4
гр. д. № 1325/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 490
София, 20.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 17 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1325/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 21.01.2010 г. по гр. д. № 1610/2008 г. Благоевградски районен съд е отхвърли насрещен иск предявен от „В.” (В и К) [населено място] срещу ищците В. Г. М. и М. Г. М. за установяване, че е собственик на 284 кв., съставляващи част от УПИ , с площ от 1974 кв. м. в кв. 1, по плана на [населено място] на основание договор за покупко-продажба от 1.12.1994 г., сключен с ликвидационния съвет на ТКЗС, [населено място]. С решението е уважен първоначалния иск предявен от М. срещу „В и К” [населено място] по чл. 109 ЗС, като „В.” [населено място] е осъден да премахне складираните инертни материали в описания по-горе имот, който е собствен на братя М., както и да им заплаща по 57.00 лв. месечно обезщетение за лишаване от ползването на имота за времето от 30.04.2008 г. до предявяване на иска на 17.09.2008 г., като за разликата до 150 лв. месечно е отхвърлил иска като неоснователен. Оставил е без разглеждане искането на ответника „В и К”, [населено място] за отмяна на констативния нот. акт № 182, т. ІІІ, рег. № 11459, по н. д. № 558/06 г. съставен за сключен от ищците договор за покупко-продажба като процесуално недопустимо и е прекратил производството по делото в тази част.
С решение от 25.06.2010 г. по гр. д. № 357/2010 г. Благоевградски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното.
Недоволен от решението е останал „В и К” [населено място] и в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК го обжалва с довод за постановяването му при нарушаване на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението към касационната жалба се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК, по разрешени от съда процесуални въпроси, обосноваващи изходът на спора, относно това: при направено възражение от страна по делото следва ли съдът да упражни косвен съдебен контрол върху акта за реституция на земеделска земя постановен от ОСЗ относно наличие на ограничения по чл. 10б ЗСПЗЗ, за това, когато постановяването на окончателния акт на ОСЗ се предхожда от развило се производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Дали извършеният контрол в това производство изключва косвения съдебен контрол в гражданското производство при спор за вещни права върху имота.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., провери заявените в жалбата основания за допускане касационна проверка на решението и намери следното:
Срещу касатора е предявен от В. М. и М. М. негаторен иск за премахване на инертни материали, поставени от ответника върху площ от 248 кв. м., която е част от имот пл. № 42, в кв. 1 по кадастралния план от 1994 г. на [населено място]. Ищците се легитимират като собственици на имота с договор за покупко-продажба сключен на 27.12.2006 г., за който е съставен н. а. № 182, т. ІІІ, по н. д. № 558/06 г. Праводателите по договора, наследници на Ф. Н. А., са се легитимирали като собственици на имота на основание реституция по ЗСПЗЗ с решение № А 2487/13.11.2002 г. на ОСЗ [населено място], влязло в сила на 12.05.2004 г.
От фактическа страна по делото е установено, че праводателите на ищците са заявили за възстановяване нива с площ от 2340 кв. м. в м. „Г.”, по плана на [населено място]. С решение А 953 от 17.08.1993 г. е отказано възстановяване на нива с площ от 1.5 дка поради това, че имотът попада в стопанския двор на ТКЗС и няма представени убедителни писмени доказателства за собственост към момента на коопериране на земята. Със следващо решение № 39 от 2.06.98 г. отново е отказано правото на възстановяване в реални (съществуващи) граници с мотив, че е включен в парцел VІІ – стопански двор, кв. І. В него е извършено застрояване и терена е със статут на прилежащ терен към постройките. Това решение е отменено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ с решение на Благоевградски ОС от 12.11.2001 г. по гр. д. № 583/2000 г. Въззивният съд, е отменил решението на Благоевградски РС след като е приел, че в имота има застрояване, но няма данни да е учредявано право на строеж, е постановил друго, с което е отменил отказа да се възстанови имота и е постановил, че „възстановява правото на собственост върху нива с площ от 2116 кв. м., в м. „Г.” в землището на [населено място], представляваща имот пл. № 42, в кв. 1, по плана от 1951 г. на [населено място].
Касаторът „В и К”, [населено място] поддържа че е собственик на терена с площ от 1974. 42 кв. м. на основание договор за покупко-продажба сключен на 1.12.1994 г. с Ликвидационния съвет на ТКЗС, с който е закупил обособен обект – Гаражи и паркинг – част от стопанския двор на ТКЗС, включващ терена и построените в него гаражи.
С приета техническа експертиза е установено, че реституираният имот в по-голямата си част е включен в УПИ VІІ – отреден за „Авторемонтна работилницата”, кв. 1, а останалата спорна площ попада в УПИ VІ, в кв. 1, целия с площ от 1974 кв. м., съгласно изменението на плана от 1951 г. одобрено 1994 г.. В УПИ VІ има застроени през 1994 г. три гаражни клетки-масивна конструкция, с обща застроена площ от 60 кв. м.
След като е обсъдил и процедурата по продажба на имота в полза на касатора, съдът е намерил, че тя не е била спазена, поради което касаторът не е придобил вещни права върху имота. Намерил е, че при наличието на решение за възстановяване на имота в съществуващи граници, ищците се легитимират като собственици. В имота неоснователно се държат инертни материали върху 248 кв. м., местонахождението на които е означено на скицата към експертизата с повдигане в жълт цвят. Това е основание за уважаване на негаторния иск.
Поставеният процесуален въпрос от касатора за това дали съдът, в производство по вещен иск, може да извърши косвен съдебен контрол върху решението на възстановяване на земеделски имот, когато то е постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, е решен от съда в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана в ТР № 6 от 2006 г. на ОСГК и решение № 407 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 289/2009 г. на ВКС, І г. о., поради което е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по него.
Съдът не обсъжда представените към изложението решения на тричленни състави на ВКС, тъй като те са постановени преди влизане в сила на ГПК от 2008 г., поради което не са част от актовете на ВКС, формиращи задължителната му практика, по смисъла на т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.06.2010 г. по гр. д. № 357/2010 г. Благоевградски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 100 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: