Решение по т.д.№ 3283/15 год. на ВКС-ТК, I т.о.
5
Р Е Ш Е Н И Е
№49
С.,22.07.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 3283 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 т.3, т.4 и т.6 ЗМТА.
Н Д. М. е предявила молба за отмяна на основание чл.47 т.3 и т.4 и т.2 ЗМТА на постановеното от арбитър ad hoc С. М. С.“А. Юстициарум“ арбитражно Решение от 07.05.2015 год. по арб.д.№ 4898/2015 год. С него са били уважени субективно пасивно съединените искове на [фирма] срещу Н. Й. Ж. и Н Д. М. за солидарно плащане на сумата 15028.28 лв., произтичаща от неизпълнение на договор за револвиращ заем, сключен на 27.06.2013 год. Присъдена е законна лихва и арбитражни разноски в размер на 85 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 750.57 лв.
Искането за отмяна на арбитражното решение се основава на предпоставките на чл.47 т.4 и т.3 и т.6 ЗМТА – Н М. не е била уведомена за арбитражното производство и то е протекло без нейно участие; решението е в противоречие с обществения ред на Република България; арбитражната клауза в договора е нищожна, поради това, че е неравноправна по смисъла на чл.146 т.16 З..
Ответникът по молбата [фирма], чрез представен по делото писмен отговор изразява становище, че искът е неоснователен, тъй като по отношение на ответницата в арбитражното производство е била редовно проведена предвидената в Общите условия процедура по призоваване и тя е била редовно призована от адреса, посочен в клиентската карта към договора. Това е бил и постоянният и адрес към датата на сключването му. Счита, че не са налице предпоставките на т.2 и т.3 на чл.47 ЗМТА, тъй като клаузата в Общите условия (ОУ) не е неравноправна и решението не противоречи на обществения ред.
Ответникът Н. Ж. не е изразил становище.
Като взе предвид твърденията по молбата и извърши проверка по заявеното основание за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Молбата е неоснователна.
На 27.06.2013 год. между [фирма] в качеството на заемодател и Н. Ж. в качеството на заемател и Надежда М. – солидарен съдлъжник, е сключен договор за т.нар. „револвиращ заем” за сумата 3700 лв. със срок на издължаване 48 месеца. Постигнато е съгласие за годишен лихвен процент 76.72; дневен лихвен % 0.21, договорно възнаграждение за револвинг 6096 лв. или общ размер на задължението 11967.50 лв. В пункт “Б“ на договора се съдържа декларация/съгласие относно сключването на договора при Общи условия с кое заемателят и солидарния съдлъжник са запознати предварително и няман възражения по тях. В чл.13 на ОУ се съдържа арбитражна клауза – споровете, произтичащи от договора да бъдат отнесени на решаване пред арбитър ad hoc, като е посочен С.“А. Юстициарум“. Арбитражната клауза сочи, че спорът ще бъде решен от този от арбитраж и той може да бъде сезиран от всяка от страните по делото.
[фирма] е сезирал арбитър С. М. С.“А. Юстициарум“ на 01.04.2015 год., позовавайки се на наличието на неиздължен остатък по заема по който са погасени само 7 вноски. Преписът от исковата молба, призовката и книжата по арбитражното дело са били изпратени на Н М. на адреса, посочен в клиентската карта, а именно [населено място],[жк]бл.13А вх.2 ет.3, ап.8 и на 28.04.2015 год. са били връчени на Д. И., нейна леля. Няма спор, че в арбитражното производство Надежда М. не е взела участие – лично или чрез процесуален представител. Спорно по настоящето дело е дали е накърнено правото и на участие.
Основанието по чл.47 т.4 ЗМТА не е налице.
Няма спор, че за арбитражното производство на ответницата-молител Н М. книжата са били изпращани, чрез куриер и по конкретно, чрез дружеството [фирма]. Редът за изпращане и връчване на документи е регламентиран с чл.13.4 от ОУ, съобразно който изпратената по посочения в договора за револвиращ заем адрес документация „се счита за получена след изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра”. Т.е. страните са постигнали съгласие, че ако призовките и съобщенията са изпратени на правилния адрес, то дори не е необходимо установяване на връчването им. Подлежи на установяване само факта на изпращането им от арбитъра на този адрес.
В конкретния случай, пощенската пратка е изпратена на адреса, посочен в клиентската карта към договора, към който момент той е бил и постоянен адрес на Надежда М., видно от копието на личната и карта, приложено към нея. Видно от отбелязването и подписа върху обратната разписка е, че връчителят, който е служител на [фирма] предал книжата на Д. И.. В настоящето производство не е оспорено обстоятелството, че Д. И. живее на този адрес и е леля на молителката. Що се касае до доводите в молбата за отмяна, че адресът на Н М. – постоянен и настоящ е в [населено място],[жк]бл.33 вх.4 ет.4 ап.8, те са без значение. При сключването на договора тя е посочила актуалния си тогава адрес за кореспонденция (по издадената през 2006 год. лична карта) и след издаване през 2014 год. на нова лична карта, копие от която е представена към ИМ, тя не е уведомявала заемодателя за промяна на адреса и книжата са били изпращани на посочения в клиентската карта. Не е от съществено значение и дали книжата са връчени/получени, тъй като както бе посочено по-горе, с подписа си Надежда М. е удостоверила, че редът за връчване е този по чл.13 от ОУ.
Не е налице основанието по чл.47 т.3 ЗМТА – нарушаване на обществения ред на Република България. Позоваването на ищцата на това основание е свързано с опорочения ред за връчване на книжата – чл.32 ал.1 ЗМТА, постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка относно размера на вземането, както и на липса на безпристрастност от страна на арбитъра, отново свързан неправилното уведомяване на М. за производството. Ищцовата теза очевидно се основава на разбирането, че всяко неправилно решение противоречи на правовия ред. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, дори решението да би било неправилно и да биха били допуснати нарушения, изразяващи се в това, че неправилно е приложен материалния закон, не са преценявани доказателствата или при постановяване на арбитражният са допуснати процесуални нарушения, то производството по отмяна по реда на чл.48 ЗМТА не включва преценка на правилността на решението.
Исковият съд няма качеството на контролна инстанция по отношение на арбитражния акт, а е ограничен само в рамките на проверката, посочени в ЗМТА. Съдебната проверка в производството по отмяна по реда на чл.48 ЗМТА не включва преценка за допуснати нарушения по смисъла на ГПК. Производството пред арбитражния съд е доброволно, поради което страните са изразили предварително съгласие с необжалваемостта на арбитражния акт, дори той да е неправилен.
Неправилно е позоваването на чл.32 ал.1 ЗМТА. Процесуалните правила в арбитражното производство и в исковото производство пред държавния съд са различни. Арбитражните правила са специални и страните по договора, включвайки в него арбитражната клауза, са изключили приложимостта на генералната норма – общия процесуален ред по ГПК. Цитираната по-горе клауза на чл.13.4 от ОУ, за разлика от ГПК придава значение на факта на изпращането на призовката, а не на факта на връчването и. Включвайки в договора арбитражна клауза и приемайки реда, предвиден в Общите условия, Надежда М. се е съгласила с дерогирането на общия ред за призоваване, предвиден в ГПК.
В разд.III на ИМ се сочи, че арбитражното споразумение е нищожно, като противоречащо на закона – З., ЗЗД и Директива 93/13/ЕС, установяващи равнопоставеност на страните при сключване на арбитражния договор. Настоящият съдебен състав не счита, че установяване нищожността на арбитражната клауза на това основание може да бъде привнесено в производството по отмяна, но дори да бъде разгледано в хипотезата на чл.47 т.6 ЗМТА, то е неоснователно.
Както е имал случай да се произнесе ВКС, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 З., освен ако са уговорени индивидуално. С чл.143 З. законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1./ Да е сключена във вреда на потребителя, злепоставяща интересите му; 2./ Да не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора; 3/ Да води до значително неравенство между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В случая, позоваването е на чл.143 (неправилно посочен чл.146) т.16 З. по отношение на арбитражната клауза по чл.13 от ОУ. Тя не е неравноправна поради обстоятелството, че не е във вреда на потребителя-длъжник, не изключва и не препятства правото му на защита; не ограничава средствата и способите за доказване на изгодни за него факти и обстоятелства, както и въвежда задължение за арбитраж, какъвто не е предвиден в закона. ЗМТА регламентира сключването на арбитражни клаузи за разглеждане на спора от институционален арбитраж или арбитраж ad hoc, като страните са свободни да уговорят процедура за провеждане на производството – чл.24 ЗМТА. Клаузата на Общите условия не е в противоречие с посочената разпоредба, не е неравноправна по смисъла на чл.143 т.16 З. и не е нищожна по смисъла на чл. 146 ал.1 и ал.2 З.. Това, че арбитърът е конкретно посочен е в съответствие с чл.4 ЗМТА и чл.11 ал.1 ЗМТА.
Предвид на горното, като счете, че не е налице основанието по чл.47 т.4, т.3 и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на Н Д. М. за отмяна на основание чл.47 т.3 и т.4 и т.6 ЗМТА на постановеното от арбитър ad hoc С. М. С.“А. Юстициарум“ арбитражно Решение от 07.05.2015 год. по арб.д.№ 4898/2015 год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.