РЕШЕНИЕ № 49
гр.София, 02.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 1668 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на С. С. Ш. от гр. В., област Търговище срещу решението на Окръжен съд – гр. Т.от 15.02.2008 г., по гр.д. № 18/2008 г., с което е оставено в сила решение от 12.10.2007 г., по гр.д. № 611/2006 год. на Омуртагски районен съд и е отхвърлен предявеният от С. С. Ш. против А. М. Ю. иск да се признае за установено между страните, че ищецът е собственик на урегулиран поземлен имот ІІІ-151 в кв.12, с площ 1210 кв.м., по плана на с. П., община О., заедно с построените в него масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 68 кв. м. и второстепенна масивна сграда, със застроена площ от 50 кв.м., находящ се в с. Плъстина, община О., област Търговище, ул.”И” № 4, при граници: ул.”И”, УПИ *, УПИ ХVІ-359 и УПИ ІV-150, на основание чл.97, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (отм.).
Ответникът по касационната жалба А. М. Ю. не е депозирал писмен отговор и не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
Окръжният съд – гр. Т. е приел, че ищецът не е доказал по несъмнен начин правото си на собственост върху спорния имот, представляващ урегулиран поземлен имот ІІІ-151 в кв.12, с площ 1210 кв.м., по плана на с. П., община О., заедно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда и второстепенна масивна сграда, находящи се в с. Плъстина, община О., тъй като е обвързан от влязлото в сила решение на съда, с което е отменен нотариалния акт, легитимиращ правата на неговите праводатели. Отделно са изложени съображения, че прехвърлянето с нотариален акт не е имало вещен ефект, доколкото купувачът не може да придобие права, които продавачите не са притежавали, с оглед на което не е налице хипотезата на чл.115, ал.4 ЗС. В тази връзка са отхвърлени като несъстоятелни доводите на ищеца, че валидно е придобил собствеността върху имота като добросъвестен купувач, което към настоящия момент го легитимира за собственик на имота.
За да отхвърли предявения установителен иск за собственост, решаващият състав е приел, че ищецът не е придобил правото на собственост върху имота, на основание договор за покупко-продажба, тъй като нотариалния акт на неговите праводатели е отменен в преюдициален правен спор от съда, на основание чл.431, ал.2 ГПК (отм.). Въззивният съд е констатирал също, че договорът за продажба на недвижим имот, с нотариален акт № 64 от 06.12.2005 г., с който С. С. Ш. е закупил имота, е извършена след завеждане на исковата молба по преюдициалния спор, поради което е обвързан от силата на пресъдено нещо по същото дело, което го обвързва, съгласно чл.220, ал.1 ГПК (отм.). Съдът е обосновал правните изводи на своето решение съобразявайки влязлото в сила съдебно решение от 16.05.2007 г., по гр.д. № 59/2006 г., на ВКС, както и писмените доказателства легитимираща материалното право на собственост на ответника по делото, като е отчел значението на вписването на нотариалния акт на ищеца и действието му по отношение на трети лица, с оглед на което е отхвърлил предявения иск за собственост.
Касационната жалба на С. С. Ш. срещу решението на решението на Окръжен съд – гр. Т.от 15.02.2008 г., по гр.д. № 18/2008 г., съдържа оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния закон и твърдения, че не е отчетено правилно значението на вписването на исковата молба по смисъла на чл.115 ГПК (отм.), поради което неправилно е отхвърлено възражението му, че е трето добросъвестно лице, което е придобило собствеността върху имота.
Жалбата е неоснователна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за собствеността на имот, а допустимостта се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо.
Правилно и в съответствие с материалния закон Окръжният съд – гр. Т. е установил фактическите обстоятелства по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Ищецът твърди, че правото на собственост се установява въз основа на договор за покупка на недвижим имот от 06.12.2005 г., с който е придобил материалното право в своя патримониум. От събраните доказателства обаче се установява, че за същия имот е имало преюдициален правен спор между неговите продавачи М. М. и Д. М. и действителния собственик на имота, след решаването на който е признато правото на собственост на А. М. Ю., като е отменен нотариалния акт, легитимиращ М. и Д. М. за собственици на имота, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. След завеждане на делото по същия правен спор е извършено прехвърляне на спорното право на С. С. Ш., който е съдебно отстранен на 26.10.2006 г., тъй владението върху имота е било придобито от него след завеждане на исковата молба, в хипотезата на чл.416, ал.1 ГПК (отм.).
Съгласно чл.114, б.”а”, във връзка с чл.112, б.”а” от ЗС (ДВ, бр.34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.), трябва да бъдат вписани исковите молби, с които се признават вещни права. Въззивният съд правилно е приел, че вписването има оповестително-защитно действие, но след като не е вписана исковата молба по преюдициалното дело, решението, което е постановено по него, няма действие спрямо трети лица, според чл.115, ал.4 ЗС. В конкретния случай, С. С. Ш. е придобил право на собственост през 2005 г., когато не е имало вписана искова молба, поради което с оглед изричната разпоредба на чл.121, ал.3 ГПК (отм.), влязлото в сила решение не съставлява пресъдено нещо по отношение на него. Следователно, в случая е от значение редът на вписване, като правото принадлежи на този, чийто акт е вписан първи.
А. М. Ю. се легитимира като собственик на имота с нотариален акт № 68 от 1965 г. и не се е отказал от своето право на собственост по надлежния ред. От друга страна, С. С. Ш. обосновава своето право на собственост с нотариален акт № 64 от 06.12.2005 г., но е придобил права от лицата, чийто титул за собственост е отменен с влязло в сила решение, на основание чл.431, ал.2 ГПК (отм.). Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът се откаже от него, съгласно чл.99 ЗС и с оглед данните по делото се установява по несъмнен начин, че ищеца не е собственик на урегулиран поземлен имот ІІІ-151 в кв.12, с площ 1210 кв.м., по плана на с. П., община О., заедно с построените в него масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 68 кв. м. и второстепенна масивна сграда, със застроена площ от 50 кв.м., находящ се в с. П., община О., област Търговище, ул.”И” № 4, при граници: ул.”И”, УПИ ІІ-152, УПИ ХVІ-359 и УПИ ІV-150.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 25 от 15.02.2008 г., по гр.д. № 18/2008 г., на Окръжен съд – гр. Т..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.