РЕШЕНИЕ
№ 491
София, 17 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 498/ 2008 година
Производството е образувано по повод касационен протест на Окръжна прокуратура- София против присъдата от 12.05.2008г. постановена по в н о х д. № 157/2008г. на Софийски окръжен съд.
В протеста се правят доводи за допуснати нарушения на закона и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК и се иска отмяна на постановената нова присъда и връщане делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста
по изложените в него съображения.
Подсъдимите лично и защитникът им намират протеста за неоснователен и правят искане постановената нова присъда да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивната присъда в пределите по чл.347, ал. 1 НПК намери за установено следното:
2
Софийският окръжен съд с присъда от 12.05.2008г. по в.н.о.х.д. № 157/2008г. е отменил присъда № 2 от 26.01.2006г. постановена по н.о.х.д. № 63/2005г. на Районен съд Елин Пелин в частта, с която подс. Е. М. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.2 , 4, 5 и 7 като го признал за невинен и оправдал по това обвинение и отменил приложението на чл.68, ал. 1 НК. Същата присъда е изменена в частта й относно извършеното от подсъдимия П. С. Н., като деянието е преквалифицирано по чл.197, ал.1, т. З във вр. чл.195, ал.1, т.2 и 4 и във вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК му е наложено наказание „ пробация“ при следните пробационни мерки: „ задължителна регистрация по настоящ адрес „ за срок от шест месеца и „ задължителни пробационни срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, като го е оправдал по обвинението по чл.195, ал.1, т.5 НК.
Доводите за допуснато нарушение на закона, аргументирани с неправилния извод на въззивния съд, че по отношение на подсъдимия Е не са налице нито обективните, нито субективни признаци на чл.195, ал.1, т.2, 4 , 5 и 7 НК, а по отношение на подсъдимия П,че определеното му при условията на чл.55, ал.1,т.2 НК наказание е явно несправедливо, са основателни.
При приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка извода, че подсъдимият Е. М. С. не е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.2, 4, 5 и 7 НК е неправилен. По същество, независимо, че по искане на защитата на подсъдимите, въззивният съд е допуснал разпита им и с това включил в доказателствената съвкупност и обясненията им, каквито те до този момент не са давали, преценката на същите не е довела до промяна на фактите, относими към предмета на доказване. От съществено значение при решаване на въпроса за авторството на деянието е приетото и от двете съдебни инстанции, че пред свид. Нели Н. кметски наместник и свид. Ангелов-районен инспектор към РПУ Елин Пелин, и двамата подсъдими са направили признания за извършеното, изразили съгласието си да върнат мантинелата и я монтират, което и сторили. Съвкупността от косвените доказателства по делото налага несъмнения извод, че и двамата подсъдими са участвали в инкриминираното деяние, поради което и с признаването на подсъдимия ЕС. за невинен е допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК, което е основание за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.
Възражението, че наложеното на подсъдимия П наказание е явно несправедливо, поради определянето му при условията на чл.55, ал.1, т.2 НК, е основателно.
При решаването на въпроса за наказанието въззивният съд не е изпълнил задълженията си и не е посочил защо приема, че наказанието следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.2 НК. Вярно е, че преквалифицирането
3
на деянието в по-леко наказуемо, дава възможност за налагане на по- леко наказание, а при липсата на предвиден за престъплението минимум, съдът може при наличието на предпоставките по чл.55, ал.1 НК да премине към друг вид наказание. За това обаче е необходимо да са налице както многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, така и преценка, че и най- лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Такава преценка въззивният съд не е направил и с това е нарушил разпоредбата на чл.55, ал.1 НК, което нарушение е свързано и със соченото в протеста като касационно основание. При новото разглеждане на делото съдът следва да подложи на преценка всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства и аргументира извода си, относно наличието, или не, на предпоставки за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1 НК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.3,т.1 и 3 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъдата от 12.05.2008г. постановена по в.н.о.х.д. № 157/2008Г. на Софийския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: