Р Е Ш Е Н И Е № 49
София, 24 юни 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5055/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Р. Р. от [населено място] чрез адв. Д. и адв.Н. срещу решение № 1060/20.05.2013 год., постановено по в. гр.д. №1145/2013 год. на Варненския окръжен съд, с което се потвърждава решение №366/31.01.2013 год. по гр.д. № 12042/2011 год. на РС, [населено място], 12-ти състав в частта, в която са отхвърлени предявените от Ж. Р. срещу [фирма] [населено място] искове по чл. 200 КТ за размера над 20 000 лв. до 60 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени в резултат на трудова злополука неимуществени вреди и за разликата над 2243,41 лв. до пълния размер от 3 205,23 лв. обезщетение за имуществени вреди и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е взел предвид всички обстоятелства, които са от значение за адекватното им обезщетяване- характер на уврежданията и последиците от тях, срокът и интензитетът на понесените болки и страдания, неудобствата, които ще търпи и занапред ищцата, признатата 75% нетрудоспособност .Касаторката моли решението по делото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Иска присъждане на разноски .
С определение №227/22.11.2013 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от Ж. Р. срещу [фирма] [населено място] иск по чл. 200 КТ за претърпени неимуществени вреди за размера над 20 000 лв. до 60 000 лв. по въпроса относно това как следва да бъде определяно обезщетението за неимуществени вреди, който въпрос съдът уточнява съобразно доводите на касатора и цитираното от него ППВС №4/1968 год. с оглед правомощията му съгласно ТР № 1/19.02.2010 год. по ТД № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. Прието е, че по този въпрос въззивното решение в сочената част е постановено в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика и касационното обжалване е допуснато по критерия на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди се определя по справедливост.
Според т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.
Неимуществените вреди са индивидуално определяеми и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. В понятието „неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативни изживявания на лицето, в резултат на причинения от увреждането социален дискомфорт.
При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено- икономически условия на живот.
При този отговор на поставения правен въпрос, Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на ответното дружество като работодател на ищцата. По повод изпълнение на възложената й работа същата е претърпяла злополука – падане в купето на автобус при завой на същия , представляващ служебен транспорт, организиран от работодателя за връщане на работниците от мястото им на работа.Вследствие на злополуката ищцата е получила увреждания ,изразяващи се в контузия и оток на гръбначния мозък на напречника му в шийната област с десностранна непълна парализа на десните горен и долен крайници .Посочено е , че злополуката е призната за трудова по надлежния ред с Разпореждане №214/31.08.2009 год. на Р. [населено място], поради което за ответника – работодател е възникнало задължение за репариране на претърпените имуществени и неимуществени вреди.При определяне на дължимото обезщетение съдът е взел предвид вида на увреждането,обстоятелството ,че ищцата е лежала около месец в болница , била е принудена да носи шийна яка около десет месеца като за подобряване на състоянието й се е налагало да посещава физиотерапия и рехабилитация с престой в специализирано болнично заведение , вземала е обезболяващи медикаменти, възстановяването и е протичало бавно, като още не е завършило. С оглед на това е прието, че размерът на дължимото обезщетение, което може да репарира така претърпените неимуществени вреди е в размер на 20 000 лв.
В нарушение на материалния закон обаче ,при определяне на този размер не са отчетени редица обстоятелства: а именно ,че става въпрос за увреждане на гръбначния мозък, който е с изключително важни функции за нормалното функциониране на човешкия организъм и двигателните му функции като тези увреждания са много по- трудно възстановими и в голямата си част невъзстановими /виж в.л. от приетата съдебно- медицинска експертиза/ .В тази връзка не е отчетено обстоятелството, че получените в резултат на злополуката затруднения в движенията на горен и долен десен крайник продължават и към момента и според заключението на съдебно- медицинската експертиза ще останат завинаги макар и да не е налице осакатяване. Не е отчетено и обстоятелството, че във връзка със злополуката с решение на ТЕЛК за срок от една година на ищцата е призната 75% нетрудоспособност. Не са обсъдени и събраните по делото данни, че увреждането и последиците от него са се отразили на нормалния социален живот на ищцата за един продължителен период от време и за в бъдеще ще имат значение за възможността й да работи, съответно да се осигурява и пенсионира. При отчитане на всички тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение в случая възлиза на сумата от 30 000 лв.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният от Ж. Р. Р. иск е отхвърлен за размера над 20 000 лв. до 30 000 лв. и вместо него да се постанови друго решение , с което за този размер искът да бъде уважен.
С оглед изхода на производството по делото, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касаторката направените в производството разноски за трите инстанции съразмерно с уважената част от иска в размер на 891,33 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска касаторката следва да заплати на ответника по касация направените за трите инстанции разноски в размер на 4184,14 лв. По компенсация Ж. Р. Р. следва да заплати на [фирма] разноски в размер на 3 292,81 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1060/20.05.2013 год., постановено по в. гр.д. №1145/2013 год. на Варненския окръжен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от Ж. Р. Р. от [населено място] срещу [фирма] [населено място] иск по чл. 200 КТ за размера над 20 000 лв. до 30 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени в резултат на трудова злополука неимуществени вреди, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] ,гр. В. да заплати на Ж. Р. Р. още 10 000 лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,в резултат на трудова злополука от 31.07.2009 год. , ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата както и разноски по компенсация в размер на 3 292,81 лв. . .
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, в която предявеният от Ж. Р. Р. срещу [фирма],гр.В. иск е отхвърлен за разликата от 30 000 лв. до 60 000 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: