Р Е Ш Е Н И Е
N 489
София ,21.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева Велислав Павков
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 790 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК/отм./ вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК/отм./ .
И. С. К., Н. К. С. и Г. К. С. от гр. Д. са подали касационна жалба срещу решение от 19.11.2007 г.по гр.д. № 524 от 2007 г. на Кюстендилския окръжен съд , с което се оставя в сила решение № 263 от 2.04.2007 г. по гр.д. № 842 от 2003 г. на Д. районен съд. В касационната жалба се позовават на всички касационни основания по чл.218б, ал.1, б. “в” ГПК/отм./ като се прави искане за отмяната му и връщането за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд.
Касационна жалба е подала и Н. Г. С. , която също излага съображения за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата, необоснованост и материална неправилност. Прави искане ВКС да се произнесе по същество като отхвърли предявеният иск.
Ответниците З. С. З. и Р. С. З. не са депозирали становище по касационната жалба в даденият им срок по чл.218д ГПК/отм./ за отговор по нея.
И. С. З. оспорва касационната жалба излагайки съображения, подкрепящи изводите изложени и в двете решения на съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационните жалби допустими , защото са подадени от надлежни страни срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК.
Решението е валидно, допустимо но неправилно.
Кюстендилския окръжен съд е намерил, предявеният положителен установителен иск по л.14, ал.4 ЗПСЗЗ от С. З. П. , починал на 5.10.2004 г. /у-ние за наследници № от 2004 г./ и заместен от своите синове З. С. З., И. С. З. и Р. С. З. срещу И. С. К. и К. С. А. , починал на 24.02.2005 г./ у-ние за наследници № от 2005 г. / и заместен по реда на чл.120 ГПК/отм./ от своите низходящи Н. К. С. и Г. К. С. и съпруга Н. Г. С. като е приел , че към датата на образуването на ТКЗС в с. Д. през 1957 г. , община “. спорната площ от 700 кв.м., която е част от възстановеният им по земеделска реституция имот, находящ се в м. “А”/Пульова воденица/ е била собственост на тяхната майка А. С писмен договор от 15.06.1947 г. , който е вписан със записка № 1* т.01 на 22.08.1947 г. Анка П. е закупила от наследодателя на ответниците Б нива с площ от 2 025 кв.м. от общо притежаваната от него нива с площ от около 3 000 кв.м.
Върху този терен от 700 кв.м. в момента ответниците- касатори осъществяват фактическа власт по силата на решение № 0* от 5.05.2000 г. на ОСЗГ, гр. “., с който им е върнат имот в реални граници с площ от 1 300 кв.м. представляващ имот № 0* по картата на землището на с. Д..
В полза на наследниците на А. И. П. е възстановен имот в реални граници с решение № 0* от 10.10.1995 г.на ОСЗГ, с. “. с площ от 1 085 кв.м. Съдът е намерил, че наследодателката на ищците е била собственик по силата на цитираният по-горе договор на терена от 700 кв.м. като е възприел заключението на в.л. Любомир Б. В. , което е ползвало кадастралния план на “В” , изготвен през 1940 г. , представените скици към двете решения. Вещото лице е установило , че спорния имот е част от бивш им. пл. № 2* по този кадастрален план и е с площ от 3 240 кв.м. Изводиште на въззивният съд се облягат и на показанията на разпитаните свидетели С. Г. , Д. А. Ц. , Д. Н. Ш. , С. В. А. и В. М. Д. . Предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ е уважен изцяло.
Решението е неправилно.
Основателни са доводите, изложени и в двете касационни жалби за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при преценката на доказателствения материал при условията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ . Възприетата фактическа обстановка не кореспондира с доказателствата и фактическите и правни изводи са необосновани. Освен това решението е било постановено по неразяснено дело , което представлява нарушение на чл.186 ГПК/отм./. От разпита на всички свидетели еднозначно се установява, че наследодателят на ответниците е продал на А. П. част от нивата си с площ от 2025 кв.м. и е запазил за себе си малко повече от един декар. Следователно и двете страни към 1957 г. при образуването на ТКЗС са внесли земеделски имоти в м. “А” . Имота на касаторите е бил двойно по-малък от този на ищците. Няма спор, че страните са влезли в ТКЗС и по чл.8 , ал.1 от Примерния устав на ТКЗС , приет през 1952 г. и изменен през 1958 г. са внесли цялата си земеделска земя в ТКЗС , като е без значение дали земята е била обработвана от ТКЗС или е предоставена на член кооператорите за “лично ползване”. Вещото лице изрично подчертава , че начина на картното отразяване на земите възприет през 1930 г. е различен от този възприет през 1970 г. , както и че в картата на В. синдикат е заснет целия първоначален имот . Изготвения картен материал предхожда продажбата, поради което липсват категорични данни как са били ситуирани двете части от първоначалната нива. Такива данни не се намират и в приобщеният гласен доказателствен материал .
Извода ,че терена , който касаторите са получили по земеделската реституция е имот, който към 1957 г. е бил собственост на А. П. е направен по неразяснено дело. Настоящият състав намира ,че този процесуален пропуск е съществен поради което решението следва да се отмени и да се върне на въззивният съд за ново произнасяне след събиране на допълнителен доказателствен материал.местно е в случая да се извърши оглед на място с преразпит на свидетелите в присъствието на вещото лице, което след като ги изслуша , съобрази картата на “В”, скиците към приложените решения да състави комбинирана скица , която да отрази имота към 1940 г. и този по настоящият план на землището , както и границата между създадените чрез продажбата два реални земеделски имота, съобразявайки се с показанията на свидетелите. Едва след изясняване на посочените въпроси би могло да се направи извод по основателността на иска.
Решението е неправилно и следва да се отмени като делото се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивният съд.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 19.11.2007 г. по гр.д. № 524 от 2007 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за повторно разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: