Р Е Ш Е Н И Е
№ 493
София, 08.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2176/2008г.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Б., гр. Е., срещу въззивно решение от 12.12.2007г. по гр.д. № 394/07г. на Ямболския окръжен съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според жалбоподателката съдът незаконосъобразно е приел, че тя не е изключителен собственик на делбения имот, поради придобиването му по давност. Изводът е направен без да са обсъдени събраните по делото доказателства всестранно и в тяхната взаимосвързаност. Гласните доказателства не са преценени в съответствие с чл.136 ГПК и е отдадено прекалено голямо значение на предварителния договор от 18.10.2005г.
Ответниците по касация Р. П. Н., И. Н. П., П. Н. А., С. И. П. , П. И. Б. оспорват жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:
С атакуваното решение Ямболският окръжен съд е оставил в сила решение от 12.07.2007г. по гр.д. №14/2007г. на Елховския районен съд, с което е допусната делба на недвижим имот – дворно място в с. Т., заедно с построените в него жилищна сграда и допълнителна постройка при квоти : за Р. Н. /18, за С. П. и П. И. по 3/18, и за С. Б. , И. П. и П. А. по 2/18 ид.ч. и е отменен нотариален акт № 71/2005г. на нотариус с район на действие РС-Елхово на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на общия наследодател П, починал през 1999г. като Р. Н. е негова дъщеря, С. П. и П. И. – негови внуци – деца на сина му И. Б. , поч.1993г., С. Б. , И. П. и П. А. – наследници на сина му Н. Б. , поч.1995г., като първата е съпруга на Н. Б. Общият наследодател е бил собственик на процесното дворно място и построените в него жилищна и допълнителна постройки. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на С. Б. , че е придобила по давност идеалните части на останалите сънаследници, тъй като не е установила да е демонстрирала промяна в намерението си да свои целия имот за себе си, въпреки, че го е обитавала в определен период. Изводът е направен както въз основа на обсъдените гласни доказателства, така и въз основа на приет по делото предварителен договор за покупко-продажба на делбения имот, сключен от жалбоподателката лично и в качеството и на пълномощник на останалите сънаследници.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, които да са се отразили върху правилността на решението. Въззвиният съд е обсъдил всички писмени и гласни доказателства, установяващи релевантни за спора факти, и е направил съответстващ извод, че С. Б. не е доказала, че е придобила по давност процесния имот, поради което и съставеният констативен нотариален акт № 71/2005г. не я легитимира като едноличен собственик на имота. Тя не е установила, че за период от 10 години е владяла явно и непрекъснато целия имот като свой, в т.ч. идеалните части на останалите сънаследници. Съсобствеността върху имота е настъпила по силата на наследствено правоприемство, поради което следва да е налице промяна в намерението на владелеца /interversio possesionis/ за частите на останалите сънаследници, която да им е демонстрирана. Не е установено намерение за своене и на техните части, на което те да не са се противопоставяли. Във връзка с твърдяното от жалбоподателката придобивно основание, изключващо правото на собственост на останалите съделители, въззивният съд е извършил подробен анализ както на свидетелските показания по реда на чл.136 ГПК/отм./, така и на приетите писмени доказателства. В съответствие с разпоредбата на чл.188,ал.1 ГПК /отм./ и чл.144 ГПК /отм./ е извършена преценка и на неоспорения предварителен договор за покупко-продажба на имота, който жалбоподателката е сключила с трети лица по отношение на процесния имот, действайки лично и като пълномощник на останалите съсобственици е продала имота на трети лица. Ето защо е обоснован изводът на въззивния съд, че този документ установява, жалбоподателката да е зачитала правата на останалите сънаследници в съсобствеността и да е действала като техен пълномощник, а не като изключителен собственик на имота.
С оглед изложеното решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
На ответника по касация Р. Н. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № 7* от 14.09.2009г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от от 12.12.2007г. по гр.д. № 394/07г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. И. Б., гр. Е., да заплати на Р. П. Н., гр. Е., разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.