Р Е Ш Е Н И Е
№ 494
София, 05 декември 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Павлина Панова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП-Б. Йотов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 526 /2008 г.
Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Т от АК-Благоевград, като з. на подсъдимия И, срещу нова присъда № 50/8.02.2008 година постановена от Благоевградски окръжен съд по в н о х д № 155/2007 година, с която частично е отменена присъда № 111/31.01.2007 година на Районен съд – град П. по н о х д № 1499/2006 година по описа на същия съд.
В жалбата е въведено касационното основание за допуснато нарушение на закона, по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, тъй като въззивният съд неправилно е приложил закона – чл. 198 ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 НК, спрямо подсъдимия и е направено искане за оправдаването му от касационната инстанция. Освен това, се съдържат и твърдения за неправомерно формиране на вътрешното убеждение при вземането на решение за отмяна на оправдателната присъда, поддържано и в съдебно заседание, като процесуално нарушение по чл. 14 ал. 1 НПК.
Пред третата инстанция, подсъдимият се явява лично и прави искане за оправдаване, тъй като той не е участвал в изпълнителното деяние по отнемането на парите, а само е получил част от тях от другия извършител.
Упълномощеният з. поддържа жалбата по основанията и искането за оправдаване. Твърди, че новата присъда е основана само на показанията на другия осъден съпроцесник, при наличие на „оговор”.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на новата присъда в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е неоснователна.
С обжалваната присъда, по протест на прокурора, частично е отменена присъда № 111/31.01.2007 година по н о х д № 1499/2006 година, по описа на П. районен съд и подсъдимият – е признат за виновен в това, че в съучастие като съизвършител с В. И. , на 23.12.2002 година в с. Д., община П. е отнел движими вещи – сумата 150 лева от владението на А. К. , с намерение противозаконно да я присвои, като двамата употребили за това сила. За престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 НК, на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 НК, му е наложено наказание една година лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим за изтърпяване.
В останалата част първостепенната присъда е потвърдена.
Посоченото касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, по доводите досежно авторството на деянието, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че този подсъдим е извършил престъплението.
По своята същност, възраженията на защитата на подсъдимия се свеждат до оспорване обосноваността на въззивната присъда, във връзка с приетите фактически положения. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен предвидения в НПК процесуален ред. Изводите за виновността на подсъдимия от състава на Благоевградския окръжен съд, като инстанция по фактите, са направени след нов, пълен и задълбочен анализ на доказателствения материал – освен обясненията на другия подсъдим В. И. , са обсъдени и показанията на разпитаните като свидетели – пострадалият К. и лицата пред които той се е оплакал, че е нападнат и ограбен, непосредствено след инкриминираното деяние. Следователно, възражението за наличие на „оговор” е неоснователно.
Не кореспондира с данните по делото, твърдението на защитата в жалбата, че едва две години след деянието, подсъдимия Б е станал субект на разследване за това деяние. Видно от материалите по делото от досъдебната му фаза, още с постановлението за образуване на наказателното производство наказателното преследване е насочено към двамата съизвършители – жалбоподателя и осъдения В. И.
Следователно, вътрешното убеждение на проверявания съд не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата.становените данни от доказателствените средства, правилно са оценени от въззивната инстанция и законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият също е автор на посоченото престъпление, като съизвършител, така както е бил внесен обвинителния акт в съда.
При проверката по делото, по въведените касационни основания, настоящият състав на ВКС не намери основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда
Ето защо и на основание чл. 354 ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА новата присъда на Благоевградския окръжен съд № 50 от 8.02.2008 година по в н о х д № 155/2007 година, по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.