О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София 21.05.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3583 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. В. М.,Н. Т. К.,В. Т. К.,Г. Й. П. и К. Й. З. чрез пълномощник адв. Д от АК – П. срещу решение № 1107/3.07.08г.по гр.дело № 3153/07г.на Пловдивския окръжен съд,с което е обезсилено решение № 78 от 27.07.07г.по гр.дело № 1122/06г.на Пловдивския районен съд и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения иск от друг състав.
Относно допустимостта на касационната жалба по чл.280 ал.1 от ГПК касаторите сочат наличие на съществени процесуалноправни въпроси,решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. Прилагат решение от 22.06.06г.по гр.дело № 1646/05г.ІV г.о. на ВКС и решение от 9.08.04г.по гр.дело № 3502/03г.ІVа отд.на СГС.
В отговор по чл.287 ал.1 от ГПК ответницата по касационната жалба Е. А. И. моли да бъде оставена без разглеждане поради липса на хипотезите на чл.280 ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира следното:
За да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо въззивният съд е приел,че районният съд се е произнесъл по непредявен иск. Изложени са съображения,че съдът неправилно е квалифицирал исковата претенция по чл.30 ал.3 от ЗС,като погрешно е приел,че ищците притежават в съсобственост с ответницата Е процесния имот и претендират обезщетение за ползите съразмерно дела на всеки от тях от общата вещ,от които били лишени. В исковата молба не се съдържали твърдения,че ищците притежават процесния имот в режим на съсобственост с ответницата,а изрично било посочено,че тя е дъщеря на една от съсобственичките,което кореспондирало със събраните доказателства. Направен е извод че претенцията се основава на неоснователното обогатяване – чл.59 от ЗЗД,по която първостепенният съд дължи произнасяне.
За да се допусне до касационно разглеждане касационната жалба,с нея следва да е повдигнат за разглеждане съществен материално правен или процесуален въпрос. Той е такъв,когато касае предявяването или надлежното упражняване на правото на иск,или предопределя изхода от спора. Повдигнатите процесуално-правни въпроси дали неправилната правна квалификация на фактическия състав обуславя недопустимост на решението или представлява противоречие с материалния закон,както и за правомощията на въззивния съд,са съществени и в обжалваното решение са разрешени в противоречие с практиката на ВКС- решение от 22.06.06г.по гр.дело № 1646/05г.на ВКС ,ІV г.о. и ТР № 1 от 4.01.01г.по гр.д. № 1/00г. ОСГК на ВКС-т.4. Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба.
По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 3.07.08г.на Пловдивския окръжен съд,постановено по гр.дело № 3153/07г.по касационната жалба на Н. В. М.,Н. Т. К.,В. Т. К.,Г. Й. П. и К. Й. З..
УКАЗВА на жалбоподателите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателство за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 212.44 лв /двеста и дванадесет лв и четиридесет и четири ст/,като при неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.