7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София, 29.10.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1247 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№2116/22.01.2018г., подадена от М. Г. Ш. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.И. К. И. от АК-В., срещу решение №1897/15.12.2017г., постановено от Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, II-ри състав по в.гр.д.№1964/2017г., с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. Ш. срещу Н. С. Д. иск за приемане за установено, че ищецът е собственик на индивидуален имот с площ от 1000кв.м., представляващ лозе-овощна градина, находящ се в местонста „А.“, землище на [община], съставляващ имот №X.-514 по КП за местността от 1977г. при граници: Г. И., К. К., А. К. К. и С. Д. Д., ведно с построената в него стопанска постройка, състояща се от една стая и веранда с площ от 8 кв.м. на основание чл.54, ал.2 ЗКИР и в тази част производството по делото е прекратено, а в частта, с която е отхвърлен искът на М. Г. Ш. за приемане за установено, че е собственик на същия имот по отношение на С. Д. Д. и Д. С. Д. решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
В изложението към подадената от М. Г. Ш. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК с оглед произнасянето на въззивния съд по следните въпроси:
1.Следва ли в производството по чл.53, ал.2 ЗКИР ако са налице констатираин непълноти или грешки в кадастралната карта, те да се съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот на ответника според кадастралната карта на [населено място], като в тази връзка следва ли да се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота;
2.В производството по чл.53, ал.2 ЗКИР подлежи ли на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би могло да обуслови трансформирането на регулационните линии в имотни;
3.Следва ли въззивният съд да се произнесе по съдебен иск, който не е бил предявен и приет от съда в първоинстанционното производство.
Касаторът поддържа, че при произнасянето си по така формулираните въпроси съдът не е взел предвид представеното по делото решение №529/09.12.2010г. на ОС-Варна, не е изследвал въпроса дали е налице идентичност между имотните граници на процесните имоти и актуалната кадастрална основа, не е изследвал имало ли е придаваеми места по плана от 1990-1991г., нито дали в актуалната кадастрална основа са взети предвид КП от 1956г. и ЗРП. В касационната жалба поддържа, че обжалваното решение е в противоречие с т.4 от ТР №8 от 23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. Д. Д. чрез процесуалния си представител адв.Г. Б. А. от АК-В., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
М. Г. Ш. е предявил иск за установяване, че е собственик на имот с площ от 1000кв.м., представляващ лозе-овощна градина, находящ се в м.А., землището на [община], съставляващ имот №X.-514 по КП за местността от 1977г., при граници: Г. И., К. К., А. К. К. и С. Д. Д., ведно с построената в имота сграда, с твърдението, че при изработване на кадастралната карта за местността е допусната непълнота, като имотът, придобит от него въз основа на постановление за възлагане по изп.д.№4043/2000г. на СИС при В., не е отразен като самостоятелен, а вместо това е включен в имот с идентификатор 10135.2522.503, целият с площ от 2010кв.м. Първоначално в исковата молба като ответници са посочени С. Д. Д., Н. С. Д. и Д. С. Д.. С молба-уточнение от 06.07.2016г. ищецът е посочил, че с н.а.№58, том I, рег.№371, дело №47 от 2005г. /преди завеждане на делото/ Н. Д. е дарила собствената си част от имота на С. Д. Д., поради което оттегля исковите си претенции спрямо Н. С. Д..
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че претенцията спрямо Н. С. Д. е била надлежно оттеглена преди да ? бъде връчен препис от исковата молба, поради което постановеното спрямо нея решение на първоинстанционния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Така изложените от въззивния съд съображения досежно допустимостта на първоинстанционното решение в тази му част съответстват изцяло на трайно установената практика на съдилищата, поради което в тази част не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Още повече, че и конкретен въпрос в тази насока от касатора не се поставя.
По отношение на ответниците С. Д. Д. и Д. С. Д. е прието, че предявеният по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск е неоснователен.
От фактическа страна въззивният съд е взел предвид, че с договор за покупко-продажба от 18.09.1958г. /н.а.№44, том III, дело 602/1958г. С. Д. Д. е придобил собствеността върху имот с площ от 2010кв.м. в м.А., землище на [населено място]; дарил е на дъщеря си Н. С. Д. на 17.12.1974г. /н.а.№72, том X., дело №6005/1974г./ 1000кв.м. от имота, целият с площ от 2010кв.м., при граници на дарената част: Г. И., К. К., А. К. К. и С. Д. Д.; на 23.02.1989г. /н.а.№86, том III, дело №858/1989г./ С. Д. Д. и съпругата му Д. И. Д. са дарили на сина си Д. С. Д. 1000кв.м. идеални части от имота, представляващ лозе, целият с площ от 2010кв.м., находящ се в м.Б., землището на [населено място], заедно с построената в него стопанска постройка; с постановление за възлагане на недвижим имот от 06.12.2002г. по изп.д.№4043/2002г. ан СИС при В. на М. Ш. е възложен имот, представляващ 1000кв.м. идеални части от имот, целият с площ от 2010кв.м., ведно с построената стопанска постройка, находящ се в СО „С.“, същият под №514; с решение №1392/22.04.2010г., постановено по гр.д.№426/2005г. на В., потвърдено с решение №1529/09.12.2010г. по в.гр.д.№1158/2010г. на В., е отхвърлен предявеният от Н. С. Д. срещу М. Ш. иск за приемане за установено, че последният не е собственик на ? ид. част от ПИ с идентификатор 10135.2522.503 със стар №514.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ е прието, че за процесната територия са били изработени: кадастрален план от 1956г. на местност „Крайбрежието“, кадастрален план от 1977г. за местност „С. Н. и А.“, кадастрален план на ползвателите, помощен кадастрален план, план на новообразуваните имоти и кадастрална карта, действаща към настоящия момент, като процесният имот №514 за пръв път е бил заснет и съответно отразен в КП от 1977г. с посочена площ в разписните листове от 1885кв.м., която е изчислена графично, при съседни имоти №№515, 516, 517, 512, 513 и 518.
Въз основа на експертизата е прието за установено също така, че имот X.-514 е посочен за пръв път в изработен през 1990-1991г. проект за застроителен и регулационен план на местност „Руски окопи“, който проект за ЗРП е бил изработен въз основа на действащия КП от 1977г., но заповед, с която да е бил одобрен не е издавана; графично изчислена площта на имот X.-514 възлиза на 908кв.м., но не е установено в КП от 1977г. този имот да е отразен като самостоятелен. Прието е, че към момента на дарението от 1989г. в сила е бил КП от 1977г., където процесният имот е посочен под №514, а към момента на дарението от 1974г. действащ е бил КП от 1956г., при действието на който имот №514, а по КК имот с идентификатор 10135.2522.503, се ситуира върху два имота – 11293 и 13202.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че с оглед твърденията в исковата молба, че собствения на ищеца имот е заснет в действащата кадастрална карта като част от имот с идентификатор 10135.2522.503, а по предходен план е съставлявал самостоятелен поземлен имот, то е налице правен интерес от защита на претендираното право на собственост, още повече, че ответниците не са дали съгласие за провеждането на административна процедура по ЗКИР, а и в отговора на исковата молба С. Д. изрично е оспорила претендираното от М. Ш. право на собственост.
Изложени са съображения, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР има за предмет установяване точното местоположение на имотната граница между два съседни имота, която не е била заснета или е била неправилно заснета в действащия кадастрален или регулационен план, въз основа на която е била одобрена кадастралната карта, като несъответствието межу дествителните пространствени характеристики на имота и отразените в кадастралната карта представлява грешка по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР, включително и когато несъответствието се дължи на спор за принадлежността на правото. Изрично е посочено, че съдебното решение, с което този иск се уважава, е основание за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри.
Изложени са обаче и съображения, че в производството по чл.54, ал.2 ЗКИР се установява собствеността на ищеца към минал момент, а именно момента на влизане в сила на кадастралния или регулационен план, възприемани като графичен начин на отразяване на пространствените предели на правото на собственост, като ищецът, който твърди, че пространствените граници са погрешно отразени /или изобщо неотразени както е в настоящия случай/ наред с факта на несъответствие с последния приложен план следва да установи и основанията си за притежаване на правото на собственост в твърдяните параметри при спор и за нарушено материално право.
Отнасяйки тези свои съображения към конкретиката на спора, въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че по КП за местността А. от 1977г. е отразен самостоятелен имот с планов номер X.-514, който е идентичен с придобитата от ищеца по силата на постановлението за възлагане от публична продан 1000кв.м. идеална част от имот под №514 и че по действащите КККР на [населено място] този имот е неправилно заснет като част от съсобствен на страните имот с идентификатор 10135.2522.503 вместо като самостоятелен обект на собственост.
Посочено е, че според заключението на приетата по делото СТЕ имот с №X.-514 изобщо не е бил нанасян в КП за местност „С. Н. и А.“ от 1977г., като този имот е отразен единствено в проект за ЗРП на местността, изработен през 1990-1991г., която макар да е бил приет и обявен, не е влязъл в сила, с оглед на което е прието, че предвидената по плана регулация не следва да се счита за приложена, а оттам и твърденията на ищеца, че имотът е отразен в КП на местността от 1977г. като самостоятелен обект следва да се приемат за недоказани. Прието е, че такъв имот не е отразен в никой от относимите и влезли в сила кадастрални планове и имотът никога не е бил отреждан за регулация, което според въззивния съд препятства възможността на съда да пристъпи към разглеждането на въпроса дали праводателят на ищеца е бил собственик на конкретно посочения в исковата молба самостоятелно обособен имот, а не на идеални части от друг съсобствен между страните по делото, респ. дали с оглед разпоредбата на чл.384, ал.2 ГПК/отм./, аналогична на чл.496, ал.2 от сега действащия ГПК, ищецът като купувач на публичната продан е придобил правата, които длъжникът е имал върху този самостоятелен обект на собственост.
С оглед на това е прието, че ищецът не е установил чрез главно и пълно доказване активната си материалноправна легитимация по спора, чийто предмет собствено е очертал с твърденията, изложени в исковата молба.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса в производството по чл.53, ал.2 ЗКИР подлежи ли на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би могло да обуслови трансформирането на регулационните линии в имотни, следва ли да се извърши преценка и с оглед на какви обстоятелства, дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота, какъв е предметът на доказване в това производство и какво е необходимо да установи предявилото иска лице за доказване на активната си материалноправна легитимация. Съображения по така поставения въпрос, уточнен от настоящия състав с оглед разясненията за правомощията на ВКС в производство по чл.288 ГПК, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, чрез обобщаване на всички въпроси, които касаторът поставя в изложението, както и въз основа на съдържащите се в касационната жалба доводи да несъобразяване на въззивния съд с тълкуването, дадено в ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС, се съдържат в мотивите към т.2 и т.4 от ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС, на което касаторът изрично се позовава в касационната жалба, с оглед на което касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за да бъде извършена преценка дали така изложените от ОСГК на ВКС съображения в мотивите към тълкувателното решение намират приложение в настоящия случай.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1897/15.12.2017г., постановено от Варненския окръжен съд по в.гр.д.№1964/2017г. по подадената от М. Г. Ш. касационна жалба в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът на М. Г. Ш. за приемане за установено, че е собственик на индивидуален имот с площ от 1000кв.м., представляващ лозе-овощна градина, находящ се в местонста „А.“, землище на [община], съставляващ имот №X.-514 по КП за местността от 1977г. при граници: Г. И., К. К., А. К. К. и С. Д. Д., ведно с построената в него стопанска постройка, състояща се от една стая и веранда с площ от 8 кв.м. на основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на С. Д. Д. и Д. С. Д..
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1897/15.12.2017г., постановено от Варненския окръжен съд по в.гр.д.№1964/2017г. в частта, с която решението на първоинстанционния съд е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. Ш. срещу Н. С. Д. иск за приемане за установено, че ищецът е собственик на индивидуален имот с площ от 1000кв.м., представляващ лозе-овощна градина, находящ се в местонста „А.“, землище на [община], съставляващ имот №X.-514 по КП за местността от 1977г. при граници: Г. И., К. К., А. К. К. и С. Д. Д., ведно с построената в него стопанска постройка, състояща се от една стая и веранда с площ от 8 кв.м. на основание чл.54, ал.2 ЗКИР и в тази част производството по делото е прекратено.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 196.55лв. /сто деветдесет и шест лева и 55ст./ и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: