3
определение по гр.д.№ 4920 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
[населено място], 14.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4920 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. П. Г., Н. Н. Г., М. В. Г. и П. В. Г. срещу решение № 209 от 11.04.2013 г. по в.гр.д.№ 500 от 2012 г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение, I състав, в частта му, с която е отменено решение № 308 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 4265 от 2009 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено ново решение за разпределение на ползването на основание чл.32, ал.2 от ЗС на поземлен имот с идентификатор 56722.659.747 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-71 от 06.06.2008 г. на Изп.директор на АГКК, с административен адрес на имота [населено място], [улица] между Л. П. К., В. П. Г., Н. Н. Г., М. В. Г., П. В. Г., З. Т. Х. и Д. Н. Х..
В касационните жалби се твърди, че решението на Плевенския окръжен съд в обжалваната част, касаеща разпределението на ползването на дворното място, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че в противоречие с посочена практика на ВКС /ППВС № 2 от 04.05.1982 г., Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. на ОСГК на ВС, решение № 338 от 18.05.2009 г. по гр.д.№ 176 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о./ въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е разпределение на реално ползване по реда на чл.32, ал.2 от ЗС на поземлен имот, спрямо който са налице характеристиките на чл.38, ал.1 от ЗС, тоест който има характера на обща част по отношение на изградените в същия имот сгради и обекти в режим на етажна собственост, 2. Допустимо ли при определяне на частите за реално ползване на съсобствено място площта на съществуваща постройка да бъде приспадната само от дела на един от съсобствениците, след като същата постройка със самото решение по чл.32, ал.2 от ЗС е разпределена за общо ползване от всички съсобственици. Освен това, според касаторите, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмени отговори от 12.06.2013 г. и 21.06.2013 г.ответникът по касационните жалби Л. П. К. оспорва същите.
Останалите ответници по касационните жалби З. Т. Х. и Д. Н. Х. не вземат становище по жалбите.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за разпределение на основание чл.32, ал.2 от ЗС на ползването на дворното място по схема-приложение № 3 от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е приел, че този вариант на разпределение най-точно отговаря на притежаваните от страните права на собственост върху мястото с площ от 400 кв.м. /211/380 ид.ч. на Л. К., 53/380 ид.ч. на В. и Н. Г., 53/380 ид.ч. на М. Г. и 63/380 ид.ч. на З. и Д. Х./. Счел е, че в площта на дела, който следва да се разпредели за ползване на един от съсобствениците на дворното място /Л. К./ следва да се включи както площта на жилищната сграда, която този съсобственик ползва, така и площта на постройката, която се отрежда за общо ползване от всички съсобственици /дворна тоалетна/. Освен това, според съда не било нужно да се определя площ за общо ползване, която да осигурява достъп на съсобствениците от входа на [улица]до собствените им жилищни сгради и от тези сгради до предоставените им за индивидуално или общо ползване други постройки в дворното място, тъй като преминаването през отредената за ползване на Л. К. част от дворното място от улицата до жилищните сгради и от тези сгради до другите постройки щяло да бъде инцидентно, само при конкретна нужда.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение поставеният от касаторите втори правен въпрос /допустимо ли при определяне на частите за реално ползване на съсобствено място площта на съществуваща постройка да бъде приспадната само от дела на един от съсобствениците, след като същата постройка със самото решение по чл.32, ал.2 от ЗС е разпределена за общо ползване от всички съсобственици/ е съществен за делото. По този въпрос е налице противоречие на приетото в обжалваното решение с практиката на ВКС и конкретно с представеното решение № 338 от 18.05.2009 г. по гр.д.№ 176 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на отменения ГПК. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209 от 11.04.2013 г. по в.гр.д.№ 500 от 2012 г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение, I състав в частта му, касаеща разпределението на ползването на дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 56722.659.747 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-71 от 06.06.2008 г. на Изп.директор на АГКК, с административен адрес на имота [населено място], [улица].
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационните жалби в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на държавната такса в срок касационните жалби ще бъдат върнати, а образуваното по тях дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.