Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
София, 08.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д.№324 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК във връзка с чл.303, ал.1, т.5 от ГПК.
Образувано е по молба на М. Ж. П. за отмяна на решение №886 от 25.6.2018 г., постановено по гр. д. № 707 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд ХV граждански състав, с което са отхвърлени предявените от молителя срещу „Евелин“ ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 11, том 3, н. д. № 395 от 9.5.2014 г. на нотариус С. З., с който той е прехвърлил собствеността върху имота на дружеството, както и иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикиране на имота.
Молителят твърди, че искането му за отлагане на последното съдебно заседание поради негово внезапно заболяване неоснователно е било оставено без уважение, като така е било нарушено правото му на защита. Възможността да ползва защита е била накърнена и по друг начин- не му е било разяснено правото да поиска правна помощ. Освен това не е бил редовно уведомен за решението по делото, поради което е бил лишен от правото да подаде въззивна жалба. Ето защо моли решението на съда да бъде отменено на основание чл.305, ал.1, т.5 от ГПК.
Ответникът по молбата „Евелин“ ЕООД счита, че молбата е неоснователна, поради което моли тя да бъде оставена без уважение.
Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното:
С молба вх. № 16276 от 30 май 2018 г. М. Ж. П. е поискал от съда да отложи разглеждането на гражданското дело, насрочено за 31.05.2018 г. поради внезапно влошаване на здравословното му състояние. В подкрепа на твърдението си той е представил амбулаторен лист № 000681 от 28.05.2018 г., издаден от доктор К. М.. В болничния лист е посочено, че основната диагноза е неуточнена бъбречна колика, лицето има оплаквания от болезненост в кръста, повече вдясно, а обективното му състояние е задоволително. Мнението на лекаря е за продължаване на временната нетрудоспособност. Преди това по същата причина са били отложени публичните съдебни заседания, насрочени за 8.02.2018 г. и за 1.3.2018 г. Подадена е била молба за отлагане и на заседанието от 12.4.2018 г., която вече не е била уважена. Изхождайки от тези обстоятелства, съдът е констатирал, че се касае за поредна молба от ищеца за отлагане на делото по здравословни причини. Приел е, че няма данни състоянието му да не позволява да се яви лично в съдебното заседание, поради което е дал ход на делото и е постановил решението, чиято отмяна се иска. Отказът на съда да отложи последното по делото публично съдебно заседание е съобразен с разпоредбите на чл.142, ал.2 от ГПК и чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза/приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обнародвана в ДВ, бр.51/2017 г./. Първата норма предвижда, че съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Когато пречката за лично явяване е внезапно заболяване, това обстоятелство се удостоверява съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата с медицинско удостоверение по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Молителят е представил две такива удостоверения от „Хигия 2-АГППМП“ ООД от 7.2.2018 г./ стр.106 по описа на съда/ и 26.02.2018 г./ стр.115 по описа на съда/, което е наложило отлагането на публичните заседания, насрочени за 8.02.2018 г. и за 1.3.2018 г. За заседанието, проведено на 31.05.2018 г., такова удостоверение не е било представено, а амбулаторният лист не съдържа данни, от които може да се заключи, че страната не е в състояние да се яви лично пред съда. Следователно не е било допуснато твърдяното от молителя нарушение на съдопроизводствените правила, което да доведе до лишаването му от възможност да участва лично в последното публично съдебно заседание.
Другият довод на молителя е, че не му е връчено редовно съобщението за решението по делото по реда на чл.41, ал.2 от ГПК. За да се приложи тази разпоредба, той е следвало да бъде предупреден за последиците от неизпълнението на задължението по чл.41, ал.1 от ГПК, което не било сторено. Отсъствието от адреса трябвало да бъде доказано с протокол на призовкаря, удостоверяващ поне три опита за връчване в продължение на повече от месец, какъвто протокол в случая не е налице. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено напускането му, не е основание за прилагане на чл.41, ал.2 от ГПК. Настоящата инстанция приема, че в конкретния случай връчването на съобщението за решението е било извършено при спазване разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК. В исковата молба молителят е посочил постоянния си адрес в [населено място] и съдебен адрес в [населено място]. В първата призовка, с която е връчена на 7.4.2017 г. на съдебния адрес, молителят е уведомен за задължението си по чл.41, ал.1 от ГПК да посочи новия си адрес при отсъствие от стария повече от един месец. Следователно доводът, че не е бил предупреден за последиците от неизпълнение на това задължение, е несъстоятелен. След като с молба от 31.10.2017 г. адвокат Д. И. е уведомил съда, че повече не може да изпълнява функцията на съдебен адресат, молителят на два пъти е бил призован лично на адреса в [населено място]- на 13.11.2017 г. и на 21.12.2017 г./стр.77 и стр.98 по описа на съда/. На 12.02.2018 г. връчителят на призовката за публичното съдебно заседание за 1.3.2018 г. е отбелязал, че по сведение на господин Д. от апартамент № 11 лицето не живее на адреса от една година/стр.128/. При връчване на съобщението за решението на адреса в [населено място] на 3.7.2018 г. призовкарят е извършил същото отбелязване. Затова с резолюция от 5.7.2018 г. съдията е приел, че е налице редовно уведомяване на молителя за решението по делото съгласно чл.41, ал.2 от ГПК. От съвкупната преценка на тези обстоятелства/сведенията на съседа и изявленията на връчителя/ следва да се приеме, че молителят е напуснал адреса най-малко за периода между двете отбелязвания на връчителя-от 12.02. до 3.7.2018 г., който е по-продължителен от един месец. В такъв случай за него се е породило задължението да посочи новия си адрес, за което задължение е бил многократно уведомен с редовно връчените призовки. Ето защо разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК е била правилно приложена връчването на съобщението за решението трябва да се счита за редовно. Цитираното от молителя решение на ВКС не е относимо към случая, тъй като не се касае за обикновено отсъствие на страната, а за установено напускане на адреса за повече от един месец. Определенията на ВКС са израз на по-стара практика, постановена за изясняването на разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК, която вече е коригирана в този смисъл с изменението в ДВ, бр.86 от 2017 г. Следователно не е нарушено и правото на молителя да подаде в срок въззивна жалба срещу решението.
Във всички редовно връчени на молителя съобщения по делото е посочена дадената му възможност с писмена молба да поиска предоставянето на правна помощ. Ето защо липсата на правна помощ се дължи на неговото бездействие, а не на процесуален пропуск на съда.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по всички твърдения на молителя не е осъществен фактическият състав на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, поради което молбата за отмяна на решението на Пловдивския окръжен съд е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Ж. П. за отмяна на влязло в сила решение №886 от 25.6.2018 г., постановено по гр. д. № 707 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд ХV граждански състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: