Р Е Ш Е Н И Е
№ 490
София, 14.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1044 от 2008 година,образувано по описа на ВКС,І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”б” ГПК/отм./.
“Г”АД със седалище и адрес на управление гр. В.,к.к.”С” обжалва решението на Варненския апелативен съд, постановено на 30.11.2007г. по гр.д. № 351/2007г. Поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1, буква”в” ГПК /отм./. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни,респ. от присъдената главница бъде приспадната сумата 1000лв. предвид наличието на влязло в сила осъдително решение по предявен срещу дружеството частичен иск за същото вземане.
Ответниците по касационна жалба Д. С. Д. и Б. Д. Б. изразяват становище,че касационната жалба е неоснователна по съображения,изложени в представени по делото писмени бележки.
Третото лице-помагач А. М. П. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК /отм./, приема следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на чл.49 ЗЗД.
С обжалваното решение,постановено на 30.11.2007г. по гр.д. №351/2007г. Варненският апелативен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което “Г”АД е осъдено да заплати на Б. Д. Б. и Д. С. Д. по 10000лв. за всеки един от тях като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина им Р. Д. Д. ,починал на 24.01.2001г. вследствие на удавяне в закрит басейн,находящ се в “Г” на основание чл.49 ЗЗД,законната лихва върху главницата за периода от завеждане на иска /17.05.2005г./ до окончателното изплащане и по 5498.50лв. за всеки един от тях поотделно представляващи обезщетение за забава за периода 14.01.2001г.-17.05.2005г.
Прието е,че предявеният иск е основателен за присъдената сума,тъй като е налице причинно-следствена връзка между поведението на спасителя и настъпилата смърт,макар и при условията на съпричиняване на резултата от 50%-спасителят не е изпълнил задължението си по Наредбата за водоспасителната дейност /ДВ.бр.65/1996г./ да наблюдава непрекъснато къпещите се и да има постоянна готовност за спасителна акция,а починалият като спортист не е отчел рисковете от предприетото от него плуване под вода.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Наведените в касационната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон /чл.49 ЗЗД и правилата на Наредбата за водоспасителната дейност/ са неоснователни.
Противоправното поведение по смисъла на чл.49 ЗЗД може да се изразява както в извършване на забранено от закона действие,така и в неизвършване на действия,които законът повелява,че следва да бъдат извършени,респ. неспазването на определено,предписано от императивна правна норма поведение. В случая дейността,по време на осъществяването на която е станал инцидентът,е регламентирана в Наредба за водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи,в която изрично е предвидено,че водният спасител е длъжен да наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се,като има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция /чл.21,т.1 от наредбата/. Това задължение спасителят е длъжен да изпълнява стриктно с оглед принципната опасност,която съществува при плуване в открит водоем или закрит басейн. Задължението освен това следва да се изпълнява по начин да се предотвратява възникването на опасни за живота на къпещите се ситуации. Формално извършваното наблюдение не съответствува на целта на нормативния акт.
При наблюдаването следва да се отчитат всички фактори,които могат да доведат до злополука,тъй като смисълът на осъществяваната от водния спасител дейност е предотвратяването на инциденти,а не само извършването на наблюдение и оказване на помощ след като инцидентът е настъпил. Тези особености на водоспасителната дейност са съобразени от въззивния съд,правилно е преценена същността на всяко едно от задълженията на водния спасител и правилно е прието,че в случая не е налице такова изпълнение на задълженията,което да обуслови освобождаване на дружеството от отговорност-завишените рискови фактори /наличие на огледален ефект,висока температура на водата, предприето плуване под вода в подобни условия/ не са били отчетени и наблюдението на къпещите се не е било непрекъснато,защото ако то беше непрекъснато,пострадалият,непоявяващ се три минути над водата,е следвало да бъде забелязан преди настъпване на биологичната му смърт / вкл. с оглед големината на басейна и броя на къпещите се лица/.
Правилно е преценено и значението на обстоятелството,че лицето, извличащо печалба от извършването на дейност,създаваща потенциална опасност за човешкия живот,в случая хотелът,на чиято територия се намира закритият басейн,е длъжно да осигури всички условия за безопасното ползуване на съоръженията и носи отговорност за всеки инцидент,осъществил се при ползуването на тези съоръжения,освен ако не е налице груба небрежност от страна на пострадалото лице или умишлено самонараняване.
Правилен и законосъобразен е и изводът на въззивния съд за наличие на причинна връзка между неизпълнение на задълженията на водния спасител по Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасяване на водните площи и настъпилите вреди.
Действително експертът по водоспасителна дейност е дал заключение по делото,че в случая е налице т.нар. “тихо удавяне”,при което човек изпада в безсъзнание,отпуска се на дъното,отваря уста и поема вода рефлекторно,без реакция и без движение,в който случая инциденът трудно може да бъде забелязан от спасителя. Това обстоятелство обаче е взето предвид от въззивния съд и доколкото явлението “тихо удавяне” е известно на специалистите по водно спасяване,правилно е прието,че възможността същото да настъпи следва да бъде отчитана от спасителя, който следва да наблюдава по-внимателно гмуркащите се. Отчетени са всички особености на инцидента,вкл. и обстоятелството,че пострадалият е можело да бъде спасен,ако е бил забелязан от спасителя в рамките на 3 минути от изпадането в безсъзнание,т.е. преди настъпването на биологичната смърт,т.е. ако е бил своевременно изваден от водата и правилно е прието,че именно непредприемането на действия по спасяване в рамките на този период налага извода за наличие на противоправност в действията на спасителя,която се изразява /както вече беше отбелязано/ в това,че завишените рискови фактори не са били отчетени,наблюдението на къпещите се не е било непрекъснато,съгласно изискванията на специалния нормативен акт,защото ако беше непрекъснато,пострадалият,който не се е появил над водата повече от три минути е следвало да бъде забелязан преди настъпването на биологичната смърт.
Изводите на въззивния съд за наличието на противоправно поведение и причинна връзка между същото и причинените вреди са логически обосновани и правилни. Правилно е преценено значението на всички факти и обстоятелства,осъществили се към момента на настъпване на инцидента,вкл. тези,които са обусловили извода за наличие на съпричиняване,както и наличието на т.нар. “огледален ефект”, съществуването на който в подобен тип закрити басейни е известно и следва да бъде съобразено както от спасителя при изпълнение на задълженията му по Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасяване на водните площи,така и от дружеството при определяне на мястото,от което спасителят следва да осъществява дейността си и осигуряването на условията,при които тази дейност да бъде осъществявана.
Неоснователен е и доводът на касатора,че присъденото в полза на Б. Д. Б. обезщетение следва да бъде намалено със сумата 1000лв.,която “Г”АД е осъдено да й заплати с влязло в сила решение на Варненския окръжен съд по гр.д. №762/2004г. като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина й Р. Д. Д. по иск с правно основание чл.49 ЗЗД,предявен като частичен – в производствата по двете дела съдът е обсъждал основателността на различни части от заявената претенция,при което само в производството по настоящето дело е определен и процент на съпричиняване.
Изводите на въззивния съд за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството по реда на чл.49 ЗЗД,както и за размера на присъденото обезщетение са правилни. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от въззивния съд решение по смисъла на чл.218б,ал.1, буква”в” ГПК/отм./,поради което настоящият състав приема,че същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението,постановено на 30.11.2007г. по гр.д. № 351/2007г. по описа на Апелативен съд В.
Председател:
Членове: