Р Е Ш Е Н И Е
№ 494
София, 21.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1764 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/, във вр. с пар.2, ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 73 от СК, чл. 26 от ЗЗД и Закона за закрила на детето, допуснати съществени процесуални нарушения поради неправилно приложение на правилата за доказателствената тежест и необоснованост, изразяваща се в излагане на неясни мотиви.
Ответницата по касация С. С. оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила
Л. Л. не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Великотърновски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото е установено следното: Ищцата И. Л. е баба на малолетната все още С. С. , представлявана от своите родители и законни представители Г. Й. С. и С. Ц. С. Ищцата И. Л. и съпруга й Й. Лефтеров са прехвърлили на дъщеря си Л. С. срещу задължение за издръжка и гледане собствения си апартамент, находящ се в гр. Г., на ул. “Д” № 11 с н.а. № 28.т.ІV/21.12.1993г. Този договор е развален с решение по гр.д. № 291/2000г. на Великотърновски ОС, влязло в сила на 05.04.2001г., надлежно вписано на 13.04.2001г. Преди разваляне на договора, с н.а. № 99,т.І/26.03.1999г. Галина и С. С. са продали на малолетната си дъщеря същия апартамент срещу задължение за издръжка и гледане, което тя да започне на изпълнява след навършване на 18 г. И по двете сделки прехвърлителите са си запазили правото на ползване. Вторият договор, сключен с н.а. № 99,т.І/26.03.1999г. е обявен за относително недействителен по отношение на ищцата на основание чл. 135 от ЗЗД с влязло в сила решение по гр.д. № 533/16.05.2002г. Законните представители на малолетната С. С. – Г. Й. С. и С. Ц. С. продават на Л. Й. Л. с н.а. № 497,т.ІV21.06.2001г. на нотариус И. М. същия апартамент при запазеното право на ползване на И. Л. и съпруга й, и за Г. и С. С. за сумата 10 000 лв. Данъчната оценка на апартамента към същия момент е била 11792,10 лв. За сделката е дадено разрешение по чл. 73, ал.2 от СК с определение по ч. гр.д. № 86 от 14.06.2001г. на Горнооряховски РС, но за това производство не е била уведомена Дирекция “С” по местоживеенето на детето, “която изпраща свой представител”, съгласно чл. 15, ал.5 /сега ал.6/ от Закона за закрила на детето в първоначалната редакция на този текст, действала към момента на издаване на разрешението.
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че ищцата има правен интерес да предяви иска, като баба на детето С. , че инцидентния установителен иск е недопустим, защото не е насочен към установяване на вещно право, което притежава ответницата, а към Г. С. , която участва в производството само като законен представител на дъщеря си. Основният иск е преценен като неоснователен, тъй като не е нарушена нормата на чл. 73 от СК, защото е взето разрешение от съда, а нарушението на процедурата по издаването му няма за последица нищожност на сделката.словието, поставено от съда в даденото разрешение – да се закупи друг по-малък имот на детето и да се внесе остатъка от цената по сметка на детето е прието за изпълнено, тъй като на името на детето С. са придобити три имота – по дарение с н.а. № 262,т.2/2004г. е получила дворно место със жилищна сграда и стопанска постройка, чрез покупко-продажба с н.а. № 470,т.3/2005г. е купено на нейно име дворно место с жилищна сграда и с н.а. № 244,т.2/2006г. е купен апартамент, а по сметка, на която тя е титуляр са внесени 1511 лв. Прието е, че родителите не са договаряли във вреда на дъщеря си, тъй като ищцата не е доказала договаряне от законните представители с третото лице за увреждане на детето-продавач. Продажбата е преценена и като непротиворечаща на добрите нрави, тъй като не е нарушена еквивалентността на престациите, защото върху продадения апартамент е запазено право на ползване от две лица последователно, което намалява продажната цена значително.
Решението е валидно и допустимо. Ищцата действително не може да предяви в това производство инцидентен установителен иск против трето лице, което не е ответник по спора. Затова в тази част правилно е потвърдено решението на РС, с което този иск е оставен без разглеждане като недопустим.
За предявяване на иска по чл. 26, ал.1 пр. 1 и 3 от ЗЗД ищцата Л има правен интерес, но той се формира не от това, че е баба на детето С. , чието отглеждане е в сигурна семейна среда при родителите й, отглежда се при добри битови и хигиенни условия при добри взаимоотношения между родителите й и нея, съгласно изготвения по делото социален доклад.. Тай като е развалена сделката от 1993г., с която тя и съпруга й са прехвърлили апартамента на дъщеря си Г. и е обявена за относително недействителна по отношение на нея сделката от 1999г., с която Г. и С. С. са продали на дъщеря си апартамента, единствената пречка, за да бъде върнат имота в патримониума й на основание чл. 34 от ЗЗД е това, че преди предявяване на иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД и /2001г./ и вписване на исковата молба с процесната сделка апартамента е продаден на трето лице, чийто права се запазват, съгласно чл. 88, ал.2 от ЗЗД. Наведените от касаторката в исковата молба основания за нищожност не кореспондират на нейния правен интерес от прогласяването на сделката за нищожна.
Правилно въззивния съд е приел, че сделката не е нищожна поради противоречие със закона – чл. 73, ал.2 от СК. РС е издал разрешение за сделката, като е преценил самостоятелно наличието на интерес за детето. Това е охранително производство по което РС се произнася в закрито заседание. Не спазването на императивната разпоредба на чл. 15, ал.5 от Закона за закрила на детето в първоначалната му редакция (Обн. – ДВ, бр. 48 от 2000 г.), изискваща да се уведоми Дирекция “С” за да изпрати представител съставлява процесуално нарушение, но няма за последица нищожност на сделката. Нормата в тази редакция не е изисквала изготвяне на социален доклад в този случай и не е предвиждала изразяване на мнение в определена форма. Предвидена е била възможност за участие на представител на тази служба, а не задължително участие в производство. Не е предвидено молбата по чл. 73 от СК да се разглежда в открито съдебно заседание нито в СК, нито в ГПК.. Същевременно наличието на “нужда, или очевидна полза” е предоставено от СК на преценката на съдията в това производство при допустими само писмени доказателства. Затова даването на разрешение за разпореждане с недвижимо имущество на ненавършил пълнолетие по чл. 73 от СК при действието на чл. 15, ал.5 от СК в първоначалната му редакция, обнародвана. н ДВ, бр. 48 от 2000 г. няма за последица нищожност на сключената въз основа на разрешението сделка.
Неоснователно се поддържа и тезата за увреждане интересите на детето поради неизпълнение на условието да се закупи по-малък апартамент на детето. За това условие РС не е дал срок. Няма данни и в периода от продажбата до придобиването на трите имота за детето да са настъпили неблагоприятни последици от това, че своевременно не е закупен имот на негово име. Затова придобиването на три недвижими имота на името на детето дори и в хода на процеса следва да се отчете, съгласно чл. 188, ал.3 от ГПК, като действия на родителите, насочени към изпълнение на условието по чл. 73 от СК и в интерес на детето.
Поддържаното основание за нищожност на атакуваната продажба от 2001г. – договаряне във вреда на представляваното дете С от родителите й /чл. 40 от ЗЗД/ не е доказано. За да е налице това основание следва да се докаже споразумение между представителя и лицето, с което той договаря с намерение за увреждане на представляваното дете. Субективния елемент – наличието на намерение за увреждане у представителя и третото лице е задължителен елемент от фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД. Тежестта за доказване на предпоставките на чл. 40 от ЗЗД е за ищцата, тъй като тя твърди наличие на това основание и би черпела благоприятни последици ако го докаже. От съдържанието на договора за продажба не може да се направи такъв извод. Продажбата на недвижим имот, върху който е запазено право на ползване последователно във времето от две лица не може да стане на пазарната стойност на този имот без да има запазено право на ползване върху него поради това, че новия собственик ще бъде лишен от две от трите си правомощие – да се ползва имота лично, или чрез други го и да го владее. При наличие на запазено ограничено вещно право върху имота за години напред в полза на две лица последователно не може да се приеме, че липсва еквивалентност на насрещните престации по продажбата. По тези съображения е правилен извода за неоснователност на иска за нищожност на продажбата поради нарушение на добрите нрави.
Противоречие с добрите нрави се твърди от касаторката, като основание за нищожност и защото родителите са продали единствения имот на детето, а за него е останало задължението след навършване на пълнолетие да гледа и издържа родителите си, въпреки, че те са се разпоредили с имота му. Фактите по делото сочат на друга фактическа обстановка. Родителите са законни представители на детето си и те преценяват кое е в негов интерес. Безспорно придобиването на три имота на негово име е в негов интерес и не сочи на неизпълнение на родителските им задължения, респективно на неморално отношение към детето. Изпълнението на задълженията на детето по алеаторния договор е отложено за след навършване на 18 години на детето, когато то ще може да преценява и само интересите си, а разпореждането с прехвърления му недвижим имот не е забранено нито от закона, нито от морала. Прехвърлянето на недвижим имот, който то притежава, върху който има запазено право на ползване и придобиване на недвижими имоти на негово име, върху които няма запазено право на ползване и от които ще може да реализира и граждански плодове представлява позволен от закона и морала резултат, който е позитивен за малолетното все още дете. Затова и на това основание правилно въззивния съд е заключил, че сделката не е нищожна.
По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 14.02.2008г., постановено по гр.д. № 1063/2007г. на Великотърновски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: