Р Е Ш Е Н И Е
№ 492
София, 01 декември 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Павлина Панова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП Б. Йотов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 517 /2008 г.
Производството е образувано по касационна жалба срещу нова присъда постановена от въззивен състав на Софийски градски съд на 14.07.2008 година по в н о х д № 1396/2008 година, с която е отменена присъдата на Софийски районен съд от 29.11.2007 година по н о х д № 8571/2007 година.
В жалбата са въведени две косоционни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 3 НПК – за допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, без посочване на конкретни доводи, в подкрепа на тези основания.
Пред касационната инстанция, подсъдимият не се явява, редовно призован.
Явява се упълномощеният от него з. – адвокат Т. Т. от САК, който пледира касационният съд да приложи по отношение деянието на подсъдимия, разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК, тъй като не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Аргументира се с ниската стойност на деянието – 30 лева. Искането е касационната инстанция да оправдае подсъдимия, в хипотезата на чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК – деянието не съставлява престъпление.
Прокурорът от ВКП дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е неоснователна.
С присъда от 29.11.2007 година, състав на СРС е признал подсъдимия И. Д. Р., за невиновен в това, че на 29.08.2000 година, в гр. С., 7-ми километър, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – разбил патрона на предна лява врата на автомобил „Форт Фиеста”, е направил опит да отнеме чужда движима вещ – странично огледало, на стойност 30 лева, без съгласието на Е. В. , с намерение да го присвои, като за извършването му е използвано МПС и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2, вр. с чл. 194 ал. 1 и чл. 18 ал. 1 НК, на основание чл. 18 ал. 3, б. „а” НК.
По протест на прокурора, въззивният съд е отменил тази присъда и е постановил обжалваната нова присъда, с която на същото правно основание – чл. 18 ал. 3 б. „а” НК, подсъдимият е признат за виновен по обвинението в престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. с чл. 194 ал. 1 и чл. 18 ал. 1 НК, но не е наказан, тъй като се е отказал от довършване изпълнението на престъплението.
На основание чл. 189 ал. 3 НПК, подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото в размер на 960 лева.
По основанието за допуснато нарушение на материалния закон.
Според защитника на подсъдимия Р, в случая, с оглед установените факти и преди всичко стойността на предмета на опита за отнемане – 30 лева, обществената опасност на деянието е незначителна. Съгласно чл. 9 ал. 2 НК, деянието не е престъпно, следователно подсъдимият следва да бъде оправдан в хипотезата на чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК от касационната инстанция, съобразно това правомощие по чл. 354 ал. 1, т. 2, пр. последно НПК.
Настоящият състав намира, че случаят не попада в хипотезата посочена от защитата, тъй като по делото е установена не само стойността на вещта, от чието отнемане подсъдимият доброволно се е отказал, но и стойността на повредите на автомобила, чиято врата е взломена с цел отнемане. Назначената по делото оценителна експертиза е дала заключение, неоспорена от гледна точка на нейната обективност, компетентност и пълнота, че щетите по автомобила възлизат на 143 лева. Тези обстоятелства сами по себе си сочат на липса на „малозначителност” на деянието. Освен това, преценката за този елемент от чл. 9 ал. 2 НК, следва да има комплексен характер. В случая, стойността на предмета на опит за отнемане, не следва да се откъсва от причинените щети при взломяването на автомобила, защото последното е квалифициращ елемент на деянието. Тази единност на обективните елементи на състава на престъплението „взломна кражба” изключва възможността съдилищата при прилагане на стойностния критерии за оценка, относно „малозначителност” на деянието или липса на такава, да имат предвид само стойността на вещта предмет на отнемане. В подкрепа на тезата, че оценката има комплексен характер и с оглед личността на дееца и други обстоятелства, следва да се отнесе констатацията по делото, че подсъдимият е заловен непосредствено след деянието, описано в обвинителния акт и при огледа на автомобила управляван от него – „Форд Фиеста” с рег. № В* са открити 17 броя заготовки за ключове, ръкохватка, 2 броя шестограми, всички с предназначение за разбиване на автомобилни заключващи устройства. При това положение, очевидно, претендираното приложение на чл. 9 ал. 2 НК, поради „малозначителност” на деянието е неоснователно.
Поради отсъствие на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон, възивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Безпредметно е да се обсъжда въведеното основание за явна несправедливост на наказанието, защото подсъдимият е получил максимално благоприятното решение от въззивния съд – признат е за виновен, но е освободен от наказателна отговорност, т. е. не му е наложено наказание, на основание чл. 18 ал. 3, б. „а” НК.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда постановена на 14.07.2008 година от въззивен състав на Софийски градски съд, седми състав, по в н о х д № 8571/2007 година, по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: