Решение №496 от 19.11.2008 по нак. дело №484/484 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
 
№  496
 
София,  19 ноември 2008 година
 
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 10 ноември, две хиляди и осма година в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
          ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Жанина Начева
 
 
 
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора М. Велинова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 484/2008 година.
 
 
Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по жалба на подсъдимия р И. К. от гр. С., против въззивна присъда на Софийския градски съд, постановена по внохд № 5564/2006 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона. Искането е за отмяната му и оправдаване на подсъдимия.
 
Представителят на Върховната касационна прокуратура, е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивната присъда следва да бъде оставено в сила.
 
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
 
С въззивна присъда от 10.04.2008 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 7-ми състав, е отменил присъда от 01.03.2006 г., по нохд № 9430/2004 г., на Софийския районен съд, наказателна колегия, 4-ти състав, като вместо нея е признал подс. В. И. К. за виновен в това, че на 05.11.2001 г., в гр. С., противозаконно присвоил чужди движима вещ, която владеел – автомат за пържене на понички „ХМЗ”, на стойност 840 лв., собственост на П. В. Т., поради което и на основание чл. 206, ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 661 ал. 1 НК. Произнесъл се е по предявеният граждански иск за имуществени вреди, уважавайки го за сумата от 840 лв., държавната такса и направените по делото разноски.
 
По довода за нарушение на материалния закон :
 
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърденията, за несъставомерност на извършеното деяние и за неправилна преценка на събраните доказателства, а от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние.
 
При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. К. , е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, е напълно законосъобразен. Правилно е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. Подсъдимият, противозаконно е присвоил намиращата се в негово владение чужда движима вещ, собственост на П. Т. Изводите за виновността му, в осъществяване именно състава на посоченото престъпление, са подкрепени от доказателствата по делото.становените данни от доказателствените източници, каквито са отчасти обясненията му, показанията на свидетеля Т, на които обосновано е дадена пълна вяра, на С. И. , Вл. И. , Цв. Г. и Л. А. , подкрепени и допълнени от приложените писмени доказателства и експертно заключение, правилно оценени от въззивната съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият е извършил престъплението за което е бил обвинен и осъден. При така установените факти и обстоятелства от този съд, относими към предмета на доказване в процеса, заключението, че се касае за озвършено престъпление “обсебване”, е законосъобразно.
 
Твърдението в жалбата, че подсъдимият не е извършил престъпление, квалифицирано като обсебване по чл. 206 НК, не може да бъде споделено и от настоящата инстанция. За да е налице това престъпление е необходимо, деецът противозаконно да присвои чужда движима вещ, която владее или пази. В настоящият случай е безспорно установено, че инкриминираната вещ, която е била чужда собственост, му е била предоставена в негова фактическа власт по силата на споразумение за съвместна дейност – той е следвало да осигури терен за инсталирането й, ел. Захранване и съхраняването след приключване на работния ден. Решението да я задържи единствено за себе си взел, след като собственика му съобщил намерението си да приключат съвместното експлоатиране на машината. От този момент подсъдимият е започнал да я третира като своя – производството на казанлъшки понички продължило, но вече без собственика Т. – /св. Ст. И. /, който неколкократно го е поканил да му я върне, но всеки път получавал категоричен отказ. В последният случай, когато придружен от свидетелите С, собственика отишъл да си я вземе, осигурявайки и транспорта й, подсъдимият в разговора категорично заявил, че няма да му даде машината и го посъветвал да не се занимава повече с този въпрос, защото „ще го пребие”. С действията си по задържането й е манифестирал желанието си да го направи без съгласието на св. Т собственик и въпреки неговото ясно и недвусмислено противопоставяне Следователно, в конкретният случай е налице както обективният, така и субективният състав на престъплението по чл. 206 НК.
 
В мотивите си въззивният съд, е обсъдил всички събрани доказателства, като действителното съдържание на нито едно от тях не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. Точно е посочено, защо не се дава вяра на част от обясненията му и на показанията на св. Пл. С. и какви са съображенията за това.
 
Касационната инстанция, споделя изводите на въззивният съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите й в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
 
С оглед на всичко изложено, доводът за допуснато нарушение на материалния закон и искането за отмяна на съдебния акт, следва да бъде отхвърлени.
 
Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 10.04.2008 г., по внохд № 5564/2006 г., на Софийския градски съд, наказателно отделени,7-ми състав.
 
Решението не подлежи на обжалване.
 
 
Председател:
 
 
Членове:

Scroll to Top