О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
гр. София, 14.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 219 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 4.07.2009 год. по гр. д. № 89/2007 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 20.03.2006 год. по гр. д. № 7998/2004 год. на Софийския районен съд и вместо това е постановил друго, с което осъдил ответницата В да предаде на Г. М. Р. и П. М. Р. собствеността и владението върху апартамент № 29, находящ се в гр. С., ул. 111, бл. 1-7, а сега блок 266, вх. “Б”, ет. 3, кв. 12, комплекс “О”, подробно описан в решението, със застроена площ 79.53 кв. м., ведно с избено помещение № 8 и 6.342 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответницата В. А. К., чрез пълномощника й адв. Р. Д. , с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. т. 2 и 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният ревандикационен иск бъде отхвърлен, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Представя и цитираната съдебна практика.
Ищците Г. и П. Р. , чрез пълномощниците им адв. Ц, оспорваг наличието на основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Прието е от въззивният съд, че по предявеният от ищците иск за признаване нищожността на договора, обективиран в нот. акт № 121/94 год. за покупко-продажба на спорния апартамент, решението на районния съд е влязло в сила.становено е, че липсва съгласие на наследодателя им М. Р. за продажба на имота, тъй като не е налице валидно упълномощаване на Т. Й. , участвувал в сделката като негов пълномощник – представеното пълномощно не е подписано от М. Р.
С последващ нотариален акт № 135/95 год. приобретателите по нищожната сделка К. и К. А. са продали апартамента на В. А. А. , срещу която е предявен иск по чл. 108 ЗС, с твърдения на ищците, че тя не е могла да придобие правото на собственост, тъй като нейните праводатели не са го притежавали, за да й го прехвърлят. Затова и ищците са поддържали, че ответницата В държи техния имот без основание.
Ответницата А. е релевирала възражение за придобивна давност на основание добросъвестно владение, съгласно чл. 79, ал. 2 във вр. с чл. 70, ал. 1 ЗС. Същото е прието от въззивният съд за неоснователно, по съображения, че владението на В. А. е основано на сключен предварителен договор с праводателя по продажбата К. А. , което не обуславя добросъвестността й, както и приетия от въззивния съд за установен факт на знанието й, че собственик на апартамента е М. Р. , а не Т. Й. , когото познавала и с когото е правила оглед на жилището преди покупката му.
Следователно, релевантният за изхода на спора по ревандикационния иск е въпросът за характера на владението на касаторката, което тя е основала на нотариалния акт за покупко-продажба от К. и К. А. – № 135 от 19.01.95 год. и доводът й, че до смъртта на М. Р. на 10.03.2000 год. е изтекъл петгодишния срок на добросъвестно владение, обусловило правните последици на придобивната давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. Този въпрос е решен от въззивния съд, който е приел, че владението е основано на предварителен договор с К. А. , който не е годно правно основание да я направи собственик, по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, както и на знанието й, че собственик е М. Р. Въззивният съд не е обосновал извода си на съображения за знанието на касаторката, че праводателите й по нот. акт № 135/95 год. не са собственици, поради което и действително обсъжданото доказателство – разпит на М. Р. по следственото дело № 922/99 год. е довело до извода на въззивния съд, че знанието на касаторката, че той е собственик, а не Т. Й. , явил се като пълномощник при първата разпоредителна сделка обуславя и извода, че тя не е добросъвестен владелец.
Решеният материалноправен въпрос за характера на владението на касаторката, ответник по иска по чл. 108 ЗС е обусловил и извода за неговата основателност. Макар и неточно формулирани, поставените в изложението й въпроси касаят именно този релевантен за изхода на спора въпрос, който може да бъде конкретизиран от касационния съд в производството по чл. 288 ГПК, съгласно мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, като израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните /арг. от чл. 5, чл. 235, ал. 2 и др./. На същото основание следва да се изведе и процесуалноправният въпрос, обусловил извода на въззивния съд по спора, свеждащ се до необсъждане на всички събрани доказателства, вкл. нотариалния акт № 135/95 год. и доводите на страните, в случая доводът на ответницата, че владее имота на това правно основание.
По тези правни въпроси касаторката не сочи основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, но поддържа това по т. 3, което според настоящият състав е налице относно процесуалноправния въпрос за преценката на доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Точното прилагане на тази процесуална разпоредба е намерило израз и в утвърдената съдебна практика, като в конкретния случай необсъждането на доказателства и доводи представлява всъщност отклонение от правилото на закона, което обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение по настоящето дело.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 4.07.2009 год. по гр. д. № 89/2007 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от В. А. К., чрез адв. Р. Д. , касационна жалба против него.
Указва на В. А. К. да внесе държавна такса за касационното обжалване в размер на 140 лв., след внасяне на която делото да се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание, за което страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: