ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N490
София, 06.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 22 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 384-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Н”ЕООД-г. Бургас срещу въззивното решение от 5.01.09 год. по г.д. №443/08 год. на АС-г. Варна, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 27.06.08год. по т.д. № 678/07г. на ОС-г. Варна. С последното са отхвърлени предявените от касатора в обективно кумулативно съединение искове по чл.236 ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу “М”ЕООД-г. Варна за заплащане на обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем, ведно с консумативни разходи и съответните лихви за тях на обща стойност 9483.80 лв. като неоснователни.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е определил датата на прекратяване на наемния договор между страните. В тази връзка развива съображения, че в процесния случай наемния договор следва да се счита прекратен ex lege по силата на пар.6 от ДР на ЗПСК във вр. с чл.28 ал.2 ЗПСК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да отхвърли предявените от “Н”ЕООД-г. Бургас в обективно кумулативно съединение искове по чл.236 ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу “М”ЕООД-г. Варна за заплащане на обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем, ведно с консумативни разходи и съответните лихви за тях на обща стойност 9483.80 лв. като неоснователни въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че момента на прекратяване на наемния договор от 9.12.02 год. между страните е този на сключване на договора за приватизация на “Н”ЕООД-г. Бургас-28.06.06 год.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Материално правният въпрос от значение за правилността на решението е от кой момент следва да се счита прекратен сключения между страните договор за наем от 9.12.02 год.
Съгласно т.6 и т.7 от р.ІV от договора за наем срока на договора е определен до приватизация на “Н”ЕООД.
Спорът между страните се концентрира, върху това от кой момент е настъпило перемпторното условие, пораждащо прекратяване на договора.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, релевирано от касатора е посочено като основание за допускане на касационно обжалване чл.280 ал.1 т.3 ГПК Счита, че в процесния случай е налице и отменително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК като се позовава на практика на ВКС, която обаче няма пряко отношение към релевантния материално правен въпрос от значение за правилността на решението.
Според пар.6 от ДР на ЗПСК във вр. с чл.28 ал.2 ЗПСК от обнародване на решението по чл.28 ал.2 ЗПСК срочното наемно правоотношение се превръща в безсрочно с произтичащите от това правни последици както по отношение на възможността за едностранно прекратяване на наемния договор с предизвестие, така и с характера на дължимите, но неизплатени на наемодателя от наемателя суми след получаване от последния на предизвестие за прекратяване на наемния договор.
От данните по делото е установено, че процедурата за приватизация на “Н”ЕООД-г. Бургас, съответно решението по чл.28 ал.2 ЗПСК е обнародвано в Д.в. бр.85/25.10.05г., а получаване на предизвестие за едностранно прекратяване на наемния договор е получено от наемателя “М”ЕООД-г. Варна на 30.05.06 год. Договора за приватизация на “Н”ЕООД-г. Бургас е сключен на 28.06.06 г., от когато въззивният съд е приел, че договора за наем е бил прекратен
По прилагане на пар.6 от ДР на ЗПСК във вр.с чл.28 ал.2 ЗПСК липсва съдебна практика, което обуславя наличието на отменително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Посочената от касатора съдебна практика-определение №1/6.01.09год. по т.д. №506/08г. на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд. и определение 5/8.01.09год. по т.д. №469/08г. но ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд. имат отношение единствено към дължимата неустойка, но са неотносими към въпроса за прекратяване на срочен наемен договор. Останалите приложени към касационната жалба решения имат предвид хипотези, различни от предмета на настоящето дело. Ето защо настоящия състав намира, че в случая не е налице отменителното основание, предвидено в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Изложеното налага извода, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 5.01.09 год. по г.д. №443/08 год. на АС-г. Варна, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 27.06.08год. по т.д. № 678/07г. на ОС-г. Варна.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 5.01.09 год. по г.д. №443/08 год. на АС-г. Варна, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 27.06.08год. по т.д. № 678/07г. на ОС-г. Варна.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметката на ВКС 190 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от П. на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: