Р Е Ш Е Н И Е
№ 492
София, 01.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1377 от 2008 година,образувано по описа на ВКС,І ГО и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г., във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК /отм./.
И. Я. Ч. и Н. Я. И. /Чучулкова/ обжалват решението на Пернишкия окръжен съд,постановено на 22.01.2008г. по гр.д. № 800/2007г. Поддържат, че обжалваното решение е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК/отм./. Молят решението да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен.
Ответникът по касационна жалба С. В. Б. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявен е иск за изкупуване на ? идеална част от недвижим имот, находящ се в с. Л.,Община К. по реда на чл.33,ал.2 ЗС.
С обжалваното решение,постановено на 22.01.2008г. по гр.д. № 880/2007г. Пернишкият окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Н. Я. И. против С. В. Б. иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС за изкупуване на ? ид.част /източната/ от къща,застроена с неуточнена квадратура,ведно с ? ид.част от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, което представлява парцел ****,пл. №176 в кв.34 по плана на с. Л., Община К.,а производството по предявения от И. Я. Ч. иск за изкупуване на същия недвижим имот е прекратено.
Прието е,че С. В. Б. е придобил правото на собственост върху ? ид.част от имота на 21.04.1994г. /н.а. №98,том ІІ,н.д. №574/1994г./ по силата на договор за продажба от своя баща В. Другата ? ид.част от къщата е придобита от И. Я. и Н. Я. през 1997г. /н.а. №11,том ІІІ,н.д. №660/1997г./ по договор за дарение от В. А. Б. И. Я. е узнал за извършената през 1994г. продажба през 2005г.,поради което е прието,че предявеният на 04.05.2006г. иск е недопустим-предвиденият в чл.33,ал.2 ЗС преклузивен срок е пропуснат.
По отношение на Н. Я. е прието,че искът е неоснователен,тъй като тя не е била съсобственик на имота към момента на продажбата,придобила е това качество след повече от 3 години и не може да претендира изкупуване,тъй като това право принадлежи само на съсобственик и то към момента на продажбата. Доводите за нищожност на сключения на 21.04.1994г. договор за продажба са приети за неоснователни,тъй като неспазването на изискването на чл.33,ал.1 ЗС води до право на изкупуване,но не и до недействителност на сделката.
Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила /чл.188,ал.3 ГПК/отм./ и правилно е приложен материалният закон /чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 ЗС/.
Макар и обсъдени схематично,всички събрани по делото доказателства са преценени от въззивния съд в тяхната съвкупност като са обсъдени и взети предвид и правните последици от осъществяването на всички установени по делото факти,вкл. и обстоятелството,че имотът е бил съсобствен към 1994г. между праводателите на страните В,който е продал на 21.04.1994г. своята идеална част на сина си С. Б. ,и В. А. Б. ,който е дарил през 1997г. своята идеална част та И. Я. и Н. Я.
Правилно е прието,че право на изкупуване притежава само лицето, което е имало качеството съсобственик към момента на извършване на продажбата,в случая В. Б. ,но не и лицата,които впоследствие са придобили посредством възмезден или безвъзвмезден придобивен способ правото на собственост върху притежаваната от този съсобственик идеална част от имота.
Законът изрично очертава кръга от лица,имащи правото на изкупуване по реда на чл.33,ал.2 ЗС,за упражняването на което е установен и кратък преклузивен срок. Правото на изкупуване представлява самостоятелно субективно потестативно право,което може да бъде упражнено само при изрично посочените в чл.33,ал.2 ЗС условия и срок и то само по съдебен ред. То не се включва в обхвата на правото на собственост и не преминава заедно с последното в патримониума на последващия приобретател. Правото на изкупуване в този смисъл би могло да премине в патримониума само на наследник,който придобива всички имуществени права и задължения на наследодателя,вкл. и неупражнените субективни права,но не и по силата на прехвърлителна сделка,тъй като това право не следва имота,а е основано на задължението на съсобственика да предложи за изкупуване притежаваната от него идеална част от имота само на лицето,което притежава друга идеална част от същия имот към момента на извършване на разпореждането.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за недействителност на извършеното през 1994г. разпореждане.
Неспазването на установено в закона изискване може да обуслови нищожност на договора само ако са налице хипотезите на чл.26 ЗЗД и то само ако законодателят не е обвързал подобно поведение с изрично предвидени правни последици. В случая правната последица от неизпълнението на установеното в разпоредбата на чл.33,ал.1 ЗС задължение на съсобственика да предложи на другите съсобственици да купят неговата идеална част от имота преди да продаде тази част на трето на съсобствеността лице е изрично предвидена,с оглед на което ,както правилно е приел въззивният съд, не би могло да обуслови недействителност на сделката.
Изводите на въззивния съд за кръга от лица,които разполагат с предвидената в чл.33,ал.2 ЗС възможност да изкупят съответните идеални части от един недвижим имот,както и за правните последици от неизпълнението на задължението на съсобственика да предложи своята идеална част за изкупуване на останалите съсобственици са правилни и законосъобразни. Не са налице заявените в касационните жалби основания за отмяна по смисъла на чл.218б ГПК/отм./,поради което на основание чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ постановеното от Пернишкия окръжен съд въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 22.01.2008г. по гр.д. № 880/2007г.
Председател:
Членове: