Р Е Ш Е Н И Е
№ 495
София, 08.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2295/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. А., Х. Г. Б., М. Г. Б., И. Б. А., Н. Т. Ж., М. И. М. , чрез процесуалния им представител а. Е, срещу въззивно решение от 08.01.2008г. по гр.д. № 3668/2006г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи се, че изводът на съда относно липсата на правен интерес от водене на иска е незаконосъобразен и необоснован с оглед приложените по делото доказателства, установяващи наличие на такъв. Последните не са обсъдени от въззивния съд по реда на чл.188 ГПК /отм./
Ответниците по касационната жалба Р. Н. А. и Ц. Г. А. оспорват жалбата като неоснователна.
Ответникът по касация С. о. – район „П”, не изразява становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Софийският градски съд е обезсилил решение от 14.07.2006г. по гр.д. № 3035/2001г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящите касатори срещу ответниците по касация иск по чл.53, ал.2 ЗКИР за установяване право на собственост върху части от парцели ІІ и ІІІ, кв.46 по регулационния план на гр. С., кв. Панчарево. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено по недопустим иск, тъй като ищците не са доказали легитимацията си да го водят. Искът е по чл.53, ал.2, пр.2 ЗКИР /чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./, той е установителен и има за предмет установяване правото на собственост към датата на заснемане на кадастралната основа. Правният интерес от воденето му се обосновава чрез отказа на службата по кадастъра да състави акт по чл.53, ал.3 ЗКИР за отстраняване на претендирана непълнота при заснемане на кадастралната основа. На ищците е била дадена възможност да докажат наличието на законовото изискване, което не са сторили. По делото няма данни за сезиране на компетентните административни органи по чл.53, ал.3 ЗКИР, респективно по чл.86 ППЗТСУ /отм./ за попълване на кадастралната основа. Представеното по делото писмо от14.02.2000г., останало незаверено по чл.101 ГПК /отм./ не може да се счита за акт по цитираните разпоредби на ЗКИР и ППЗТСУ.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Искът е заведен при действието на ЗКИР /в сила от 01.01.2001г./. При новия ЗКИР с оглед аналогичната правна уредба спрямо ЗТСУ отказът на общинската администрация да състави акт за установяване на непълнота и грешки е процесуално условие за разглеждане на спора по исков ред. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от решаващия съд нарушения на материалния закон и процесуалните правила при формиране на изводите относно недоказаност на правния интерес за ищците. Както е приел и въззивният съд по делото няма доказателства за сезиране на компетентните административни органи по чл.53, ал.3 ЗКИР и наличие на спор за материална право по чл.53, ал.2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката в плана не може да бъде отстранена по административен ред. Последното се удостоверява с изричен отказ на администрацията, от което следва, че след като е изчерпан пътят на защита по административен ред, е допустимо производството по гражданскоправния спор. Неоснователни са доводите на касаторите, че е налице отказ акт на общинската администрация да издаде акта по чл.86 ППЗТСУ при действието на ЗТСУ, което установява правния интерес от водене на иска. Правният интерес и при иска по чл.32,ал.1,т.2 ЗТСУ също се доказва с представяне на изричен отказ на общинската администрация да състави акта по чл.86 ПЗТСУ /отм./ за отстраняване на претендираните от заинтересованото лице грешки или непълноти при заснемане на кадастралната основа. Следователно правният интерес следва да се установи с документ, изходящ от общинската администрация, че отказва да състави акта по чл.86 ППЗТСУ /отм./. Както е приел и въззивният съд по делото няма доказателства и за сезиране на компетентния орган по чл.86 ППЗТСУ /отм./ за попълване на кадастралната основа. В съответствие с процесуалните правила не е ценено като годно доказателство приложеното писмо, поради това, че не е заверено по реда чл.101 ГПК /отм./, въпреки дадените в съдебно заседание на 18.06.2007г. указания от една страна, а от друга – че не обективира отказ за съставяне на акт по чл.86 ППЗТСУ.
С оглед изложеното и на основание чл.218и, ал.1 ГПК /отм./ обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Няма искане за присъждане на разноски от ответниците по касация, нито пък данни за направени такива в настоящото производство, поради което и този въпрос не следва да бъде обсъждан.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 08.01.2008г. по гр.д. № 3668/2006г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.