Р Е Ш Е Н И Е
№ 496
гр. София, 11 декември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 497 по описа за 2008 г
Касационното производство е образувано по протест на Пазарджишка окръжна прокуратура, както и по жалби на защитата на подсъдимите С. Н. Г. и П. М. П. срещу присъда № 62 от 10.07.2008 г на Пазарджишки окръжен съд, по ВНОХД № 618/07.
С въззивната присъда е отменена първоинстанционната присъда № 48 от 23.01.06, постановена от Пазарджишки районен съд, по НОХД № 2380/05, и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият С. Н. Г. е признат за виновен в това, че в началото на месец юни 2005 г, в съучастие като съизвършител с подсъдимия П. М. П. и със З. М. Ш. / неустановен по делото / с цел да принудят Я. Т. Я. да поеме имуществено задължение в размер на 2 000 лв, го заплашили с насилие, с оглед на което и на основание чл. 213 а, ал. 2, т. 4 вр. чл. 213 а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и глоба в размер на 3 000 лв, а подсъдимият П. М. П. е признат за виновен в извършване на съвкупност от престъпления, а именно: 1/ в това, че през месец май 2005 г в гр. П., в съучастие като съизвършител със З. М. Ш. , с користна цел е склонил към проституция Ж. М. К. , с оглед на което и на основание чл. 155, ал. 3 вр. чл. 155, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода” и глоба в размер на 500 лв, като е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 155, ал. 5, т. 2 НК, 2/ в това, че в началото на месец юни 2005 г, в съучастие като съизвършител с подсъдимия С. Н. Г. и със З. М. Ш. / неустановен по делото / с цел да принудят Я. Т. Я. да поеме имуществено задължение в размер на 2 000 лв, го заплашили с насилие, с оглед на което и на основание чл. 213 а, ал. 2, т. 4 вр. чл. 213 а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода” и глоба в размер на 3 000 лв, като, на основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и глоба в размер на 3 000 лв, със зачитане на предварителното задържане, считано от 22.07.2005 г до 10.11.2005 г.
С първоинстанционната присъда № 48 от 23.01.2006, по НОХД № 2380/05, Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимите П. М. П. и С. Н. Г. за невиновни, съответно по чл. 155, ал. 5, т. 2 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 213 а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за първия подсъдим, и по чл. 213 а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за втория подсъдим, с оглед на което ги е оправдал изцяло по повдигнатите им обвинения.
В протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Сочи се, че в нарушение на материалния закон подсъдимият П е оправдан по чл. 155, ал. 5, т. 2 НК, а наложените наказания на двамата подсъдими са явно несправедливи. С протеста се прави искане да бъде влошено наказателно-правното положение на подсъдимите, като подсъдимият П бъде осъден по първоначалното обвинение по чл. 155, ал. 5, т. 2 НК, както и като бъдат увеличени наложените наказания и отпадне хипотезата на чл. 66 НК.
С жалбите се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че произнасянето по чл. 155, ал. 3 НК е недопустимо поради неправилна отмяна на предходната въззивна присъда, която не е подлежала на касационен контрол. Твърди се, че при осъждането на подсъдимите по чл. 213 а НК е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като въззивният акт не съдържа мотиви в тази насока. Сочи се, че липсват релевантни факти, подкрепени от съответни доказателствени източници, както и правни изводи, имащи значение за съставомерността на деянието по същото обвинение. С жалбите се иска да бъде отменена въззивната присъда, като наказателното производство бъде прекратено по обвинението по чл. 155 НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, а подсъдимите бъдат оправдани по обвинението по чл. 213 а НК, или, алтернативно, относно обвинението по чл. 213 а НК, делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа протеста частично, само относно явната несправедливост на наложените наказания, за престъплението по чл. 213 а НК, респ. не го поддържа в останалата част, с мотива, че производството по чл. 155 НК се явява недопустимо, тъй като оправдателната присъда по това обвинение е влязла в сила.
Защитата на подсъдимия П изтъква, че оправдателната присъда по чл. 155 НК е влязла в сила и производството в тази част следва да бъде прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Счита, че обжалвана присъда страда от съществен процесуален порок относно произнасянето по чл. 213 а НК, поради което въззивният акт следва да бъде отменен частично и делото да бъде върнато за ново разглеждане в тази част. Намира протеста за неоснователен.
Защитата на подсъдимия Г пледира за уважаване на жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че оправдателната присъда по чл. 155 НК е влязла в сила. Намира протеста за неоснователен.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Срещу оправдателната първоинстанционна присъда № 48 от 23.01.2006 г на Пазарджишкия районен съд, по НОХД № 2380/05, е бил подаден въззивен протест с искане за отмяна на съдебния акт и признаване на подсъдимите за виновни по залегналото в обвинителния акт обвинение.
С въззивна присъда № 64 от 10.10.2006, по ВНОХД № 969/06, Пазарджишкият окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимите са признати за невинни и са оправдани по обвинението по чл. 213 а НК, и вместо това ги е признал за виновни по същото обвинение, като им е наложил наказания, на всеки от тях, по две години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, и глоба от 3 000 лв, а е потвърдил присъдата в останалата част.
Срещу въззивната присъда е постъпил касационен протест, насочен срещу двете й части, с доводи за неправилност на съдебния акт относно произнасянето по чл. 155 НК, както и за явна несправедливост на наложените наказания / за престъплението по чл. 213 а НК /. С протеста е поискана цялостна отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Присъдата е обжалвана от подсъдимите относно произнасянето по чл. 213 а НК.
С решение № 294 от 22.06.2007, по н. д. № 1059/06, ВКС е разгледал протеста, като е счел същия за частично основателен, а жалбите, за неоснователни. Касационният състав е посочил, че подсъдимият П неправилно е оправдан по чл. 155 НК, а наложеното на подсъдимия Г наказание е занижено, и оттам явно несправедливо. С касационното решение е отменена изцяло въззивната присъда и делото е върнато за ново разглеждате от друг състав на въззивната инстанция.
Предмет на настоящата касационна проверка е съдебният акт, постановен в хода на второто по ред въззивно производство.
По възражението за процесуалната допустимост на произнасянето по обвинението по чл. 155 НК следва да се отбележи следното:
Предмет на първата касационна проверка е въззивна присъда на Пазарджишки окръжен съд № 64 от 10.10.2006 г, по ВНОХД № 969/06. Съставът на ВКС е приел, че се налага да бъде извършена цялостна касационна проверка на въззивната присъда поради това, че приетите за установени фактически положения, по двете обвинения, са били взаимно обвързани, а констатираните тогава процесуални пороци на съдебния акт са дали отражение върху изводите на окръжния съд по двете обвинения. Съгласно приетите от първия въззивен състав релевантни факти, част от действията по принудата, упражнена спрямо св. Я, са били подчинени на целта да бъде склонена към проституция св. К. В такъв смисъл са и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, че в началото на месец юни 2005 г, З. Ш. и П. П. са намерили св. Я са му казали, че трябва да се съгласи св. К да проституира за тях, а, ако не стори това, ще възникнат големи проблеми за него и няма да има нормален живот за семейството му, макар и тези факти да не са намерили отражение в обвинението по чл. 155 НК. Наличието на взаимна обвързаност на фактите, касаещи двете обвинения, е дало основание на първия касационен състав да отмени изцяло въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане.
ВКС, в настоящия си състав намира за основателен довода на жалбоподателите, че втората въззивна присъда страда от съществен процесуален порок. Налице е релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като при новото разглеждане на делото съдът не е извършил надлежна въззивна проверка на първоинстанционната присъда, не е мотивирал своя акт в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 НПК, а се е ограничил с анализ на гласните доказателства, преценявайки тяхната достоверност, акцентирайки на това, че при новото разглеждане на делото изпълнява задължителните указания на касационния съд. Вторият въззивен състав не е посочил какви обстоятелства приема за установени, респ., въз основа на кои доказателствени материали, а относно приложението на материалния закон, преди всичко, се е спрял на теоретични разсъждения по обективната и субективна съставомерност на инкриминираните деяния. Въззивният съд може да възприеме фактическите положения, приети от първата инстанция, изцяло или частично, но може да приеме и нови фактически положения. Във всички случаи обаче е задължен да посочи какво приема за установено от фактическа страна, по всяко от предявените обвинения. Когато липсва изложение на приетата от въззивния съд фактическа обстановка, не може да бъде извършена надлежна касационна проверка за начина, по който е формирано вътрешното убеждение по релевантните факти, нито може да се прецени кой е приложимият материален закон. Съгласно чл. 355, ал. 1, т.1-3 НПК, при новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото, прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения, и отстраняването на допуснати съществени процесуални нарушения. Вторият въззивен състав изрично е отбелязал в мотивите си, че изпълнява задължителните указания на касационната инстанция, но те имат отношение към приетата от първия въззивен състав фактическа обстановка. Съдейки от крайното решение, вторият въззивен състав не е приел фактите, на които е почивала първата въззивна присъда, нито тези, залегнали в присъдата на първата инстанция. При положение, че липса изложение на релевантната фактическа обстановка, остава неясно към какви факти вторият въззивен състав е отнесъл задължителните указания по приложението на материалния закон. Предвид на това, че е допуснато посоченото съществено процесуално нарушение, основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, за настоящия състав е невъзможно да прецени основателността на другите, релевирани с протеста и жалбите, касационни основания, по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, поради което доводите в тази насока няма да бъдат обсъждани.
По изложените съображения, ВКС намери, че са налице предпоставките на чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 62 от 10.07.2008 г на Пазарджишки окръжен съд, по ВНОХД № 618/07.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: