3
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 1155/2016 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
гр.София,13.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 1155/2016 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], София срещу определение на Софийския апелативен съд от 11.02.2016 год. по в.т.дело № 4633/2015 год. в частта, в която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждането от 15.07.2015 год. на Софийски градски съд за отхвърляне на молбата му относно продължаване на срока за изпълнение на указанията от 25 май 2015 год. по отстраняване на нередовност на въззивната жалба на [фирма] срещу решението на СГС, VІ ТО, 15 състав, от 24 март 2015 год. по т.дело № 5122/2013 год.
Ответната по частната жалба страна П. С. И. – не е взела становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу част от решение на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение по чл.63 ГПК. По правната си същност обжалваният акт представлява определение от вида на преграждащите производството, с който въззивният съд е отказал да разгледа частна жалба срещу отказ на СГС да продължи срока за представяне на доказателства за внасяне на дължима при обжалване държавна такса по съображения, че определението по чл.63 ГПК не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
Разгледана по същество, частната жалба на [фирма] е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК на самостоятелно обжалване подлежат две групи определения – преграждащите развитието на делото и онези, за които законодателят изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани. Постановеното от Софийския градски съд разпореждане от 15 юли 2015 год. по т.дело № 5122/2013 год., с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя по чл.63 ГПК за продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на въззивна жалба поради липса на уважителни причини, не попада в нито една от двете категории.
Съобразно трайно установената практика на ВКС определението по чл.63 ГПК не подлежи на обжалване независимо от това дали съдът уважава или отхвърля искането за продължаване на определения от него или от закона срок. Изводът на въззивния съд за недопустимост на жалбата с вх.№ 108441/08.09.2015 год. в описаната част е законосъобразен и определението, с което същата е оставена без разглеждане, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, по т.дело № 4633/2015 год. от 11.02.2016 год., постановено като част от Решение № 273/11.02.2016 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 15.07.2015 год. по т.дело № 5122/2013 год. на СГС, VІ ТО, 15 състав в частта, с която е оставена без уважение молбата му за продължаване на срока за изпълнение указанията, дадени с разпореждане от 25 май 2015 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ