6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София, 03.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………..………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3537 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 81368 от 23.VІ.2015 г. на застрахователната компания [фирма]-София, подадена чрез нейния юрисконсулт против въззивното решение № 2973 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 27.ІV.2015 г., постановено по гр. дело № 14441/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № ІІ-56-115/7.V.2014 г. на СРС, ГО, 56-и с-в, по гр. дело № 32219/2013 г. С последното – „на основание чл. 74 ЗЗД-във вр. чл. 257 КЗ” – застрахователят настоящ касатор е бил осъден по предявен като частичен осъдителен иск да заплати на [фирма]-София сума в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща част от платено от последния търговец обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 29.VІ.2007 г. и изразяващи се в понесените от Д. Д., Р. Р., Н. Р., И. Д. и Р. Д. душевни болки и страдания от смъртта на общия им наследодател А. Д. Х. и ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото /29.VІІ.2013 г./ и до окончателното й изплащане.
Единственото оплакване на касатора [фирма]-София е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 74 ЗЗД/, като в тази връзка се претендира касирането му: „като неправилно и незаконосъобразно”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по следните три правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ Доколко приложимо е общото правило на чл. 74 ЗЗД при наличие на изрични правни норми, регламентиращи възникване на регресно притезание за застрахователно д-во „в условия на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите /чл. 213, чл. 227, чл. 274 КЗ/”?; 2./ Допустимо ли е прилагане на правила по аналогия относно регресно притезание на застраховател по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите спрямо друг застраховател по същата задължителна имуществена застраховка, когато липсва „законово или друго правно основание за солидарност на застрахователни дружества”, в случаите при които двама делинквенти са причинили вредоносния резултат в условия на независимо съизвършителство?”; 3./ В какви хипотези би възникнало законоворегламентирано регресно притезание на застраховател по задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите срещу друг застраховател по същия вид застраховка?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на съдебно-деловодни разноски за настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК в размер на сумата от 1 440 лв..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на застрахователната компания [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК първостепенният съд е дал квалификация на предявения като частичен осъдителен иск като такъв с правно основание по чл. 74-във вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 257 КЗ /сега отм. – бел. на ВКС/. Препращайки, съобразно възможността по чл. 272 ГПК, към решаващия правен извод на СРС, че основателността на претенцията не произтича от солидарна отговорност между двете застрахователни д-ва, страни по спора, в мотивите си към атакуваното въззивно решение СГС е изложил съображението, че тази квалификация на иска е правилна: понеже „наличието на Кодекс за застраховането не означава, че застрахователните дружества не може да са страни по правоотношения, уредени в други нормативни актове (напр. ТЗ, ЗЗД, КТ и т.н.), когато фактите, представляващи основание на исковете от и срещу тези д-ва, следва да се подведат под уредена в друг нормативен акт норма”.
Следователно въпросите с поредни номера 2 и 3 от изложението на застрахователя касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му нямат естеството на такива, които да са били от значение за изхода по конкретното дело, а, напротив – характерът им е изцяло хипотетичен, т.е. те не са били предмет на произнасянето на СГС с атакуваното въззивно решение. Релевантен за изхода на делото обаче, е формулирания от касатора първи правен въпрос – за приложимостта на чл. 74 ЗЗД при наличието на изрични правни норми, регламентиращи възникването на регресно притезание за застраховател в условията на действаща валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – чл. 213 КЗ, тъй като, за да обоснове точно тази правна квалификация на претенцията, с която е бил сезиран, решаващият съд е възприел безкритично изолираното корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 74 ЗЗД в доктрината, отнасящо се до законната суброгация, според което: „важно е не дали задължението е свое или чуждо, а дали изпълнението му освобождава длъжника”, както и че правният интерес на последния не бивало да се абсолютизира и последният бил винаги налице при наличие на изискуемо вземане на кредитора срещу изпълнилото лице. Като една от евентуалните хипотези на такъв, наличен правен интерес обаче, авторът на цитирания учебник изрично е посочил ”имуществените застраховки” – наред със солидарните задължения по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, поръчителите – чл. 146 ЗЗД, а също и гарантите по банкова гаранция. Ето защо, от гледище на правилото, че специалният закон изключва приложението на общия – арг. чл. 344 (отм.) ЗЗД, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е каква е правилната правна квалификация на исковата претенция, по която е било постановено атакуваното въззивно решение на СГС, щом от данните по делото е видно, че непосредствено след процесното ПТП от 29 юни 2007 г. са настъпили, вкл. и с обратна сила промени в приложимото законодателство – чл. 213 КЗ /сега отменен – бел. на ВКС/, а именно тези с ДВ, бр. 97 от 23 ноември 2007 г., като в тази връзка специално се има предвид правилото в § 143 от ПЗР на този закон, според което разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изречение четвърто се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към деня на обнародването на този закон в „Д. вестник”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2973 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 27.ІV.2015 г., постановено по гр. дело № 14441/2014 г.
У К А З В А на касатора застрахователна компания [фирма]-София чрез нейния юрисконсулт Б. В., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 400 лв. (четиристотин лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., определена по размер на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора, както и на конституирания като трето лице-помагач на страната на касатора Ю. С. Я. от [населено място], [община] дол, област Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колеги, първо отделение, постановено по т. д. № 3537 по описа за 2015 г.