О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 23.12.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3171 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 46 от 19.05.2016г. по гр.д. № 82/2016г. на Разградски окръжен съд, с което е отменено решение №18 от 18.02.2016г. по гр.д. № 2021/2015г. на Разградски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е признато за установено по иска на [фирма], че С. В. и С. В. не са собственици по покупка и давност на 1/6 ид.ч. от три земеделски имота по плана за земеразделяне на [населено място], а именно: 1/ нива с площ 31,400 дка в местн. „К. О.”, съставляваща имот № 021005; 2/ овощна градина с площ 2,849 дка в местн. „Б. Алтъ”, съставляваща имот №075016 и 3/ нива с площ 21,851 дка в местн. „Б. Алтъ”, съставляваща имот № 103001, като на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен констативния нотариален акт, удостоверяващ това право на собственост. С решението на следващо място е признато за установено по иска на [фирма], че С. В. и С. В. не са собственици по наследство и давност на 29/35 ид.ч. от нивата, посочена по-горе под № 3, като също е отменен констативния нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост върху тази част.
Касационната жалба е подадена от ответниците по иска С. С. В. и С. М. В. чрез пълномощника адв. Й.. Изложени са съображения, че решението противоречи на формалната логика и на събраните доказателства, които сочат, че след възстановяване на собствеността касаторите повече от 10 години обработват и владеят наследствените земеделски земи и като последица от това са придобили правото на собственост по давност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква, че решението противоречи на практиката на ВКС, формирана по законовата уредба относно придобивната давност, както и че разглеждането на касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото; съдът следва да приложи правилата на чл. 79 ЗС за придобивната давност, както е посочено в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК.
Ответникът [фирма] изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е отрицателен установителен иск за собственост. Ищецът [фирма] е придобил чрез договор за замяна от 28.06.2013г. собствеността върху 9/70 ид.ч. от трите земеделски имота, предмет на спора. С договор за покупко-продажба от септември същата година е придобил още 12/210 ид.ч. Имотите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ през 1996г. в полза на наследниците на С. В. И., починал 1972г. Наследници на С. И. са съпругата му Ф. и шест деца: А. В., Б., Ю., Х., М. и С. В.; съответно делът на съпругата Ф. след нейната смърт се наследява от нейните пет деца: Ю., С., А. А., Е. и С. В.. Договорът за замяна ищецът е сключил с наследниците на Б. В. и С. В., а договорът за продажба с наследниците на Ю./Г./ О. и А. А..
Ответникът С. В. се е снабдил през 2014г. с констативен нотариален акт за собственост по покупка и давност на по 1/6 ид.ч. от имотите, позовавайки се на предварителен договор за продажба, сключен през 1997г. с неговия брат Б. В. за продажба на неговия дял, възлизащ на 1/6 ид.ч. След завеждане на делото, през 2015г., в полза на ответника е издаден и нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение върху цялата нива с площ 21,851 дка, поради което с допълнителна искова молба ищецът е предявил иск за установяване, че ответникът не е собственик на този имот изцяло.
Съдът е установил, че Б. В. е притежавал не 1/6, а 1/7 ид.ч. от наследствените имоти. Намерил за безспорно, че ответникът по иска е ползвал имотите от възстановяването на собствеността, първоначално лично, по-късно чрез отдаването им на кооперация. Независимо от това е счел, че не е придобил по давност нито частта на Б. В., за която е сключен предварителен договор, нито имота изцяло. На първо място е намерил, че не е доказано превръщането на държането на частите на другите съсобственици във владение. На второ място е счел, че дори такова да е налице, то ответниците не са се позовали на давността до 2013г. когато наследниците на Б. В. са прехвърлили своите дялове на ищцовото дружество и то е станало техен собственик. Затова последиците от изтичането на давностния срок не са настъпили, а извършеното по-късно позоваване с издаването на констативния нотариален акт през 2014г. за 1/6 ид.ч. от имотите е ирелевантно.
По тези съображения е уважен отрицателният установителен иск за 1/6 ид.ч. от имотите. По отношение на втория констативен нотариален акт, съотв. предявеният отрицателен установителен иск за цялата нива с площ 21,851 дка, съдът е установил, че С. В. притежава 1/7 ид.ч. по наследство от баща си и 1/35 ид.ч. по наследство от майка, така че общо е собственик на 6/35 ид.ч. Затова е намерил иска за основателен за разликата над 6/35 ид.ч., т.е. за 29/35 ид.ч. от имота.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато отчасти за проверка допустимостта на решението и поради противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК .
Ищецът е мотивирал правния си интерес от водене на първоначалния отрицателен установителен иск за 1/6 ид.ч. от трите имота с твърдение, че е придобил чрез сделка правото на собственост върху 9/70 ид.ч. от тези имоти от наследниците на лицето, чийто дял ответникът претендира да е придобил чрез давностно владение. При предявяване на допълнителния отрицателен установителен иск относно целия имот №103001 ищецът е заявил, че освен посочените 9/70 ид.ч. е придобил още 12/210 / или 4/70 / ид.ч. от други наследници и затова има право да отрече изцяло правото на собственост на ответника, снабдил се с констативен нотариален акт за имота. Доколкото за наличието на правен интерес съдът е длъжен да следи служебно и предвид разясненията в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК за правния интерес при отрицателен установителен иск, то следва да се допусне касационно обжалване за преценка дали ищецът има правен интерес да отрича изцяло правото на собственост на ответника върху имот №103001.
Касационно обжалване следва да се допусне и с оглед визираното противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК по въпроса за необходимостта да се доказва преобръщане на държането във владение в хипотеза когато фактическата власт се осъществява на основание предварителен договор.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 от 19.05.2016г. по гр.д. № 82/2016г. на Разградски окръжен съд по касационната жалба на С. С. В. и С. М. В..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 50лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: