2
определение по гр.д.№ 682 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 30.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 682 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано по подадена от Н. А. Б. касационна жалба срещу решение № 2374 от 16.11.2017 г. по в.гр.д.№ 3658 от 2017 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, VII състав, с което е потвърдено решение № 818 от 08.02.2017 г. по гр.д.№ 3287 от 2016 г. на Софийския градски съд, I-14 състав за уважаване на предявените от Д. С. Е. и А. А. Б.- Т. срещу Н. А. Б. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на Д. С. Е. на сумата 32 500 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения на страните лек автомобил, марка „М.” Ц220 ЦДИ, с рег. [рег.номер на МПС] за периода от 01.02.2011 г. до 05.08.2015 г. и 2 000 лв. обезщетение за забава за периода от 01.02.2013 г. до 01.02.2016 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и за заплащане на А. А. Б.- Т. на сумата 16 250 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения на страните лек автомобил, марка „М.” Ц 220 ЦДИ, с рег. [рег.номер на МПС] за периода от 01.02.2011 г. до 05.08.2015 г. и 1 000 лв. обезщетение за забава за периода от 01.02.2013 г. до 01.02.2016 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, евентуално неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът Н. Б. сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предложение второ ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочена от него практика на ВКС /Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012 г. по тълк.д. № 8 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 60 от 09.03.2012 г. по гр.д. № 211 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 187 от 04.11.2016 г. по гр.д.№ 1562 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните посочени от касатора и доуточнени от настоящия състав на ВКС правни въпроси:
1. Допустимо ли е разглеждане на осъдителни искови претенции, без да е внесена държавна такса към исковата молба и съответно валидно и допустимо ли е решението по такава искова молба ?
2. Възниква ли вземането по чл.31, ал.2 ЗС, когато ползването на съсобствената вещ от един от съсобствениците е обусловено от спазването на нормативни изисквания, чието изпълнение зависи от съдействието на останалите съсобственици, а те не дават такова съдействие ?
Освен това, касаторът твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Допускане до касационно обжалване се иска и на основание чл.280, ал.2 предложение второ ГПК с аргумент за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба- поради невнесена от ищците държавна такса при предявяване на исковете в първоинстанционното производство.
В писмени отговори от 13.02.2018 г. ответниците по касационната жалба Д. С. Е. и А. А. Б.- Т. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените от Д. Е. и А. Б.- Т. срещу Н. Б. искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на Б. да заплати обезщетение за лишаване на ищците от ползването на съсобствения им автомобил, марка „М. Ц 220-ЦДИ”, ведно с обезщетения за забава и законна лихва, въззивният съд е приел, че са налице изискуемите предпоставки на чл.31, ал.2 ЗС, а именно: наличие на съсобственост между страните по отношение на процесната вещ за исковия период, възникнала в резултат на наследяване /установена между страните със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение от 22.02.2011 г. на Софийски районен съд, 69 състав по гр.д. № 45754 от 2009 г. за допускане на делба на лекия автомобил/, личното ползване на вещта от един от съсобствениците и ответник по делото Н. Б. и отправена до него нотариална покана от 01.10.2009 г. от неползващите съсобственици, съдържаща искане за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване.
Като неоснователно е отхвърлено възражението на въззивника за погасяване на претенцията по давност с аргумент, че вземането за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС е възникнало с получаване на 01.10.2009 г. на отправената от ищците нотариална покана, чието действие се разпростира неограничено във времето- докато трае съсобствеността или се прекрати ползването, като от този момент започва да тече и срокът на общата петгодишна погасителна давност за предявяване на вземането, който, според съда, не е изтекъл за процесния период.
Предвид на тези мотиви на обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставения от касатора втори въпрос: Възниква ли вземането по чл.31, ал.2 ЗС, когато ползването на съсобствената вещ от един от съсобствениците е обусловено от спазването на нормативни изисквания, чието изпълнение зависи от съдействието на останалите съсобственици, а те не дават такова съдействие ?
По аналогичен правен въпрос има практика на ВКС по чл.290 ГПК: решение № 187 от 04.11.2016 г. по гр.д.№ 1562 от 2016 г. на ВКС, ГК, първо г.о., постановено по дело между същите страни, по същия иск по чл.31, ал.2 ЗС, но за друг период от време- от 01.10.2009 г. до 15.04.2010 г.
В обжалваното решение въззивният съд не се е произнесъл по този правен въпрос, но е бил длъжен да стори това предвид изричните доводи във въззивната жалба за неоснователност на предявените искове по чл.31, ал.2 ЗС поради неоказано съдействие от ищците за спазване на нормативните изисквания за движение на лекия автомобил.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2374 от 16.11.2017 г. по в.гр.д.№ 3658 от 2017 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, VII състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1035 лв. /хиляда тридесет и пет лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.