РЕШЕНИЕ
№ 49
София, 20. март 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3119 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 561/24.04.2018 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 221/2018, с което е отменено решение № 4327/12.12.2017 на Пловдивския районен съд по гр. д. № 7330/2017, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос кой е правнорелевантния момент, към който следва да е налице предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и по-специално, когато е дадено мнение с решение на ТЕЛК, което не е влязло в сила към момента на уволнението и впоследствие е било отменено.
По повдигнатия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че закрилата при уволнение на трудоустроен или боледуващ от определен кръг болести работник или служител се преодолява чрез получаването на предварително разрешение от инспекцията по труда за извършване на конкретното уволнение, като разрешението се издава въз основата на необвързващо мнение на ТЕЛК. Мнението на ТЕЛК се изразява с решение, което удостоверява по обвързващ начин обстоятелства от нейната компетентност: заболяванията, от които страда кът, как се отразяват те на неговата работоспособност, кои от условията, при които той полага труд са му противопоказани или са причинили уврежданията, но също и необвързващата преценка за начина, по който прекратяването на трудовия договор би се отразило на неговото състояние. Компетентна да постанови разрешението за уволнение обаче е инспекцията по труда. За нея обвързващи са само удостоверените обстоятелства във връзка със заболяванията на работника, които имат отношение към други права на работника – осигурителни и на обезщетение при трудова злополука или професионално заболяване.
За законността на уволнението правно значение има фактът на произнасянето на ТЕЛК. В кои части неговото решение подлежи на обжалване, обжалвано ли е и какъв е резултатът по жалбата е без правно значение, тъй като компетентна да постанови разрешението е инспекцията по труда. Дори в резултат на обжалване в последствие да са променени обстоятелствата, те имат значение за други права на работника, а евентуално последващо различно мнение е в същата степен необвързващо, както и първоначалното.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил като „Старши учител“ при ответника по безсрочен трудов договор, като със заповед № 640/23.03.2017, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. С оглед преодоляване на закрилата при уволнение преди издаване на процесната заповед, ответникът е изискал и получил разрешение от Инспекция по труда и е взел мнението на ТЕЛК, че заболяването на ищеца попада в списъка по Наредба № 5/20.02.1987 и подлежи на защита по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3, но евентуалното съкращение на лицето, не би се отразило неблагоприятно на здравословното му състояние. Представеното в първоинстанционното производство експертно решение на ТЕЛК № 0981/27.02.2017, съдържащо данни за здравословното състояние на ищеца преди уволнението, е отменено с ЕР № 0648 от 102/04.10.2017 на НЕЛК и е върнато за ново освидетелстване на лицето, като с ново експертно решение на ТЕЛК № 0100 от 004/11.01.2018, е определен различен процент намалена работоспособност – 42%. В тази връзка е прието, че не е налице валидна процедура за вземане на мнение на трудово-експертна лекарска комисия, тъй като същото е в процедура по обжалване, а от друга страна не е извършвана консултация на лицето с невролог и психиатър (в какъвто смисъл са били указанията на НЕЛК) и следователно това експертно решение не съдържа пълна и точна информация за здравословното състояние на лицето, с каквато е трябвало да разполага инспекцията по труда при изразяване на становището си. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че в случая липсва надлежно изразено мнение от ТЕЛК с влязло в сила решение, каквото е задължително и това е довело до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ, което от своя страна е основание за отмяна на уволнението, без спора да се разглежда спора по същество. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че извършеното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено, поради което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Правилно въззивният съд е приел, че за уволнението на ищеца е било необходимо да бъде взето мнение от ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда. Също правилно съдът е приел, че мнението на ТЕЛК е дадено с ЕР № 0981/27.02.2017, в което е установено, че заболяването на ищеца попада в списъка по Наредба № 5/20.02.1987 и подлежи на защита по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, но евентуалното съкращение на лицето, не би се отразило неблагоприятно на здравословното му състояние. Неправилно обаче съдът е приел, че за законността на уволнението имат правно значение: обжалването и отменяването на решението с ЕР № 0648 от 102/04.10.2017 на НЕЛК, както и последващото освидетелстване на лицето, при което с ЕР ТЕЛК № 0100 от 004/11.01.2018, е определен различен процент намалена работоспособност.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК с присъждане на разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 561/24.04.2018 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 221/2018.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. Г. срещу Професионална гимназия по електроника и електротехника, П. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за обезщетение поради незаконно уволнение.
ОСЪЖДА А. И. Г. да заплати на Професионална гимназия по електроника и електротехника, П. сумата 950 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.