Р Е Ш Е Н И Е
№ 494
София, 19 ноември 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември 2009 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………Ив. Илиева……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………Ст. БУМБАЛОВА…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 533/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. С. С. за възобновяване на ВНЧД № 423/2007 г. по описа на Окръжен съд – гр. Б. и изменение на постановеното по него въззивно решение, постановено на 21.02. 2008 г.
В искането се изтъкват доводи за това, че с решението не е бил приложен правилно материалния закон, тъй като съдът неправилно е приложил чл. 24 от НК спрямо всяка от групите по кумулираните присъди. Иска се ВКС да констатира това обстоятелство и да отмени приложението на чл. 24 от НК.
Защитата на осъдения в съдебно заседание пред ВКС поддържа искането по изложените в него съображения.
Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото , намери следното:
С определение от 28.11.2007 г. Бургаският районен съд е извършил групиране на наказанията, наложени на осъдения С. по тридесет присъди, като е оформил четири групи. При всяка от тях е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК. По жалба на подсъдимия производството е било разгледано от Бургаския окръжен съд, който с решение от 21.02.2008 г. е изменил атакуваното определение, като е отменил приложението на чл. 24 от НК по четвъртата група от кумулирани наказания и е потвърдил определението в останалата му част. Поради невъзможността за извършване на касационен контрол на въззивния съдебен акт, той е влязъл в сила на датата на неговото постановяване – 21.02.2008 г.
Искането за възобновяване на въззивното дело е депозирано на 27.07.2009 г. и се явява подадено извън изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК, поради което е процесуално недопустимо.
Срокът, възведен от законодателя в разпоредбата на чл. 421 ал.3, е шестмесечен и започва да тече от влизане на съответния съдебен акт в сила. По своя характер той е преклузивен срок, с изтичането на който се погасява правната възможност на осъденото лице да претендира възобновяване на наказателното производство. В случая шестмесечният срок по чл. 421 ал.3 от НПК е започнал да тече от датата 21.02.2008 г. и е изтекъл на 21.08.2008 г. До изтичането му не е постъпила молба от осъдения за възобновяване на наказателното производство. Такава молба е постъпила на 27.07.2009 г. /видно от пощенския щемпел на писмото, с което тя е била подадена/. Молбата се явява просрочена, поради което е недопустима и не би могла да породи последици, като предизвика разглеждане на искането за възобновяване по същество. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуването по неин повод наказателно производство пред ВКС – да бъде прекратено.
Възведеното в пледоарията на осъдения искане да се приеме, че осъденият не е бил уведомен за съдебния акт на въззивния съд, поради което не го е узнал, за да може да го атакува по реда на възобновяването, не може да породи правни последици, тъй като срокът за инициализиране на извънредния способ за контрол започва да тече от датата на постановяване на съдебния акт, а не от датата на узнаването му. Съгласно чл. 412 ал.2 т.1 от НПК решенията влизат в сила от момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест. Настоящият случай е такъв. Независимо от това от приложеното по първоинстанционното дело писмо на л. 95 е видно, че изрично е било разпоредено копие от решението на окръжния съд, което е окончателно, да бъде изпратено на осъдения С. и това е сторено на 08.05.2008 г. Дори и тази дата да е датата на узнаване на съдържанието на въззивния съдебен акт, то и с оглед на нея искането за възобновяване отново се явява просрочено.
По тези съображения поради просрочие на искането за възобновяване на наказателното производство, то е процесуално недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения С. С. С. за възобновяване на въззивното производство по ВНЧД № 423/2007 г. по описа на Окръжен съд – гр. Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.