О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София, 12.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести април , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1716/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ш. В. от гр. Х., Община С., Разградска обл. срещу решение № 74/28.07.2009 год., постановено по в. гр.д. № 173/2009 год. , с което е потвърдено решение № 84/13.04.2009 год., постановено по гр.д. № 1030/2008 год. на районен съд гр. Р., с което Н. М. С. и М. М. Д. са осъдени да заплатят на касатора солидарно сума в размер на 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , ведно със законната лихва, считано от 14.12.2008 год. до окончателното й изплащане като за разликата до пълния претендиран размер от 9 000 лв. искът е отхвърлен. Решението се обжалва в неговата отхвърлителна част.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост на съдебния акт, неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила..
В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК , касаторът сочи , че по въпроса относно критериите и механизма за определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с т.1 от ППВС №4 от 23.12.1968 год. Посочени са и редица решения на ВКС .
Според касатора, въпросът за обективните критерии при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
В изложението се твърди, че решението е постановено при липса на мотиви относно главните факти по делото, което е в противоречие с ППВС №1 от 10.11.1985 год.
Ответниците по касационната жалба – Н. М. С. и М. М. Д. не вземат становище, както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обусловена от редовността й, предвид въведената факултативност на касационното обжалване с ГПК / нов/, такова следва да бъде допуснато, само при наличие на визираните от закона и посочени от касатора основания.
Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. о. с оглед правомощията си по чл. 288 ГПК, счита, че в случая касационно обжалване на решението в неговата отхвърлителна част следва да се допусне по повдигнатия от касатора материалноправен въпрос относно критериите при които следва да се определя обезщетението при непозволено увреждане като намира, че с обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС и конкретно – ППВС № 4 от 23.12.1968 год. – основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1т.1 ГПК.
Предвид наличието на задължително тълкуване на закона по посочения въпрос, не е налице визираното от касатора основание за допускане на касационната обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Визираната липса на мотиви представлява оплакване за неправилност на решението ,изразяващо се в нарушение на процесуалния закон по чл. 281,т.3 ГПК , което следва да бъде разгледано след допускане на решението до касационно обжалване, а не е основание за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 288 ГПК, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74/28.07.2009 год., постановено по в. гр.д. № 173/2009 год. , с което е потвърдено решение № 84/13.04.2009 год., постановено по гр.д. № 1030/2008 год. на Районен съд гр. Р., в частта в която е отхвърлен предявеният от А. Ш. В. срещу Н. М. С. и М. М. Д. иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера над 4 000 лв., до 9 000 лв.
Указва на А. Ш. В. в едноседмичен срок от съобщението да представи платежен документ за внесена държавна така по разглеждане на жалбата в размер на 100 лв.
В противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: