на брак , както и че съществуващата роднинска връзка между страните – трети братовчеди, не е от кръга роднински връзки, които съгл.чл.13,ал.2,т.2 СК не допускат сключването на брак между страните. Тези съображения касационният съд споделя напълно.
Предвид изложеното, решението не страда от посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция , разноски на касатора не се следват.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , 3-то гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №516 от 01. 10.2007 год. , постановено по гр.д. № 644/2007 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: