Решение №490 от 12.4.2013 по гр. дело №2359/2359 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 490
гр. София, 12.04.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2359 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Р. М. против решение № 624/02.11.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 869/2012 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С решението си, въззивният съд е обезсилил решение на Районен съд – Русе в частта, с която е отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудово правоотношение между страните по делото и е прекратено производството в тази част. В частта, с която ищцата П. Р. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и работодателят е осъден да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, решението на районен съд е отменено, като тези два обективно съединени искове са отхвърлени, като неоснователни.
За да достигне да този извод, съдът е приел, че не е предявен иск за отмяна на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение и първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск в тази насока. Този извод на съда е обоснован от изводите му относно редовността на исковата молба, както и тълкуването на действителната воля на ищцата по делото, която според въззивния съд е формулирала искане единствено за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение, не и за отмяна на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение.Съдът е обсъдил процесуалните действия на първоинстанционния съд, изразяващи се в констатация, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК, давайки указания на ищеца да заяви претендира ли признаването на уволнението за незаконно и желае ли неговата отмяна. Съдът е приел, че последващото уточнение на петитума от страна на ищеца в насока, че е направено искане за признаването на уволнението за незаконно и се иска неговата отмяна е в резултат от процесуално недопустимо разширително тълкуване на нормата на чл.101 ГПК и дадените указания представляват указания за предявяването на нов иск, което е недопустимо. Въз основа на горното, въззивният съд е приел, че иск за отмяна на заповедта за уволнение и признаването на същото за незаконно не е предявен.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК за допускането на касационното обжалване. От съдържанието на изложението следва да се направи извод, че се поставя правен въпрос относно това, счита ли се редовно предявен иск, тогава, когато това процесуално действие на страната е извършено, след указания на съда в изпълнение на разпоредбите на чл.101 ГПК, във връзка с констатирано противоречие между обстоятелствена част на исковата молба и петитума на същата. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационното обжалване следва да се допусне по така уточнения от съда правен въпрос, предвид липсата на задължителна съдебна практика по него.
Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 624/02.11.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 869/2012 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, по разглеждане на касационната жалба по същество.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top