Р Е Ш Е Н И Е
№ 495
София, 24 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 ноември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Жанина Начева
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора М. Велинова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 464/2008 година.
Производството пред Върховния касационен съд, е по реда на чл. 419 и следващите НПК.
Образувано е по искане на осъдения С. Г. Г. от гр. Лом, чрез неговия служебен защитник – адвокат П, за възобновяване на наказателното производство, по нохд № 257/2007 г., на Ломския районен съд и внохд № 115/2008 г., на Монтанския окръжен съд, по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 НПК. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание явно несправедливо.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано.
Върховният касационен съд разгледа искането, провери съдебният акт с оглед на поддържаните отменителни основания и за да се произнесе съобрази следното:
С влязла в сила присъда от 24.04.2008 г., по нохд № 257/2007 г., Ломския районен съд, 1-ви наказателен състав, изменена с въззивно решение от 08.07.2008 г., по внохд № 115/2008 г., на Монтанския окръжен съд, наказателен състав, подс. С. Г. Г., е бил признат за виновен в извършено през периода 11.02. -16.02.2007 г., в гр. Лом, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК – кражба, на стойност 220 лв., като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК /с изменението от въззивния съд/, е бил осъден на една година лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим на изтърпяване и решен въпроса за направените разноски.
По довода за нарушение на закона:
Посоченото основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения в искането, лаконично се свеждат до твърденията, че не са събрани безспорни доказателства за вината на подсъдимия.
При приетите за установени фактически положения и от двете съдебни инстанции, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, изводите за авторството на деянието и правната му квалификация, по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, са напълно законосъобразни. Разгледано в тези параметри, деянието осъществява всички обективни и субективни признаци на това престъпление. Подс. Г. , действувайки при условията на опасен рецидив /осъждан/, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот /взломяване на прозорец/, отнел от владението на О. С. К. движими вещи – безжичен микрофон и адаптер, на обща стойност 220 лв., негова собственост, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои. Същите са подкрепени от показанията на свидетелите К, Е. , К. , А. К. , Й. , З. Г. , В. Е. и М. , приложените писмени доказателства и експертни заключения. Тези свидетели предават безпротиворечиво фактите, които лично са възприели, като показанията им кореспондират помежду си и с данните от останалите доказателствени средства. В тази връзка, вещото лице извършило дактилоскопната експертиза е категорично, че следите иззети от местопроизшествието – от вътрешната страна на взломения прозорец, са оставени от безименния пръст и от показалеца, и средния пръст на лявата ръка, на подсъдимия. Съдилищата в мотивите си, са изложили подробни и убедителни съображения за утвърждаване на обоснования им извод по приетите за установени фактически положения. Правната квалификация на посоченото деяние, съответства на приложимия в случая материален закон.становените данни от гласните доказателствени средства, подкрепени и допълнени от писмените доказателства и експертни заключения, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че с деянието е осъществен от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление. Точно е посочено, въз основа на кои доказателства са направени изводите за виновността на подсъдимия, на кои се дава пълна вяра, на кои не и защо.
По своята същност, възраженията на осъдения, че не е извършил престъплението, се свеждат до оспорване обосноваността на съдебните актове, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в настоящото производство. Тази инстанция не може да установява нови фактически положения, затова и процесуалния закон не предвижда необосноваността като касационно основание и от там основание за възобновяване на производството – чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 НПК. В мотивите на съдилищата, внимателно е обсъдено наличието на обективната и субективна страна на престъплението, извършените инкриминирани действия от страна на този подсъдим, като правилно е било прието, че са налице всички елементи на деянието.
С оглед на изложеното и настоящата инстанция по реда на посоченото производство счита, че съставът на това престъпление е осъществен от подсъдимия, както от обективна, така и от обективна страна. В съответствие с установената фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, е безспорен извода за виновността на осъдения Г. , в осъществяване на инкриминираното деяние. Същото е правилно квалифицирано и е приложен закона, който е следвало да бъде приложен.
Ето защо, искането на осъдения С. Г. , с релевираното основание за нарушение на закона, се явява неоснователно.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Посоченото отменително основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е също неоснователно.
При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Г. , така както се твърди в искането. За да са налице такива е необходимо съдилищата, да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Въззивният съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, като вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник за осъдения, възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин, не са били ограничени процесуалните му права.
Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Г. , съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
Неоснователно е конкретното оплакване, за допуснато съществено процесуално нарушение от съдилищата, поради неизписване точно в мотивите на първоинстанционният съд квалификацията на деянието. Видно от данните по делото, от една страна още с обвинителния акт, точно е посочена същата – чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК. Съгласно изричното изявление на подсъдимия Г, в присъствие на защитника му, изказано в с.з. на 11.10.2007 г. пред районния съд – получил е препис от този акт преди повече от 7 дни и е разбрал обвинението. От друга страна в обстоятелствената част на мотивите – стр. 3 и 4, подробно са обсъдени и словесно отразени всички обективни и субективни признаци на престъплението, досежно посочената квалификация, така че твърденият пропуск на същото място – неотразяване цифрово на текста – чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, с оглед на посочените данни, не може да се приеме за съществено процесуално нарушение по смисъла на закона. Подсъдимият Г. още от повдигане на обвинението точно е знаел в какво е обвинен, въз основа на какви доказателства, потвърдил е това в посоченото съдебно заседание, поради което не може да се приеме, че по някакъв начин е било нарушено правото му на защита.
Липсва и твърдяното съществено противоречие в обвинителния акт, с непосочването на стр. 2, връзката по чл. 194 с коя алиния е. Това точно е посочено както в заглавната му част за обвинението, така и в диспозива. С оглед на това, на данните от материалите, от досъдебното производство както и на посоченото изявление в съдебно заседание от подсъдимия, не може да се приеме, че не е знаел в какво е обвинен и от там да са му били нарушени процесуалните права.
Второинстанционният съд е изложили подробни и законосъобразни съображения, относно същите искания и твърдения във въззивната жалба. В тази връзка е била обсъдена обстойно позицията на подсъдимия и неговата защита, като са изложени убедителни съображения, защо не се възприема.
С оглед на изложеното и това основание се явява неоснователно и не следва да бъде уважавано.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Настоящата инстанция счита, че и това релевирано отменително основание, се явява неоснователно. При определяне размера на наказанието от въззивният съд, са били подложени на допълнителен задълбочен анализ всички онези обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за отговорността на дееца. Точно в случая са приложени разпоредбите на чл. 55 НК, за индивидуализацията му, с оглед данните за ниската стойност на отнетото имущество, липса на други вредни последици, тежкото материално положение, възстановяване на причинените щети, здравословното състояние. Правилен е извода, че с оглед на тях и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това, отчитайки и обремененото съдебно минало , е определил справедливо по размер наказание значително под установения минимум – една година лишаване от свобода. Настоящата инстанция счита, че по – нататъшно снизхождение, няма да способства за осъществяване задачите на наказателната репресия и целите на наказанието по чл. 36 НК.
Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Г. Г. от гр. Лом, за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда от 24.04.2008 г., по нохд № 257/2007 г., на Ломския районен съд, 1-ви наказателен състав и въззивно решение от 08.07.2008 г., по внохд №115/2008 г., на Окръжен съд гр. М..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: