Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
София, 23.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2885/2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Търговско дружество „ХИВИС“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Патриарх Евтимий“ 55, представлявано от Х. Т., чрез процесуалния представител адв. Н. В. –САК обжалва и иска отмяна на Решение No 507 от 01.03.2018 година по гр. възз.д. Nо 5388/2017 година на АС – София в ЧАСТТА, с която е отменено Решение Nо 3743 от 10.07.2017 год. по гр.д. Nо 131/2015 год. на ОС – Благоевград по отхвърления иск на „Пиринстройинженеринг“ ООД по чл. 59 ЗЗД и вместо него е постановено ново решение, с което „ХИВИС“ ООД София е осъдено да заплати на „Пиринстройинженеринг“ ЕАД, на осн. чл.59 от ЗЗД, сумата от 25 200 лв. /двадесет и пет хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищеца движими вещи – ТСИ за времето от 16.12.2011 г. до 16.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска – 08.06.2015 г. до окончателното плащане. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, като основните доводи са наведени в насока, че не са налице предпоставките на закона да се търси обезщетение в случай, че вещите са неизползваеми. Иска се постановяване на ново решение, с което искът по чл. 59 ЗЗД се отхвърли изцяло.
Ответникът по касация – дружество „Пиринстройинженеринг“ ЕАД гр.Благоевград чрез процесуалните представители – адв. Г. Б.-Я. и адв. Б. Ю., и двете от АК Б. счита касационната жалба за неоснователна, а въззивното решение като правилно и и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за производството.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка на релевираните основания за отмяна, доводите на защитата на ответника по касация и в правомощията си по чл. 293 ГПК, намира :
Касационното обжалване е допуснато в посочената част в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса : дължи ли се обезщетение за ползване на чужда вещ на основание чл. 59 ЗЗД, когато тази вещ не е била в състояние, годно за ползване и извличане на плодове от нея?
По поставения правен въпрос, обосновал допускане на касационното обжалване.
С Решение No 88 от 28.08.2017 год. по т.д. No 834/2016 година на ВКС, ТК- II отд., постановено по чл. 290 ГПК (ред. До изм. С ДВ. бр.86/20017 год.) е прието, че в хипотеза на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД „ обстоятелството, че ответникът реално не е използвал чуждата вещ или не е реализирал приходи от същата е правнорелевантно за успешното провеждане на иска за неоснователно обогатяване“. При тълкуване смисъла на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е прието, че законодателят търси да намери баланса между интересите на обогатилото се лице и това лице, което е обедняло, но само ако има несъмнени доказателства за настъпилото корелативно разместване на имущества между техните правни сфери.
Настоящият състав на касационния съд изцяло споделя изложените правни съображения. Разпоредбата на чл.59 ЗЗД урежда правоотношения, породени от едно – според самия законодател – неоснователно разместване на блага. В рамката на правоотношението собственик – владелец без правно основание за осъществяване на фактическа власт, именно липсата на юридическото основание за конкретните фактически отношения, е първата предпоставка да се търси обезщетение за ползата от която е било лишено лицето, собственик спрямо лицето, което е било държател на вещта. Но без доказателства, че чуждата вещ не само е била във фактическата власт на ответника, но и той е реализирал полза от владението, или са били налице обективните предпоставки за това, не може да се приеме, че е налице разместване на блага между двете правни сфери на страните по спора.
По основателността на касационната жалба .
След преценка на наведените доводи в касационната жалба и след преценка на изразените тези на страните по спора, настоящият състав намира касационната жалба за основателна.
С посоченото решение, апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил изцяло Решение Nо 3743 от 10.07.2017 год. по гр.д. Nо 131/2015 год. на ОС- Благоевград по отхвърлените искове на „Пиринстройинженеринг“ ООД като е постановил ново решение, с което : 1./ е признал за установено по отношение на „ХИВИС“ ООД гр.София, че търговско дружество „Пиринстройинженеринг“ ЕАД е собственик на следните движими вещи, съставляващи елементи на трошачно – сортировъчна инсталация (ТСИ): 1./ Челюстна трошачка ОМ №35, инв.№IV-957 /нов инв.№40957/, с ел. двигател 75 KW, 2./ Каменотрошачка конусна инв.№IV-10129 /нов инв.№41012/, състояща се от конусна трошачка Ф1200, маслена система комплект, маслен резервоар, автоматика и ел.двигател 75KW, 3./ Питателпластинчат ОМ-51 инв.№IV-975 /нов инв.№40975/, състоящ се от двигател 10 KW с редуктор, и лента от метални пластини, 4./ Лента транспортна ЛТС – 1 бр., инв.№IV-978 /нов инв.№40978/, състояща се от носещи елементи /метална платформа/, опорни възли и устройства /метални опори/, двигателен барабан – ел. двигател 10 KW с редуктор, и опъвателен барабан, 5./ Лента транспортна ЛТС – 2 бр., с инв.№IV-944 /нов инв.№40944/, състояща се от носещи елементи /метална платформа/, опорни възли и устройства /метални опори/, двигателен барабан, двигателни механизми – ел. двигател 10 KW с редуктор, и опъвателен барабан, 6./ Лента транспортна ЛТС – 2 бр., с инв.№IV-941 /нов инв.№40941/, състояща се от носещи елементи /метална платформа/, опорни възли и устройства /метални опори/, двигателен барабан, двигателни механизми – ел. двигател 10 KW с редуктор, и опъвателен барабан, и 7./ Лента транспортна ЛТС – 1 бр., инв.№ IV-950 /нов инв.№40950/, състояща се от носещи елементи /метална платформа/, опорни възли и устройства /метални опори/, двигателен барабан – ел. двигател 10 KW с редуктор, и опъвателен барабан; както и 2 / е осъдил търговско дружество „ХИВИС“ ООД да заплати на дружество „Пиринстройинженеринг“ ЕАД, на осн. чл.59 от ЗЗД, сумата от 25 200 лв. /двадесет и пет хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищеца движими вещи – ТСИ за времето от 16.12.2011 г. до 16.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска – 08.06.2015 г. до окончателното плащане.
Изводите на въззивния съд, че са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност в рамките на „неоснователното обедняване“ на собственика на вещите за сметка на техния ползувател, обогатил се без правно основание, не могат да бъдат възприети като правилни.
Няма спор, че процесната ТСИ (трошачно – сортировъчна инсталация) е система, чиито отделни компоненти сами по себе си не могат да служат за нуждите, за който е изградена самата система. Възможността да бъдат реализирани приходи чрез използването и по предназначение касае технологичното свързване на отделните части и тяхната годност за производствена дейност. Всяка отделна част няма самостоятелно значение доколкото е елемент на конкретно устройство с конкретна функционална предопределеност за работа – производство на инертни матераили.
Собственик на трошачно – сортировъчна инсталация (ТСИ) като система от движими вещи е ищцовото търговско дружество. Едва с Протокол за предаване на движимо имущество от 19.08. 2015 година на ЧСИ Ш. Д. по изп. д. № 780/2015 год. ответното дружество упражнява фактическа власт на системата на правно основание – „отговорно пазене“ по възлагане от ЧСИ.
Въззивният съд приема за доказан факта, че за периода от 16.12.2011 година до 16.12.2014 година ответникът „Хивис“ ООД е ползвал същата според функционалното и предназначение за своите производствени нужди, поради което, съгласно констатациите на изслушаното експертно становище, дължи обезщетение за ползата от която е бил лишен собственика в размер на сумата 25 200 лв.
Обжалваното въззивно решение, произнесено по иска на „Пиринстройинженеринг“ ООД по чл. 59 ЗЗД е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, свързани с преценка на събраните по делото доказателства.
Искът е уважен неправилно, а решението по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е необосновано. Правните изводи за наличие на разместване на блага (реализирана полза и нереализирана полза) между правните сфери на юридическите лицата – страни по спора е направен без да са посочени доказателства, на базата на които се прави този извод. Липсват мотиви за онези събрани в рамката на производството писмени и гласни доказателства, които сочат, че за процесния период от време търговското дружество – ответник е извършвало дейност по производството на инертни материали чрез използване на ТСИ, собственост на ищцовата страна и именно по този начин е настъпило обогатяване кореспондиращо на обедняването на дружеството – ищец. Ако в рамките на задължението си като въззивна инстанция, т.е. инстанция която следва да произнесе решение по съществото на спора, но на базата на самостоятелен анализ на събраните доказателства, апелативният съд бе осъдил събраните гласните доказателства за състоянието на системата и нейните части, за необходимостта и видовете ремонтни работи и подмяната на части, за да бъде годна за употреба и времето през което реално е ползвана (напр. показанията на св.Т. Н.),то изводите му (фактически и правни) принципно биха могли да се счетат за обосновани без значение на насоката, в която са направени. Липсата на такъв анализ в разрез с изискванията на закона – арг. чл. 236, ал.2 ГПК дават основание постановеното решение да се приеме като незаконосъобразно, почиващо на предположения, а материалния закон – да се счита за приложен без да са установени всички елементите на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Както вече бе прието, за да се ангажира отговорността за настъпили вреди от неоснователно обогатяване, фактическият състав на чл. 59 ЗЗД предполага доказани в процеса факти, изрично посочени в мотивите на съда – както за вида и размера на обедняването, така и за вида и размера на обогатяването, така и логическия извод на базата на тези факти за съществуващата корелация между обогатяване и обедняване, настъпило в правните сфери на страните по спора. Доколкото решението на въззивния съд страда от този порок, а той не може да бъде преодолян с връщане на делото за ново разглеждане, настоящият състав намира, че следва да отмени обжалваното решение в частта по иска по чл.59 ЗЗД като недоказан и неоснователен и постанови ново решение, по същество като отхвърли претенцията на „Пиринстройинженеринг„ ООД по чл. 59 ЗЗД изцяло, ведно със законните последици.
По изложените съображения и на основание чл. 293 , ал.1 и ал.2 ГПК ВКС – състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно Решение No 507 от 01.03.2018 година по гр. възз.д. Nо 5388/2017 година на АС – София, в частта, с която търговското дружество „ХИВИС“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Патриарх Евтимий“ 55, представлявано от Х. Т. е осъдено да заплати на търговско дружество „Пиринстройинженеринг“ ЕАД Благоевград на осн. чл.59 от ЗЗД, сумата от 25 200 лв. /двадесет и пет хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищеца движими вещи – ТСИ за времето от 16.12.2011 г. до 16.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска – 08.06.2015 г. до окончателното плащане и вместо него е постанови :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Пиринстройинженеринг“ ЕАД Благоевград ЕИК 811132858 срещу „ХИВИС“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Патриарх Евтимий“ 55 ЕИК 831271915, на осн. чл.59 от ЗЗД, сумата от 25 200 лв. /двадесет и пет хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищеца движими вещи – ТСИ за времето от 16.12.2011 г. до 16.12.2014 г., ведно със законната лихва.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: